Снимка: Istock

Безплатен обяд не съществува — още по-малко безплатен фонд за възстановяване на стойност €750 млрд., пише Politico.

Миналия юли европейските лидери постигнаха съгласие за емитиране на общ дълг за стотици милиарди и удобно избегнаха разговора как тези пари ще бъдат върнати. Докато отделните държави предават плановете си за разходи в Брюксел преди крайния срок в петък — и настояват за бързо одобрение — връщането им не е обект на разговори в столиците.

Но медения месец скоро ще свърши. Европейската комисия подготвя план за нови данъци на европейско ниво, с които да върне стотиците милиарди дълг през следващите три десетилетия. Размерът на фонда за възстановяване бе договорен на €750 млрд. по цените от 2018 г., или €800 млрд. по днешни цени.

Постигането на съгласие относно новите данъци ще бъде всичко друго, но не и лесно, и ще включва дългогодишни преговори на европейско и национално ниво. "Всички държави имат различни гледни точки и различен подход", призна бюджетният еврокомисар Йоханес Хан.

Ако идеята за нови данъци се провали, останалите варианти — връщането на грантовете чрез години на увеличена вноска към бюджета на ЕС или чрез намаляването на разходите от него — също ще предизвикат спорове и недоволство сред много страни.

Миналото лято националните лидери призоваха Комисията да предложи нов източник на приходи като метод за изплащане на дълга, но все още не са готови да дадат повече власт в ръцете на Брюксел.

Комисията вече заяви, че предпочита да върне грантовете за над €400 млрд. плюс разходите за лихви като събира нови данъци. Останалата част от фонда, до €386 млрд. заеми, ще бъдат върнати от държавите. Целта е да се събират по €15 млрд. годишно, заяви Хан миналата седмица, като така целият дълг бъде покрит до 2058 г.Комисията работи по предложение за три данъка, които ще представи в края на юни. То ще включва най-вероятно разширение на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови разове, механизъм за въглероден граничен данък и дигитален данък.

Но всеки един от тях идва със своите си проблеми.Предложеното разширение на схемата за търговия с квоти, която вече трябва да обхваща сградите и транспортния сектор, ще носи по €10 млрд. годишно, според Комисията. Но вече е изправено пред недоволство от редица страни, от Полша до Португалия, които се притесняват, че това ще увеличи разходите на домакинствата и индустрията. Това предложение обаче има най-голям шанс да бъде одобрено под някаква форма.

Плановете за дигитален данък, който трябва да генерира €1,5 млрд. годишно, бяха поставени под съмнение, след като по-рано този месец САЩ направи контрапредожение за световен данък върху най-големите компании. Брюксел не иска да се откаже, но планът може да не се приеме добре във Вашингтон, а столиците на държавите, които изнасят за страната, се опасяват от ответна схема.

На трето място е идеята за облагане на определен внос, който допринася за замърсяването на околната среда, позната като механизъм за въглероден граничен данък. Очаква се той да носи между €5 млрд. и €14 млрд. годишно. Но засега предложението няма особена подкрепа вътре в ЕС, а чужбина бе посрещнато отрицателно. И изглежда, че Комисията няма реално намерение да го използва.

Ако не бъде постигнато съгласие по тези три възможности, Комисията ще представи предложение за други нови данъци през 2024 г., казва Хан.

Проблем на масата за преговори ще се окаже и желанието на Брюксел приходите от новите налози да влизат пряко в хазната на Европейския съюз, дори и след пълното изплащане на дълга. Някои столици обаче са против идеята Комисия да събира собствени данъци, защото това означава, че тя ще получи още един атрибут на реално правителство: хазна. И ще е следваща стъпка към фискална интеграция, която страните не приемат.

Ако не бъде постигнато споразумение за нови източници на приходи, алтернативата за изплащане на дълга ще бъде или увеличение на вноските (което нетните вносители като Германия и Нидерландия няма да харесат), или намаление на разходната част, което няма да бъде посрещнато добре от нетните бенефициенти.

Източник: Money.bg