Снимка: iStock

Китайската централна банка е изправена пред голямо препятствие в потушаването на заплахата от дефлация: повече кредити се насочват към производителните сили, отколкото към потреблението, излагайки на показ структурни недостатъци в икономиката и намалявайки ефективността на инструментите на нейната парична политика, пише "Ройтерс".

Китайската народна банка (PBOC) е подложена на натиск да намали лихвените проценти, тъй като падащите цени повишават реалните разходи за заеми за частния бизнес и домакинствата, ограничавайки инвестициите, наемането и потребителските разходи.

Влошеното качество на активите от имотната криза и проблемите с дълга на местното правителство също притиска централните банкери да освободят ликвидност в банковата система, като намалят изискванията за резерви, за да предотвратят всякакви рискове от финансова криза. Но и двата хода имат общ проблем: търсенето на кредити в Китай идва главно от производствения и инфраструктурния сектор, чиито проблеми със свръхкапацитета изострят дефлационните сили в икономиката.

Пекин пренасочва паричните потоци от болния си имотен сектор към производството в опит да придвижи индустриите си нагоре по веригата на стойността. Разходите за инфраструктура са отговорни за високите нива на инвестиции в Китай от десетилетия, отклонявайки икономически ресурси далеч от домакинствата.

„Голяма част от заслугите отиват в инфраструктурния сектор, а също и в част от излишния капацитет“, каза Хонг Хао, главен икономист в Grow Investment Group. „По този начин всъщност се създава допълнителен дефлационен натиск. Това е проблемът.“

"PBOC ще продължи да облекчава, но мисля, че паричната политика в този момент е по-малко ефективна, отколкото би трябвало да бъде“, каза той.

Анализаторите казват, че затрудненото положение на PBOC засилва неотложността на правителството да ускори структурните реформи, за да стимулира потреблението, дългогодишен дефицит в политиките, с които то обеща да се справи през 2023 г., но се бори да постигне значителен напредък.