Снимка: Istock

Митата винаги са били инструмент, носещ повече от един ефект – те не просто регулират вноса, а пренареждат стимули, създават нови зависимости и понякога ускоряват процеси, които иначе биха отнели десетилетия. В началото на XX век, митническата политика в САЩ води до изолационизъм, който предшества Голямата депресия. Днес виждаме различен свят – но със същите инструменти.

Търговската политика на САЩ отново се връща към тарифните лостове. Обявеният таван от 15% за определени стоки и рестрикции срещу страни като Китай и Индия не са новина в политическата реторика, но са показателни за това, че в глобалния икономически цикъл се навлиза във фаза на реструктуриране на веригите на стойност.

Този процес вече започна с пандемията и продължи с геополитическите трусове – войната в Украйна, санкциите, проблемите около Тайван и свиването на глобалната ликвидност от централните банки. Тарифната политика е само следващият етап.

Ако проследим историческия модел, ще видим, че митата водят до временна вътрешна индустриална протекция, но при постоянство – до загуба на конкурентоспособност, по-ниска ефективност и инфлационен натиск. Пример за това е американската автомобилна индустрия в края на 80-те и японската реакция чрез преместване на производствата.

Днешните условия обаче са различни: веригите са глобално обвързани, а ролята на Китай, Индия и ЕС е по-ключова от всякога. Въвеждането на мита от страна на САЩ не е просто икономическо действие, а икономико-геополитически сигнал – за отказ от глобализма и фокус върху локалната индустрия в навечерието на избори.

Какво означава това за инвеститорите? На първо място – промяна в разпределението на капиталовите потоци. Компаниите от сектори, чувствителни към вериги на доставки (като технологии, автомобилостроене и потребителска електроника), ще бъдат изложени на риск от прекъсвания и повишени цени на суровини. Заедно с това, доларът може да изпита повишена волатилност, ако търговските баланси се пренаредят.

В същото време регионалните икономики могат да спечелят – Мексико, Виетнам и други алтернативи на Китай вече показват ръст в преките чуждестранни инвестиции. ЕС, от своя страна, ще трябва да реши дали ще играе ролята на медиатор, или на самостоятелен блок със свои защитни политики.

Инфлационният ефект от митата не бива да се подценява – повишаването на цените на вносните стоки исторически води до вторични ефекти в ценообразуването, особено в икономика като тази на САЩ, където потребителят е ключов двигател на растежа.

Ако добавим към това възможността за реципрочни мита, особено от страни като Индия, които вече определиха предупрежденията на Вашингтон като "неоправдани", то може да се стигне до нов цикъл на търговска конфронтация, напомняща този от 2018–2019 г. – само че на фона на много по-деликатна глобална конюнктура.

От гледна точка на портфейлна стратегия, това е момент за повишена диверсификация, фокус върху компании с локални вериги и силни вътрешни пазари, както и интерес към алтернативни активи, които съхраняват стойност в условия на нестабилни политики и валутни колебания.

Историята не се повтаря, но се римува. И в тази рима митата винаги са били краткосрочно решение с дългосрочни последствия. Интелигентният капитал не чака сигнал от администрацията – той действа предварително, разпознавайки логиката зад новините.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.