Снимка: iStock

Много хора понякога пътуват по работа. Но за някои от тях пътуването е в основата на тяхната работа. CNBC Travel говори с хора от четири индустрии за професии, при които работата от вкъщи – или в офиса – не е вариант.

Година на пътуване

Име: Себастиан Модак

Работа: бивш журналист ан „Пътешественик на 52 места“ на New York Times и настоящ главен редактор на Lonely Planet

Модак беше един от 13 000 души, кандидатствали за роля, която изпрати по един човек до всяка дестинация в списъка с „Места за посещение“ на The New York Times през 2018 г. – първата година, когато вестникът наемаше за позицията.

Той не получи работата.

„Една година по-късно реших, защо да не се пробвам отново“, каза той. „Този път се получи!“.

Като „Пътешественик на 52 места“ за 2019 г. Модак пътува до нова дестинация всяка седмица – от България до Катар и от Узбекистан до Виетнам – в година, която описва като вълнуваща и изтощителна.

„Често казвам, че това беше едно от най-великите преживявания в живота ми,... но и най-трудната“, сподели той.  „Нямах почивен ден цяла година и ми беше трудно да се справя с постоянния стрес на крайните срокове“.

Модак каза, че работата изисква някой, който може да „направи всичко“, от писане на статии и публикуване в социални медии до заснемане на снимки и видеоклипове.

„Работа беше много!“, добави той. „Освен умения за разказване на истории, те търсеха някой с издръжливост, който да изкара цялата година“.

Той най-вече приписва късмета си на работата, но смята, че възпитанието и ентусиазмът му за пътуване са помогнали. Бащата на Модак е от Индия, а майка му е колумбийка, сподели той, така че „като културен компромис те по същество решиха да се движат постоянно“. В резултат на това той е израснал на места като Хонконг, Австралия, Индия и Индонезия, добави той.

Модак каза, че работата – която е приветствана като типичната „работа мечта“ – е изтощителна, стресираща и дори плашеща на моменти, но и с постоянен растеж и приключения.

„Не бих постъпил по друг начин за нищо на света“, каза той. „Това взриви ума ми, запозна ме с хора от шест континента... и вкорени в мен любовта ми да отида на място и да търся история“.

„Хуманитарен герой“

Име: Сандра Блек

Работа: специалист по комуникации за ООН

Работата на Блек не я отвежда до типични места за пътуване, а работните ѝ пътувания са всичко друго, но не и през нощта.

От 2008 г. живее и работи в Сенегал, Източен Тимор, Централноафриканската Република, Ирак, а отскоро и в Мозамбик, на роли, които продължават от няколко месеца до години.

„Всяко място има своите културни акценти и топлина“, каза тя, като същевременно отбеляза, че животът, „където движението е ограничено поради опасения за сигурността“, е най-предизвикателната част.

От октомври 2021 г. Блек се занимава с външни комуникации за мозамбикския офис на Фонда на ООН за населението, агенция на ООН, която се фокусира върху репродуктивното здраве и правата и която се финансира изцяло от дарения.         

„Аз лично се чувствам мотивирана да подкрепям най-нуждаещите се“, каза тя.

Блек пише за хората, които са били разселени от циклона Идай през 2019 г. – един от най-лошите урагани в историята, ударил Африка – докато са работили за Международната организация по миграция на ООН. Тя си спомня, че срещнала жена на име Сара, която се качила на дърво с бебето си, след като къщата ѝ се срутила от наводнение. Жената каза, че е била спасена седем дни по-късно. 

Родом от Ню Йорк, Блек говори френски, испански, португалски и основно ниво на волоф, националния език на Сенегал, и тетум, език, говорен в Източен Тимор. Тя каза, че езиковите ѝ способности отчасти са причината, поради която е била спешно изпратена да отразява хуманитарни кризи.

„През нощта пиша, докато повече не мога да държа очите си отворени, и след това започвам отново в 6 сутринта на следващия ден“, каза тя в интервю за кампанията на ООН „Хуманитарен герой“ през 2014 г.

