Снимка: iStock

Глобалните централни банки от САЩ до еврозоната трябва съвместно да се ангажират да избягват по-нататъшни увеличения на лихвените проценти, докато не бъде осигурена стабилност на пазара, заяви икономистът от Unicredit Ерик Нилсен, цитиран от "Блумбърг".

„Поредица от политически грешки доведе западния свят до ръба на още една финансова криза. Икономическите основи, включително макробалансите, както и банковата система като цяло, са в добра форма, така че поправката е напълно постижима. Но това изисква ясна, силна и спешна комуникация сега от ключови политици", каза Нилсен.

Нилсен, понастоящем главен икономически съветник на групата в UniCredit и бивш икономист в Goldman Sachs Group Inc. и Международния валутен фонд, приписва основите на неотдавнашните сътресения на „прекомерната дерегулация и недостатъчния надзор в САЩ“.

Той също така критикува отношението на швейцарските власти към Credit Suisse Group AG, отбелязвайки, че „може да сме станали свидетели на един от най-опустошителните примери за разрушаване на доверието във финансовия свят“.

"Решението трябва да бъде обичайна пауза в затягането на паричната политика, докато нервите на инвеститорите се успокоят", смята Нилсен.

„Големите централни банки, включително Фед и ЕЦБ, трябва да направят съвместно изявление, че всяко по-нататъшно повишаване на лихвените проценти е изключено поне докато стабилността не се върне на финансовите пазари. Изявления като тези през следващите няколко дни най-вероятно ще са необходими, за да ни отдалечат от ръба на много по-дълбока криза.“, добави Нилсен.

„Това, което не е ясно за нас, е колко от тези банкови напрежения водят до широко разпространена кредитна криза. Тази кредитна криза след това би забавила икономиката. Това е нещо, което наблюдаваме много, много отблизо“, каза президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари.

„Това определено ни сближава“, каза Кашкари, който беше сред най-непоколебимите политици на Фед в защитаването на по-високи лихвени проценти за борба с инфлацията.

Той каза, че все още е твърде рано да се прецени "отпечатъкът", който банковият стрес ще има върху икономиката и следователно твърде рано, за да се разбере как може да повлияе на следващото решение за лихвените проценти на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC).