Снимка: iStock

Политици и правителства по света се подготвят за потенциални граждански вълнения, тъй като много страни се борят с нарастващите разходи за енергия и нарастващата инфлация.

Глобалната икономика е изправена пред яростна атака от много страни – война в Европа, недостиг на петрол, газ и храни и висока инфлация, всяка от които влошава следващата.

Опасенията са съсредоточени върху предстоящата зима, особено за Европа. Студеното време, съчетано с недостига на петрол и газ, произтичащ от западните санкции срещу Русия за нахлуването й в Украйна, заплашва да преобърне живота и бизнеса.

Но колкото и притеснения да има тази зима, всъщност това е зимата на 2023 г., за която хората трябва да се притесняват, предупредиха големи петролни и газови ръководители.

Цените на енергията „се доближават до недостъпни“, като някои хора вече „харчат 50% от разполагаемия си доход за енергия или повече“, каза главният изпълнителен директор на BP Бърнард Лууни пред Хадли Гембъл от CNBC по време на панел на конференцията Adipec в Абу Даби.

Но чрез комбинация от високи нива на съхранение на газ и правителствени пакети за субсидиране на сметките на хората, Европа може да успее да се справи с кризата тази година.

„Мисля, че това е адресирано за тази зима“, каза Луни. „Мисля, че следващата зима много от нас се притесняват, че в Европа може да бъде още по-голямо предизвикателство“.

Главният изпълнителен директор на италианския петролен и газов гигант Eni изрази същото безпокойство.

За тази зима газохранилищата в Европа са пълни на около 90%, според Международната агенция по енергетика, което дава известна увереност срещу сериозен недостиг.

Но голяма част от това се състои от руски газ, внесен през предходните месеци, както и газ от други източници, който е по-лесен за закупуване от обикновено, тъй като основният вносител Китай купува по-малко поради по-бавната си икономическа активност.

„Ние сме в добра форма за тази зима“, каза шефът на Eni Клаудио Дескалци по време на същия панел. „Но както казахме, проблемът не е тази зима. Това ще бъде следващата, защото няма да имаме руски газ – 98% [по-малко] през следващата година, може би изобщо нищо“.

Протестите вече започнаха

Това може да доведе до сериозни социални вълнения – вече из цяла Европа се появиха малки до средни протести.

Антиправителствените протести в Германия и Австрия през септември и в Чехия миналата седмица – последната от които доведе до десетократно увеличение на сметките за енергия на домакинствата – може да са малка част от това, което предстои, предупреждават анализатори. Някои енергийни лидери се съгласиха.

„Видяхме, че всякакви сътресения в цените на помпата или нещо толкова просто като газ за готвене, може да предизвика вълнения“, каза главният изпълнителен директор на малайзийската нефтена и газова компания Petronas, Датук Тенгку Мухаммед Тауфик.

Той описа как засилването на долара и повишаването на цените на горивата представляват сериозен риск за много азиатски икономики – масивно население, което е един от най-големите вносители на петрол и газ в света. И това се случва, докато субсидиите вече са в сила, за да помогнат за облекчаване на цените за гражданите.

Много азиатски икономики вече бяха замаяни от пандемията, която причини „огромни участъци [малки и средни предприятия] в Азия просто да се сринат“, каза Тауфик. „Така че, да, има реален риск правителствата без стабилна ръка в оформянето на политиката в Азия да могат да се справят с размириците“.

Гняв срещу огромните печалби на петролните компании

Голяма част от гнева на протестиращите е насочен и към енергийните компании, които правят рекордни печалби, тъй като сметките стават все по-високи и по-високи.

В отговор на това много от изпълнителните директори, които говориха пред CNBC, заявиха, че това е въпрос на пазарно търсене и предлагане и че от правителствата зависи да прилагат политики, по-благоприятни за енергийните инвестиции. Тези инвестиции, подчертават те, са понесли удар през последните години, тъй като страните настояват за преход към възобновяеми енергийни източници.

Светът трябва да се изправи пред „практическите аспекти и реалностите на днешния и утрешния ден“, каза Луни, подчертавайки необходимостта „да се инвестира във въглеводород днес, защото днешната енергийна система е въглеводородна система“.

Много политици и институции все още осъждат използването на изкопаеми горива, предупреждавайки, че далеч по-голямата криза е тази на изменението на климата. През юни генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за изоставяне на финансирането за изкопаеми горива и нарече всяко ново финансиране за проучване „налудничаво“.

Петролните мениджъри твърдят, че този подход просто не е реалистичен, нито е опция, ако страните искат икономическа и политическа стабилност.

В същото време обаче те признаха, че самият енергиен преход се нуждае от по-голямо внимание и инвестиции, за да се предотврати по-голяма криза през следващата година и след това, когато няма руски газ на съхранение и други опции са все по-скъпи.

„В Европа плащаме най-малко шест, седем пъти до 15 пъти енергийните разходи по отношение на САЩ“, каза Дескалци.

„Това, което направихме в Европа, във всяка страна, даде стимулиращи субсидии, за да се опитаме да намалим разходите за индустрията и за гражданите. Колко дълго може да продължи това?“, попита той.

„Не знам, но е невъзможно това да продължи вечно. Всички тези страни имат много висок дълг“, каза той. „Те трябва да намерят структурен начин за решаване на този проблем. А структурният път е това, което казахме досега – трябва да увеличим темпото и да бъдем по-бързи в прехода. Това е вярно“.

„Но“, добави той, „ ние трябва да разберем, от техническа гледна точка, какво е достъпно и какво не е“.

Още по темата:

Инфлацията в еврозоната се повиши до нов рекорд през октомври

ЕС забранява продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г.