Снимка: Olumide Gbenro

Олумид Гбенро никога не е наричал едно място „дом“ за дълго време.

33-годишният предприемач израства в Нигерия, докато не навършва шестгодишна възраст, когато родителите му свещеници решават да се преместят в Лондон. След това, седем години по-късно, семейство Гбенро получава виза за имигриране в Съединените щати чрез лотарията за зелена карта на страната – така Олумид, заедно с родители си, брат си и сестра си се местят в Кълъмбъс, Охайо.

„Като цветнокож човек, чувствах, че има определени моменти в живота ми, в които просто не се чувствах ценен като човешко същество“, казва Гбенро пред CNBC Make It за израстването като чернокож в Средния Запад. „Винаги съм се чувствал изоставен“.

Гбенро иска творчески живот: такъв, който да бъде изпълнен с пътувания, изкуство и възможности да се среща с хора от всички краища на света. Но родителите му искат той да стане лекар, адвокат или инженер.

През 2016 г. получава двойна магистърска степен по епидемиология и поведенчески науки от Държавния университет в Сан Диего. Той се озовава в капан между два пътя: да постъпи в медицинско училище и да стане лекар или да пътува по света.

„През целия си живот просто спазвах правилата, независимо дали това е от родителите ми, религията или обществото“, казва той. „Но дълбоко в себе си знаех, че ако заема вляза в аспирантура, никога няма да мога да се върна, никога няма да мога да отида в чужбина... щях да остана в лабораторията, затова реших да кажа „не“.

Гбенро събира всичките си вещи и напуска Съединените щати, за да види света, но ще да му отнеме години, за да кацне в Бали – неговият вечен дом.

Да станеш дигитален номад

Първата спирка на Гбенро е Берлин, където има приятели от аспирантурата. Той прекарва там три месеца с туристическа виза, прескачайки между дивани на приятели и общежития.

Когато Гбенро напуска Съединените щати, той има „почти нулеви спестявания и никакъв план“. Той бързо разширява своя Instagram профил, като публикува съвети за пътуване, танцови видеоклипове и друго съдържание. Гбенро решава да си осигури приходи от хобито си: той изпраща съобщения до други създатели и компании в Instagram и им предлага да помогне да подобрят стратегията си за социални медии срещу заплащане (често 250 долара).

Стартирането на отдалечен бизнес беше „наистина трудно в началото“, спомня си Гбенро, но скоро той има пълен списък с клиенти и достатъчно приходи, за да превърне социалните медии в работа на пълен работен ден. Той взима онлайн курс по маркетинг в социалните медии, който му помага да структурира бизнеса си, а стар приятел в Сан Диего го насочва към първите му двама клиенти.

След като визата му изтича, той пътува до Мексико за четири месеца, преди да се върне в Сан Диего. „Но разбрах, че все още не обичам да живея в Америка“, казва той. „Имаше нещо в живота в Америка, което ме караше да се чувствам така, сякаш не раста“.

Той продължава: „Като чернокож, изпитвах психологическа травма и натиск, живеейки там, особено като имигрант, чувствайки, че не се вписвам“.

Гбенро официално стартира свой бизнес маркетинг в социалните мрежи,  Olumide Gbenro PR & Brand Monetization, през 2018 г., когато той все още е в Сан Диего, в партньорство с известни готвачи, агенти по недвижими имоти, бизнес треньори и много други. Въпреки че се отличава на работа, Гбенро все още копнее за промяна.

Един следобед той прелиства Instagram и се спира на снимка на една от приятелките му, която пътува из Бали. Тя лежи отпуснато на плажа, заобиколена от буйни палми, с кокос в ръка.

„Изглеждаше като идеалното място за живеене“, казва Гбенро. „Разликата между Бали и всеки друг град, който съм изследвал, е, че той изглежда много приятно – всички местни жители, дори на снимките в интернет, изглеждат искрено щастливи и сякаш прекарват много време сред природата“.

През 2019 г. той намери апартамент в Бали чрез познат в Instagram, резервира еднопосочен самолетен билет и никога не поглежда назад.

