Снимка: Shutterstock

Инвеститорите отварят умовете и портфейлите си за възможности за психеделична терапия.

Три биофармацевтични компании, целящи да произвеждат психеделични лекарства за лечение на психични разстройства, станаха публични през последните месеци: IPO-то на Atai Life Sciences, подкрепено от Питър Тил през юни, сега има пазарна капитализация от 2.6 милиарда долара. MindMed стана публична през април и сега има пазарна капитализация от над 1 милиард долара. И IPO-то на Compass Pathways през ноември, с текуща пазарна капитализация от близо 1.5 милиарда долара, пише Кори Стиг от CNBC Make It.

Заедно тези три компании имат в арсенала си повече от девет лекарства за психеделична терапия. И това да не говорим за работата, извършена от много повече частни биотехнологични и телемедицински компании като подкрепяната от Y Combinator Gilgamesh Pharmaceuticals, както и от стартиращи компании като Mindbloom, която вече лекува пациенти с кетамин-асистирана психотерапия. (Кетаминът не е психоделик, но се счита за дисоциативна упойка, която може да доведе до изкривяване на гледките, цветовете, звуците, собственото възприятие и околната среда).

Всичко това означава, че приемате лекарства, които променят съзнанието, като MDMA, може да се превърне в редовна част от терапия за лечение на състояния от депресия до пост-травматично стресово разстройство, зависимост, хронични болки и обсесивно-компулсивно разстройство в следващите две до пет години.

Ето как може да изглежда и какво казва проучването.

Как психеделиците работят в терапията?

Психеделичните лекарства са вещества, които променят възприятието и настроението и засягат редица когнитивни процеси. Класическите психеделици включват MDMA, известен още като „екстази“ или „моли“, LSD, псилоцибин или „гъби“, аяуаска и ибогаин.

Изследвания, проведени съвместно с терапевти, са показали, че психеделиците могат да помогнат в лечението на исторически трудни за лечение състояния, като по същество „преоформят“ начина, по който „части от мозъка говорят помежду си“, казва Дженифър Мичъл, невролог и професор в отделите по неврология, психиатрия и поведенчески науки в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

„Психеделиците позволяват обработката на информацията по такъв начин, че субектите да могат да се отърват от неща, които преди това са ги притеснявали“, казва тя.

Както обяснява Мичъл, когато хората са млади, мозъкът им преминава през критични периоди на учене и развитие, които след това се затварят с възрастта. Изследователите смятат, че психеделиците „отварят тези затворени критични периоди само за малък период от време“, казва тя.

„Когато този критичен период се отвори отново, вие ще искате да извлечете максимума от него и да направите тази потенциална промяна възможно най-положителна“, добавя тя.

За псилоцибина, например, се смята, че лекарството повишава свързаността в мозъка и увеличава „невропластичните състояния“, които са способността на мозъка да се реорганизира и адаптира, казва д-р Стивън Рос, доцент по психиатрия в Медицинското училище в Ню Йорк Гросман , който провежда клинични проучвания на терапия, подпомагана от псилоцибин през последните 16 години.

Например, неотдавнашно проучване на Йейл, проведено върху мишки, установи, че единична доза псилоцибин води до незабавно увеличаване на връзките между невроните, което продължава един месец след това.

Когато приемате психеделици, „частите на мозъка, които обикновено нямат връзка помежду си, започват да комуникират и изглежда, че това по някакъв начин променя мозъчните модели“, казва той.

Как изглежда психеделичната терапия: „Това не е Бърнинг Мен“

Терапията, използваща MDMA, може да бъде одобрена от FDA за медицинска употреба още през 2023 г., докато други психеделици, по-специално псилоцибин, чакат своя ред за оценка за медицински цели.

Ако и когато психеделичната терапия бъде одобрена от FDA, тя ще бъде много по-сложна и медикаментозна, отколкото просто някой, който се забавлява с гъби в гората.

