Снимка: Istock

Търговският излишък на Китай е на път да достигне нов рекорд тази година, като все повече го изправя пред сблъсък с някои от най-големите икономики в света чрез влошаване на дисбаланса в световната търговия, който рискува да провокира новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Разликата между китайския износ и внос се очаква да достигне почти 1 трилион долара, ако продължи да се увеличава със същото темпо, както от началото на годината до момента, според изчисления на Bloomberg. Излишъкът в търговията със стоки скочи до 785 милиарда долара през първите 10 месеца, според данни, публикувани миналата седмица, най-високият рекорд за този период и увеличение от почти 16% спрямо 2023 г.

„Тъй като цените на китайския износ продължават да падат, ръстът на обема на износа е огромен“, каза Брад Сетсер, старши сътрудник в Съвета по външни отношения, на X. „Цялостната история е за икономика, която отново расте от износа.“

Китай разчита повече на износа, за да компенсира слабостта на вътрешното търсене, което Пекин едва наскоро се опита да компенсира чрез инжектиране на стимули в икономиката.

Все по-изкривената картина предизвика отпор от все по-голям брой държави и новата администрация на Тръмп вероятно ще наложи мита, които ще намалят потока от износ за САЩ. Държави от Южна Америка до Европа вече вдигнаха тарифните бариери срещу китайски стоки като стомана и електрически превозни средства.

Чуждестранните компании също изтеглят пари от Китай, като пасивите на преките чуждестранни инвестиции са намалели през първите девет месеца на годината, според данни, публикувани в петък. Ако спадът продължи през останалата част от годината, това ще бъде първият годишен нетен отлив на частни инвестиции поне от 1990 г., когато започват сравнимите данни.

Отговорът от страна на Пекин досега беше да обещае повече подкрепа за компаниите, като държавният съвет обяви в петък, че ще премахне финансовата подкрепа за индустриите, за да насърчи стабилен растеж на външната търговия, да насърчи икономическото развитие и да стабилизира заетостта.

Китайските компании увеличават износа си през последните няколко години. От друга страна, забавящата се икономика, нарастващата електрификация и нарастващата замяна на чуждестранни произведени стоки с местни алтернативи потискат търсенето на внос.

Резултатът през октомври беше третият най-голям излишък в историята, който беше малко под рекорда от юни. Търговският излишък, изчислен в юани, достигна 5,2% от номиналния брутен вътрешен продукт през първите девет месеца на тази година, най-високото от 2015 г. и доста над средното ниво за последното десетилетие.

Излишъкът със САЩ е нараснал с 4,4% досега тази година спрямо същия период на миналата година. Той се е увеличил с 9,6% с Европейския съюз и е скочил с почти 36% с 10-те държави от Югоизточна Азия в АСЕАН, показват последните данни.

Дисбалансите нарастват и с много други нации. Сега Китай изнася повече стоки в почти 170 държави и икономики, отколкото купува от тях, най-много от 2021 г. насам.

Възможно е да назрява и валутна война. Централната банка на Индия заяви, че е готова да остави рупията да отслабне, ако Китай позволи на юана да падне, за да се противопостави на американските мита.

Падащият юан би направил китайския износ по-евтин и би могъл допълнително да разшири излишъка с Индия, който достигна 85 милиарда долара досега тази година, с 3% повече, отколкото през 2023 г. и повече от два пъти повече от нивото преди пет години.