Снимка: iStock
По време на стремежа на Федералния резерв да убие инфлацията, политиците се съсредоточиха върху повишаването на референтния овърнайт лихвен процент достатъчно високо, за да свърши работата, и достигането му достатъчно бързо, за да предпази обществото от загуба на вяра, пише "Ройтерс".
Но в стремежа към „меко приземяване“, при което инфлацията спада без рецесия или големи загуби на работни места, другата половина от разговора – кога да се намалят лихвите и да се облекчи натискът върху домакинствата и бизнеса – ще бъде също толкова важна и може би още по-трудно да се оправи.
В трите рецесии преди пандемията от коронавирус - 1990-1991, 2001 и 2007-2009 г. - централната банка на САЩ достигна пиковите си лихвени нива и започна да намалява разходите по заеми от три до 13 месеца преди това, което се оказа началото на спад. Това показва както колко трудно е да спреш спада, след като започне, така и колко трудно е да съпоставиш бавно развиващите се ефекти на паричната политика с това, от което икономиката може да се нуждае месеци в бъдеще.
"Позволяването на високата инфлация да се внедри в икономиката е кардинален грях на централната банка и служителите на Фед все още биха предпочели да направят грешката да отидат твърде далеч, за да са сигурни, че инфлацията е контролирана, отколкото да спрат и да рискуват нейното възстановяване", каза Антулио Бомфим, ръководител на глобалните макрокоманди за глобалния екип с фиксиран доход в Northern Trust Asset Management и бивш специален съветник на управителния съвет на Фед.
„Всички ни се иска да забавим икономиката „достатъчно“, каза Бомфим. „Правилната грешка е доста висока... Виждате икономика, която е устойчива по отношение на дейността, но също така упорита на основната инфлация. Рисковете да се направи твърде малко - тази асиметрия - все още съществуват.“
Това може да сочи поне още едно повишение на лихвите, дори когато инвеститорите залагат, че Фед е приключил, като фючърсните пазари на лихви отразяват не повече от приблизително едно към четири шансове за ново увеличение. Миналата седмица Федералният резерв повиши основния си лихвен процент до диапазона 5,25%-5,50%, което е 11-ото увеличение за последните 12 срещи.
Последните данни за заплатите, растежа и цените показват дилемата, пред която са изправени политиците, докато обмислят дали да повишат още повече разходите по заемите и колко дълго да оставят лихвите високи, дискусия, която може да определи широката посока на икономиката - растеж или свиване, с нарастваща безработица или все още - силни пазари на труда - през 2024 г., година на президентски избори.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.17 | ▲0.02% |
USDJPY | 150.78 | ▼0.10% |
GBPUSD | 1.34 | ▼0.10% |
USDCHF | 0.79 | ▲0.06% |
USDCAD | 1.40 | ▲0.07% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 46 548.10 | ▲0.35% |
S&P 500 | 6 731.38 | ▲0.40% |
Nasdaq 100 | 25 123.30 | ▲0.47% |
DAX 30 | 24 162.60 | ▲0.38% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 111 310.00 | ▲2.42% |
Ethereum | 4 073.70 | ▲2.25% |
Ripple | 2.47 | ▲3.53% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 56.74 | ▼0.37% |
Петрол - брент | 60.72 | ▼0.72% |
Злато | 4 255.42 | ▲0.35% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 505.12 | ▲0.28% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 113.36 | ▼0.06% |
Germany Bund 10 Year | 129.87 | ▼0.04% |
UK Long Gilt Future | 92.45 | ▼0.48% |