Снимка: iStock

Китай е издал т. нар. „скрити заеми“ на стойност 385 милиарда долара, които таксуват повече от западните агенции, така че по-бедните страни не трябва да разкриват съществуването им, показва доклад, публикуван в сряда.

Проектът AidData на Глобалния изследователски институт на Уилям и Мери установи, че 42 държави вече имат нива на експозиция към публичния дълг на Китай от над 10% от БВП-то си, често скрити от системата за отчитане на длъжниците на Световната банка, тъй като получателите на заемите не са централни правителства.

Според AidData средното правителство не отчита своите действителни и потенциални задължения за погасяване пред Китай в размер, който е еквивалентен на 5.8% от неговия БВП.

Вместо това Китай отпуска заеми на държавни компании, държавни банки, институции със специално специално предназначение, съвместни предприятия и институции от частния сектор в страните получатели. Повечето от тях се възползват от явни или неявни форми на защита на отговорността на правителството на приемащата страна, се казва в доклада.

Типичният заем от Китай има лихвен процент от 4.2% и срок на изплащане по-малък от 10 години, в сравнение с типичния 1.1% лихвен процент и 28-годишен период на погасяване от заемодател като Германия, Франция или Япония, се казва в доклада.

Докладът, фокусиран върху китайската инициатива „Пояс и път“, обхваща проекти, одобрени между 2000 и 2017 г. и изпълнени между 2000 и 2021 г.

Китай си има достатъчно дългови проблеми още преди Evergrande

Дълговата ситуация в Китай не е „розова“. До края на миналата година китайският дял от световния дълг се е утроил, в сравнение с 2009-та година, когато бе последната финансова криза. През този период, кредитният бум в страната, се радва на стабилен ръст, според прогнозни  данни на Standard Chartered Plc.

Общият дълг на Китай – включващ този на домакинствата, компаниите и правителството, представлява 18% от общия световен дълг към края на миналата година, спрямо едва 6.1% от световния дълг през 2009-та година.

Нарастващата чуждестранна собственост на китайски дълг, допълнително повишава рисковете, смятат още анализаторите на банката.

Китайският дял от световния дълг е третия най-голям, след този на САЩ и еврозоната. Доларовата стойност на дълга на Китай е почти толкова, колкото този на еврозоната.

Дългът на домакинствата расте при нива, които са „притеснителни“, макар и от много ниска база, сочи още анализът. При ниво от 104%, дългът на домакинствата към дохода, е по-висок от този в САЩ. За сравнение това съотношение в САЩ, достигна до рекордни нива от 132% преди финансовата криза, стартирала именно от САЩ.

Особено притеснително е повишението на частния дълг който нараства от 135% от БВП на страната до 235% до края на 2016-та година.

Кредитният бум в Китай стартира през далечната 2008-ма година, когато масивни програми от стимули, бяха насочени в отговор на финансовата криза. Агресивно е било повишението между 2011 и 2016-та година, когато номиналните кредити към нефинансовия сектор са нараснали близо два пъти, според данни на МВФ.

Изследване на МВФ сочи, че именно кредитния бум в Китай е една от най-големите заплахи, която може да задейства световна финансова криза. Изследване на 43 кредитни бума сочи, че те са свършвали много зле, когато съотношението кредити към БВП са били над 100%, както е случаят с Китай в момента.

Китайските проблеми с недвижимите имоти

В известна степен е успокоително, че самите китайци осъзнават опасността от дългова криза и предприемат преждевременни действия за ограничаване на кредитния бум. Преди две години, Ма Джун - главният икономист на централната банка на Китай, препоръча предприемане на мерки от страна на правителството, за да се ограничи спекулирането с недвижими имоти в страната.

Бяха приети мерки, като повишаване на първоначалната вноска при покупка на имот от 20 на 30%, както и забрана за продажбите на жилища в рамките на пет години. Резултатите не закъсняха. Първото полугодие на тази година донесе ръст в сделките по продажба на имоти едва до 3.3%, спрямо 16.1% повишение през втората половина на миналата година.

И докато според някои специалисти, пазарът на имоти в Китай, ще продължи да се подкрепя от близо 600-те милиона души, които живеят във вътрешността на страната и много от тях ще тръгнат към големите градове, има и сериозни песимисти. 

„Опасността от прекомерно завишените цени на недвижимите имоти е огромна“, според Ху Шули, главен редактор на Caixin Media в Пекин. „Индикатори като съотношението между задълженията по ипотечен кредит и дохода на купувачите, е по-високо от стойността му по време на японския имотен балон, както и близко до това в САЩ преди световната финансова криза да се разрази“, коментира Шули.

Също така, китайските спекуланти в недвижими имоти, намериха начини да заобикалят правителствените ограничения. Много от тях, просто пренасочиха инвестициите си към по-малки градове, където ръстът в цените на имоите през последните години поизостана.

Анализаторите посочват, че бумът в сектора на строителните имоти е довело до силно нагорещяване и на поддържащи сектори, като например на PVC-профили.

Според редица експерти, секторът на недвижимите имоти, крие сериозна опасност за икономиката на страната, ако „балонът се спука“. Това е много вероятно да се отрази и върху останалия свят, който също се отличава с крайно високи нива на дългове.

С други думи, следващата дългова криза може да стартира този път не от САЩ, а от Китай.

Още по темата:

Следващата дългова криза стартира от Китай?