Снимка: Istock

Дефицитът в САЩ отново излезе на преден план, този път със сериозна ревизия – с цели 718 милиарда долара нагоре спрямо предишните очаквания. Причината – новият бюджетен закон на Тръмп, който, по ирония на съдбата, идва в момент, в който икономиката се охлажда, а инвеститорите започват да осъзнават, че фискалният стимул може да се превърне в структурен баласт.

Законът, одобрен с бърза скорост и шумна политическа реторика, включва както удължаване на данъчни облекчения от 2017 г., така и увеличение на разходите по ключови програми, свързани с отбрана, инфраструктура и индустриална политика. На пръв поглед – нищо необичайно за предизборна година. Но когато се вгледаме в числата, контекстът става различен. Предишната оценка за кумулативния бюджетен ефект бе около 2.8 трилиона долара за десетилетие. Сега новата оценка показва, че реалният ефект ще надхвърли 3.5 трилиона – с почти 26% повече.

Разликата идва от комбинация от фактори – по-ниски очаквани приходи заради намаления на корпоративни и индивидуални данъци, както и по-високи разходи за субсидии и федерални програми. Най-големият риск тук не е само количествен – а качествен. Бюджетните дефицити в САЩ вече се намират на нива, които обичайно се виждат по време на рецесия или война. А днес нито едното, нито другото е факт. Вместо това – това е дефицит, породен от политическо желание за стимулиране в момент на икономическа несигурност, но без съответна консолидация на приходите.

Ефектът върху финансовите пазари може да не е незабавен, но ще бъде дългосрочен. Доходността по 10-годишните държавни облигации вече започна да се повишава отново, като инвеститорите коригират нагоре инфлационните очаквания и цената на държавния риск. Но по-важно от текущата доходност е посланието – пазарите разчитаха на фискална дисциплина, след като инфлацията започна да отшумява и Фед се готви да смекчи курса. Вместо това получават нова вълна от дефицитно харчене, което може да отложи цикъла на понижаване на лихвите и дори да създаде нов натиск върху дългосрочните нива на доходност.

Въпросът сега е – има ли политическа воля за балансиране на бюджета? Засега изглежда малко вероятно. И демократи, и републиканци влизат в новия изборен цикъл със стратегия за „повече разходи и по-малко данъци“. Това означава, че фискалният дефицит вече не е просто последица – той е инструмент, политическо оръжие и средство за мобилизиране на електорат. Но за инвеститорите и за икономиката в дългосрочен план, това представлява структурен проблем.

Американският дълг вече надхвърля 34 трилиона долара. Само лихвените разходи по него вече се приближават до 1 трилион годишно – повече от бюджета за отбраната. При този темп, до 2030 г. лихвите по дълга могат да се превърнат в най-големия разходен елемент на федералния бюджет. А това означава по-малко маневреност за бъдещи кризи, по-малко капацитет за структурни реформи и по-голяма зависимост от кредиторите – включително външни.

Мнозина ще кажат – САЩ могат да си позволят дефицити, доларът е световна резервна валута. И е вярно. Но дори в рамките на тази логика съществува праг, отвъд който доверието започва да ерозира. Когато дефицитите се трупат не за стимулиране в криза, а поради хронично разширяване на ангажиментите без еквивалентна база от приходи, дори най-могъщата икономика усеща границите си.

Това, което наблюдаваме в момента, е фискална експанзия, насред цикъл, който иначе изисква нормализация. Ако икономиката влезе в рецесия през 2026 г., както някои очакват, фискалните буфери ще бъдат ограничени, а дефицитът може да премине 10% от БВП – ниво, което САЩ не са виждали извън кризи. А при този сценарий централната банка ще се окаже в още по-трудна позиция – между нуждата да намалява лихви и риска от нова инфлационна вълна.

Най-големият парадокс е, че пазарите все още не реагират драматично. Индексите остават на високи нива, доларът е силен, доходността – сравнително контролирана. Но това прилича повече на тихо напрежение, отколкото на стабилност. Както често се случва – пазарите не реагират, докато не се натрупа критична маса. И тогава, както сме виждали в миналото, реакцията идва рязко.

Текущият бюджетен курс на САЩ не е устойчив. Ако икономическият ръст се забави, а разходите продължат да растат, фискалният проблем ще стане основна тема на идното десетилетие. И макар това да изглежда като макро въпрос, ефектът ще се усеща навсякъде – в цената на заемите, в доходността на облигациите, в данъчната политика и в доверието към самата система. Затова тази новина далеч не е просто счетоводна ревизия. Тя е ранен сигнал за дисбаланс, който не бива да бъде игнориран.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.