Снимка: iStock

Последните икономически данни показват, че Европейската централна банка трябва да увеличи лихвените проценти отново при следващото си решение на 4 май, каза главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, цитиран от "Блумбърг".

„Настоящите данни показват, че трябва да повишим лихвите отново. Все още не е подходящият момент да спрем. Освен това нямам кристална топка; ще зависи от икономическите данни.”, каза Лейн. 

Изказването на Лейн е в съответствие със забележките на други политици и сигнализира, че ново увеличение на депозитната лихва на ЕЦБ е почти сигурно, като единственият оставащ въпрос е размерът на този ход. Дали това е стъпка от четвърт или половин пункт сега зависи от инфлацията и броя на банковите заеми, дължими два дни преди решението. Длъжностните лица предлагат последните си забележки преди началото на тихия период в четвъртък.

Самият Лейн не уточни колко голямо увеличение предпочита, заявявайки вместо това, че „анализът предполага, че би било неуместно да оставим нашата лихва по депозитите на сегашното ниво от 3%.“

Предполага се, че шефът на Bank of France Франсоа Вилерой дьо Гало може да предпочете по-малкото от вероятните увеличения, като инвеститорите на паричния пазар също виждат този резултат като по-вероятен. По-вероятният вариант обаче остава на масата, според члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.

„Инфлационният натиск остава в определени сектори на икономиката, но отслабва в други. Не мисля, че сме в ситуация от 70-те години на миналия век, когато инфлацията всъщност беше лепкава. За да избегнем изпадането в подобна позиция, важно е ЕЦБ да повиши лихвените си проценти, за да гарантира своевременно връщане на инфлацията до 2%“, посочи Лейн.

Гуверньорът на централната банка на Италия и член на Управителния съвет на ЕЦБ Игнацио Виско каза, че политиците трябва да се придържат към своя подход „среща по среща“, тъй като въздействието на затягането досега се просмуква в икономиката.

„ЕЦБ трябва да действа предпазливо с всяко бъдещо повишаване на лихвените проценти, тъй като кредитният растеж се забавя и рисковете за финансовата стабилност продължават", каза Виско.

„Сега нямаме ситуация на кредитна криза, но имаме намаление на кредитите със сигурност за бизнес сектора и значително забавяне за домакинствата и това се случи за няколко месеца“, добави Виско.