Снимка: iStock

Европейската централна банка ще достигне връх в лихвените проценти по време на следващите си три срещи, според члена на Управителния съвет Франсоа Вилерой дьо Гало, цитиран от "Блумбърг".

Шефът на централната банка на Франция каза, че е било „мъдро и предпазливо“ да се забави темпото на увеличения до 25 базисни пункта този месец, докато служителите наблюдават ефекта от техния безпрецедентен период на затягане на паричната политика до момента. След като бъде достигната така наречената крайна лихва, ЕЦБ трябва да поддържа разходите по заемите там за определен период от време.

„Вече завършихме по-голямата част от нашето пътуване за повишаване на лихвите и очевидно сме в ограничителна територия“, каза Вилерой в реч на симпозиума на Националната асоциация за бизнес икономика в Париж. „Имаме три възможни управителни съвета или за повишения, или за пауза.“

Докато инвеститорите и повечето икономисти смятат, че кампанията на ЕЦБ за затягане ще приключи през юли, политиците все повече отбелязват възможността тя да се разтегне до следващата среща през септември, тъй като основната инфлация се оказва упорита. Оценяването на това колко време е необходимо, за да достигнат до икономиката предприетите досега стъпки, се превръща в ключово бойно поле в рамките на 26-членния Управителен съвет.

Президентът Кристин Лагард каза в неделя, че докато ЕЦБ е изминала голяма част от пътя си в борбата с инфлацията, процесът все още не е завършен и настоящите икономически данни не изискват пауза. Някои от нейните колеги са забележимо по-ненавистни, като австриецът Робърт Холцман казва, че ЕЦБ трябва да повиши лихвата по депозитите над 4% от 3,25% сега, за да овладее инфлацията.

Паричните пазари определиха почти 100% вероятност за ново повишаване на лихвения процент с четвърт пункт на срещата на 15 юни и пикова цена през септември от малко над 3,75%.

В речта си Вилерой каза, че предпазливият подход е оправдан, тъй като може да отнеме повече време, отколкото в предишни цикли, за да се прояви ефектът от повишаването на лихвените проценти – дори ако има доказателства за бързо преминаване към условията на финансиране.

Това отчасти се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ започнаха на толкова ниски нива и поради по-високия дял на заемите с фиксиран лихвен процент след финансовата криза, каза той. Произходът на инфлацията - в шокове в предлагането, а не основно от търсенето - също изигра роля.

„При обичайното предполагаемо забавяне от една до две години за парично предаване, нашата икономическа ситуация прави вероятно в момента да сме по-близо до горната граница“, каза Вилерой.