„Най-смислената част от хуманитарните комуникации е да се осигури платформа за хората, засегнати от конфликти и природни бедствия, да разкажат своите истории“, каза тя. „Много хора искрено искат светът да знае какво се е случило с тях и техните общности“.

От готвач до капитан

Име: Тони Стюарт

Работа: капитан на яхтата „Фрейзър“

Стюарт каза, че очаква да пътува в продължение на девет месеца през 2022 г. начело на 130-футовата моторна яхта „Олл ин“. Вече се е преместил от Карибите в Централна Америка и Мексико. От Западния бряг на Съединените щати той ще отиде до вътрешния проход на Британска Колумбия и до Югоизточна Аляска, след което ще лети до Флорида и ще завърши годината на Бахамите, сподели той.

Това е малко по-дълго от „типичната година“, каза той, отчасти поради увеличаването на чартърния бизнес тази година, допълни той.

Стюарт казва, че е започнал в яхтената индустрия като готвач през 1998 г. и „веднага се влюби в начина на живот, работата и пътуванията“. След година и половина готвене Стюарт направи смяна на кариерата.

„Реших, че искам да работя, за да получа лиценза си и да стана капитан, в този момент поех работа като палубен работник и започнах своето пътуване“, каза той.

Работата изисква много добри умения за решаване на проблеми, организация и висока толерантност към стреса, обясни Стюарт. Капитаните правят „по малко от всичко“, каза той, от планиране на пътуването и счетоводство до „задълженията в областта на човешките ресурси“ за екипажа и резервациите за голф за гостите.

Що се отнася до това дали това е мечтана работа – „абсолютно е“, каза Стюарт.

„Ние издържаме дълги дни, а понякога и седмици без почивни дни“, сподели той, но „не можех да си представя да правя това [...] и да не го обичам“.

Експерт по италиански вили

Име: Ейми Ропнър

Работа: ръководител на вили в британската компания за луксозни пътувания и вили „Ред Савана“

От 300 вили, с които „Ред Савана“ работи, около 120 са в Италия, каза Ропнър. Тя смята, че е посетила около 80% до 90% от тях.

Ропнър пътува от Лондон до Италия, за да оцени колекцията на компанията от вили от „изключително висок клас“ и да оцени новите домове, които да се добавят към списъка на компанията, каза тя. По време на неотдавнашно пътуване измина пътя от Милано до Езерото Комо, надолу до Тоскана, а след това по на юг до градовете Амалфи и Позитано, сподели тя. Следващото ѝ пътуване е до Пулия, каза Ропнър, „защото е красиво и назъбено и наистина популярно в момента“.

Около 90% от къщите са частна собственост, добави тя. Ропнър се среща със собствениците и анализира всичко – от размера на палубите на басейните до леглата („има разлика между британски и американски вид кинг сайз“).

Повечето резервации включват деца, така че тя проверява дали стълбищата и балконите са безопасни за всички възрасти; ако не, компанията отбелязва това на уебсайта, обясни тя.

„Трябва да знаем дали има котки в имението, дали е надолу по черен път… което очевидно отнема малко повече време, за да стигнем до мястото, където изгрява слънцето, където слънцето залязва“, каза тя. 

Ропнер често остава във вилите, които се наемат за 5000 до 200 000 долара на седмица. Тя също така изследва местните райони, така че може да даде съвет за ресторанти, наемане на лодки и нови услуги като пътувания с електронни велосипеди и класове за правене на сладолед, каза тя. 

„Според мен хората си мислят, че всичко е цветя и рози, но това е много тежка работа“, каза тя, отбелязвайки, че веднъж е разгледала 50 вили в едно пътуване.

„Така е, бляскаво в“, допълни тя, „ но също така може да бъде много уморително“.

Още по темата:

Това са най-добрите велосипедни маршрути в Европа, за начинаещи и експерти

Хърватия премахва всички правила за влизане за пътници