„Вас не ви хвърлят просто в това“, казва Мичъл. „Това не е „Бърнинг Мен“ или нещо подобно. Провежда се много внимателно.“

Първо, пациентите ще трябва да бъдат подложени на задълбочен скрининг, за да бъдат допуснати.

„Това не е за всеки“, казва д-р Корин де Бур, главен медицински директор на Мултидисциплинарната асоциация за изследване на психеделиците, организация с нестопанска цел за научни изследвания и образование. Например, лечението не е подходящо за хора, които имат анамнеза за психоза или сърдечно-съдови проблеми. (И понастоящем психеделиците не се изследват при хора с по-леки психични разстройства или хора без клинично диагностицирани състояния.)

За тези, които наистина подхождат, психеделичните терапевтични сесии ще бъдат „синергия между участниците, терапевтите и лекарствата“, казва Де Бур.

Преди да се въведат някакви лекарства, лекарите се срещат с пациента, за да се говори за това, какво той може да преживее повторно, например, травматичен инцидент или болезнени спомени от детството си, или за неизлечимо болни пациенти те могат да се анализират, тъй като болестта се отразява върху живота им.

Сесиите, по време на които пациентът приема психеделични лекарства, могат да бъдат продължителни и да отнемат доста време (около осем часа), казва Мичъл. Единична доза MDMA действа в продължение на шест часа, а половин доза се прилага около 90 минути след началото на сесията.

За да осигурят на пациентите комфортни условия за психеделично преживяване, доставчиците на услуги създават пространство, наподобяващо хол или спалня, а преди да приемат лекарството, предоставят на пациентите маска за спане и плейлист с успокояваща музика. Пациентите се насърчават да „се потопят в себе си“ и да разсъждават по темите, които обсъждат в подготвителните класове.

„Каквото и да се случи с тях, това е, което медицината ще реши въз основа на собствената им история и (мозъчни) схеми“, казва Мичъл.

Пациентите могат да говорят по възникващи теми, а терапевтите са готови да им помогнат да приемат и слушат всякакви идеи, които се появяват на повърхността, вместо да им задават въпроси. „Както можете да си представите, на повърхността изплуват много емоции“, казва Мичъл.

Пациентите са в съзнание и могат в удобство да се хранят, пият и използват банята, въпреки че са придружени от двама служители, когато стоят или ходят, обяснява Мичъл.

На следващия ден се провежда „сесия за интеграция“, по време на която терапевтите говорят с пациента, за да му помогнат да разбере преживяното. Пациентът може да се върне към причините, поради които се е решил на това лечение отначало, и да обсъди например какво е почувствал или видял по време на преживяването.

Мичъл казва, че има важна трансформация, когато хората приемат психеделици в тази клинична обстановка. „Удивително е колко по-отпуснати и по-свободни изглеждат хората дори след първата сесия“, казва тя.

Всъщност, в едно скорошно проучване на MDMA, депресията е компенсирана или значително отслабена след три дози, всяка от които се прилага в интервали от около месец.

Очаква се тези процедури в крайна сметка да бъдат покрити от здравната застраховка. Получаването на застраховка за покриване на лечението също зависи от това дали съединенията ще бъдат прехвърлени от текущата им класификация като лекарства от Schedule I съгласно Закона за контролираните вещества. (Експертите очакват MDMA да бъде преквалифициран през следващите две години.)

Разбира се, съществуват рискове за лечението. На хората, страдащи от психотични разстройства, както и тези, страдащи от хипертония, не се препоръчва лечение с психеделици. Извън клиничните изпитвания, много психеделици като псилоцибин и MDMA се класифицират като лекарства от Schedule I съгласно Закона за контролираните вещества.

Но „през следващите три до пет години психиатрията ще бъде дълбоко променена“ с психеделична терапия, казва Рос.

Още по темата:

Съветите на 26-годишна американка, преподаваща английски в Южна Корея

Доволни ли са повечето възрастни милениали от начина, по който животът им се е развил?