Снимка: iStock

Бразилия, която ще бъде домакин на конференцията за климата COP30 по-късно тази година, загуби най-голямата площ от тропически гори през 2024 г.

Светът загуби рекордно количество гори през 2024 г., причинено от катастрофално увеличение на пожарите, съобщават от Euronews Green.

Нови данни от лабораторията GLAD на Университета на Мериленд, предоставени на платформата Global Forest Watch на Института за световни ресурси (WRI), показват, че загубата само на тропически първични гори е достигнала 6,7 милиона хектара миналата година - два пъти повече, отколкото през 2023 г., и площ, почти колкото Панама. Това е около 18 футболни игрища, загубени на всеки 18 минути.

За първи път в историята пожарите, а не селското стопанство, са водещата причина за тази загуба, представлявайки почти половината от всички унищожения. Те изгориха пет пъти повече тропически първични гори през 2024 г., отколкото през 2023 г. Латинска Америка беше особено силно засегната.

Общо тези пожари са отделили 4,1 гигатона емисии на парникови газове - повече от четири пъти от емисиите от всички въздушни пътувания през 2023 г.

„Това ниво на загуба на гори е несравнимо с нищо, което сме виждали през последните 20 години данни“, казва Елизабет Голдман, съдиректор на Global Forest Watch на WRI.

„Това е глобална червена тревога - колективен призив за действие за всяка държава, всеки бизнес и всеки човек, който се грижи за една обитаема планета. Нашите икономики, нашите общности, нашето здраве - нищо от това не може да оцелее без гори.“

Екстремни метеорологични условия подхранват тропическите горски пожари през 2024 г.

Въпреки че горските пожари са естествени в някои екосистеми, те са причинени предимно от човека в тропическите региони. Пожарите често се започват по селскостопански причини или за подготовка на нови райони за земеделие.

Миналата година беше най-горещата година в историята, с екстремни условия, включително тежка широко разпространена суша, подхранвана от изменението на климата и климатичния феномен Ел Ниньо. Някои страни, особено тези в Латинска Америка, преживяха най-тежката си суша в историята през 2024 г. В доклада се казва, че тези условия са направили пожарите по-интензивни и по-трудни за контролиране в много части на света. Докато някои гори могат да се възстановят от тези пожари, комбинираният натиск от преобразуването на земя и променящия се климат възпрепятства това възстановяване. Това също така създава обратна връзка, която повишава вероятността от бъдещи пожари. Кои страни са загубили най-много гори през 2024 г.?

Бразилия, която ще бъде домакин на конференцията за климата COP30 по-късно тази година, е загубила най-големите площи тропически гори през 2024 г., според данните. Общо тя е отговорна за 42% от всички загуби на тропически първични гори миналата година. Пожарите са били подхранвани от най-тежката суша в историята на страната, причинявайки 66% от тази загуба. Други причини, като например отглеждането на соя и добитък, са се увеличили с 13% - все още много по-ниско от пиковете, наблюдавани в началото на 2000-те.

„Бразилия постигна напредък при президента Лула, но заплахата за горите остава“, казва Мариана Оливейра, директор на програмата за горите и земеползването в WRI Brasil.

„Без устойчиви инвестиции в предотвратяване на пожари в общността, по-силно прилагане на държавно ниво и фокус върху устойчивото земеползване, трудно спечелените постижения рискуват да бъдат обезсмислени. Докато Бразилия се готви да бъде домакин на COP30, тя има мощна възможност да постави защитата на горите на преден план на световната сцена.“

Загубата на гори също скочи с 200% в Боливия миналата година до общо 1,5 милиона хектара. За първи път страната се класира на второ място след Бразилия, изпреварвайки Демократична република Конго (ДРК) - въпреки че има по-малко от половината горска площ.

