Снимка: Istock

Годината е 2030-а. Светът изглежда същият, но само на повърхността. Работата, каквато я познавахме, е изчезнала за милиони хора. Автоматизацията изтри цели професии и държавите бяха принудени да въведат базов доход, за да предотвратят социални бунтове. Но истинският проблем не е липсата на пари, а липсата на смисъл. Когато машините вършат всичко по-добре и по-бързо, за какво остава човекът?

Медицината вече не се крепи на лекарите, а на алгоритмите, които поставят диагнози по-точни от всяка човешка ръка. Правото се е превърнало в игра на код, където ИИ печели дела със скоростта, с която някога се сменяха поколения адвокати. Финансите и медиите – там алгоритмите изпреварват човешката мисъл още преди човек да е дочел първия ред. Дори изкуството, последното убежище на душата, вече е завладяно. Романи, филми и музика, създадени от машини, изместват човешките творци. Хората започват да осъзнават, че участват в игра, в която шансът им за победа е отдавна изчезнал.

Неравенството вече не е между бедни и богати, а между тези, които имат достъп до изкуствения интелект, и онези, които нямат. Малцина живеят в дигитален рай, където личните им алгоритми пазят богатството им и го умножават до безкрай. Огромното мнозинство обаче се превръща в дигитални пролетарии, оцелели в свят, където изкуственият интелект решава какво ще работиш, какво ще учиш и дори какво ще мислиш.

Истинската заплаха обаче не е икономическа, а психологическа. Човечеството разбира, че вече не е най-умното същество на планетата. Това поражда депресия, апатия и усещането за безсмислие. Индустриалната революция създаде работнически движения, интернет революцията – дигитални милионери. Но революцията на изкуствения интелект може да създаде епоха на масова апатия, в която хората не вярват дори в собствената си уникалност.

Историята е пълна с предупреждения. През 2010 г. „флаш крашът“ изтри хиляди точки от Dow Jones за минути, а днес един подобен срив би унищожил трилиони капитализация за миг. Политическите кризи вече не се решават на улицата, а в социалните мрежи, където модели могат да променят обществени нагласи за дни и да свалят правителства без нито един куршум. Най-страшното е, че алгоритмите вече започват да създават решения, които никой човек не може да разбере. И в един момент престават да бъдат инструмент, а се превръщат в автономен играч със собствени цели.

За инвеститорите този свят е нож с две остриета. От една страна – автоматизацията и компаниите, които я движат, ще продължат да печелят. Nvidia, Microsoft, Alphabet – те ще са символите на новата ера. От друга – концентрацията на власт в малка група корпорации е риск, какъвто светът не е виждал. Срив в техните системи може да означава глобална рецесия.

Бъдещето изглежда като рай или като кошмар. Ако поставим граници, изкуственият интелект може да реши проблеми, с които човечеството се провали – климат, болести, бедност. Но ако оставим машините да диктуват правилата, рискуваме свят, в който човекът вече няма значение. Годината е 2030 и въпросът вече не е какво ще направи изкуственият интелект. Въпросът е дали ще имаме сили да запазим собствената си роля или ще останем само зрители на собствения си залез.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.