„Живея луксозен живот“

Откакто се мести в Бали, Гбенро успява да похарчи повече за пътувания, ресторанти и други хобита, както и да увеличи спестяванията си. „Никога повече не се притеснявам за парите, защото в Бали разходите за живот са много по-ниски , отколкото в САЩ“, казва той.

През първите девет месеца от престоя си в Бали Гбенро използва туристическа виза. Индонезия предлага на туристите еднократна виза, която е валидна за 60 дни и позволява четири удължения по 30 дни, общо до шест месеца престой. Гбенро лети до Сингапур или Малайзия за кратки пътувания веднага щом визата му изтича и след това я подновява при завръщането си.

Скоро след това той преминава към виза за инвеститор, която изисква доказателство, че допринася за местната икономика. Гбенро разширява маркетинговия си бизнес, за да помогне на хората да рекламират имотите си в Индонезия, като получава виза, която подновява с местните власти на всеки две години.

Като предприемач Гбенро печели около 140 000 долара годишно. В допълнение към консултантския си бизнес, Гбенро е домакин на няколко конференции за цифрови номади, включително срещата на върха за цифрови номади, която привлича хиляди хора и ще се проведе в Бали този септември.

Най-големите му разходи са наемите и комуналните услуги, които заедно възлизат на около 1010 долара на месец. Гбенро живее в апартамент с една спалня в сграда с частна фитнес зала, басейн и ресторант отдолу.

Той харчи около 600 долара на месец за доставка на храна и хранене навън, като често поръчва храна от местни ресторанти в популярно приложение, наречено Gojek. Други по-големи разходи на Гбенро включват медицинска застраховка, транспорт (той наема мотоциклет) и пътувания.

Гбенро обича да пътува поне веднъж месечно и често пътува в Улувату, малък регион в югозападната част на Бали, известен със своята възможност за сърфиране.

„Вероятно харча приблизително толкова пари, колкото бих харчил всеки месец, ако живеех в Сан Диего, но качеството ми на живот е много по-високо“, казва той. „Живея луксозен живот“.

Ето месечната разбивка на разходите на Гбенро (към януари 2022 г.):

Наем и комунални услуги: 1010 долара

Храна: 600 долара

Транспорт: 98 долара

Телефон: 28 долара

Здравна застраховка: 137 долара

Пътувания: 300 долара

Пране: 60 долара

Общо: 2233 долара

Да се влюбиш в Бали

Гбенро казва, че най-трудната част от изграждането на новия му живот в Бали е борбата със самотата. „Ходих на плажа всеки ден, пиех вода от кокосови орехи и се възхищавах на красивите залези, но живеех сам и нямах приятели тук“, обяснява той.

След като започна да посещава споделено работно пространство в Бали и да присъства на лични мрежови събития, Гбенро казва, че му е станало много по-лесно да създава близки приятелства с други емигранти и местни жители. Той знае разговорен индонезийски, но казва, че много хора, живеещи в Бали, също говорят английски.

„Наистина бях обикнат и добре приветстван от балийците“, казва той. „Всички винаги се усмихват – тук има наистина искрен, сърдечен тон, който няма да чуете никъде другаде“.

Гбенро казва, че също не изпитва същия дискомфорт и дискриминация, с които се е сблъсквал в Съединените щати. „Бали няма същата история като Америка с расизъм и дискриминация – според мен те са по-толерантни към чужденци и хора от различни среди... хората просто ме гледат като човек, а не като чернокож“.

Той също така възприема някои местни традиции в ежедневието си: всяка сутрин се събужда в 8:00 сутринта и медитира, преди да приготви чаша чай и да провери имейла си. Медитацията отдавна е част от индуизма, който е популярна религия в Бали.

„Това е най-доброто решение, което някога съм взимал“, казва Гбенро за преместването си в Бали. Той планира да прекара остатъка от живота си в Бали и да купи домове в Сан Диего, Турция и Карибите, които ще може да посещава няколко пъти в годината.

„Нещо в Бали ме кара да съм тук“, казва той. „Най-накрая се чувствам като у дома си“.

Още по темата:

„Въздушната ярост“ усложнява пътуванията в Северна Америка и Европа, но не толкова в Азия

Пътувате сами? Ето седем от най-добрите градове за соло туристи