Стасиек Чаплицки Кабесас, боливийски изследовател и журналист за данни за Revista Nomadas, казва, че пожарите през 2024 г. „оставиха дълбоки белези“, не само върху земята, но и върху тези, които зависят от нея. „Щетите може да отнеме векове, за да се поправят.“

Въпреки че се измести надолу в класацията, ДРК отбеляза най-високите нива на загуба на първични гори в историята, като скочиха със 150% в сравнение с 2023 г. Пожарите, утежнени от необичайно горещите и сухи условия, причиниха 45% от щетите. Точно както Амазонка, басейнът на река Конго действа като ключов поглътител на въглерод, но нарастващите пожари и загуба на гори сега заплашват жизненоважната му функция.

Колумбия също отбеляза почти 50% увеличение на загубата на първични гори, но пожарите не бяха основната причина. Нестабилността от провала на мирните преговори доведе до разрастване на дейности като незаконен добив и производство на кока (основната съставка в кокаина).

Горските пожари също доведоха до загуба на гори извън тропиците.

Увеличението на загубата на гори се разпростря далеч отвъд тропиците през 2024 г., с 5% увеличение на общата загуба на дървесна покривка по света в сравнение с 2023 г. Това са допълнителни 30 милиона хектара, загубени миналата година, площ приблизително с размерите на Италия.

Интензивният пожарен сезон в Русия и Канада беше частично отговорен за това увеличение. Въпреки че горските пожари са част от естествената динамика в тези региони, те са по-интензивни и по-дълготрайни през последните години, което дава на дървесната покривка по-малко време за възстановяване.

Изследванията показват, че тези бореални гори са все по-податливи на суша и пожари поради изменението на климата, създавайки обратна връзка от влошаващи се пожари и въглеродни емисии.

Миналата година беше и първият път, откакто Global Forest Watch започна да води записи, когато пожари бушуваха както в тропическите, така и в бореалните гори. Тези данни би трябвало да ни „изтръгнат“ от самодоволството.

Докладът не е само лоша новина, като някои страни постигнаха победи въпреки трудната година. В Индонезия например загубата на първични гори е намаляла с 11%. Усилията на бившия президент Джоко Видодо за възстановяване на земята и ограничаване на пожарите помогнаха за поддържането на ниски нива на пожари, дори на фона на широко разпространените суши.

Ариф Виджая, управляващ директор на WRI Indonesia, казва, че макар обезлесяването да остава проблем, те се гордеят, че е била една от малкото страни, които са намалили загубата на първични гори през 2024 г. „Надяваме се, че настоящата администрация може да запази инерцията.“

Малайзия също отбеляза 13% спад и за първи път изпадна от топ 10 на страните по загуба на първични тропически гори.

Лидерите на над 140 държави подписаха Декларацията на лидерите от Глазгоу през 2021 г., обещавайки да спрат и обърнат загубата на гори до 2030 г. За да се постигне това, светът трябва да намалява обезлесяването с 20% всяка година, започвайки незабавно.

Но ние тревожно изоставаме от изпълнението на този ангажимент: От 20-те държави с най-голяма площ от първични гори, 17 имат по-големи загуби на първични гори днес, отколкото когато е било подписано споразумението.

Авторите на доклада казват, че са спешно необходими по-силна превенция на пожарите, осигуряване на вериги за доставки без обезлесяване, прилагане на търговските разпоредби и увеличено финансиране за защита на горите - особено чрез инициативи, ръководени от коренното население.

Картографирането показва, че една такава инициатива, новосъздадената защитена зона Charagua Lyambae в Боливия, е спряла пожарите през 2024 г.

Техните инвестиции в системи за ранно предупреждение и прилагане на политики за земеползване помогнаха за предотвратяване на разпространението им, докато гората гореше около нея за втора поредна година. Доказателство за това какво може да направи превенцията на пожарите, ръководена от коренното население.

„Държавите многократно са обещавали да спрат обезлесяването и деградацията на горите“, казва Кели Левин, главен учен по данни и системни промени във Фонда за Земята на Безос.

„И все пак данните разкриват огромна разлика между дадените обещания и постигнатия напредък – наред с нарастващото въздействие на затоплящия се свят. Това би трябвало да ни разтърси от самодоволството.“

Още по темата:

Жени от коренното население в Индия правят „карти на мечтите“, за да защитят земите от изменението на климата

Слушането на песни на китове може да промени начина, по който туристите мислят за опазването на океана