Снимка: iStock

Включването в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО често носи световно признание, приходи от туризъм и достъп до международно финансиране и експертни познания, пише Моника Бюканън Питрели от CNBC Global Traveler.

Но има определени условия.

Обектите на световното наследство по принцип са вписани „завинаги“, каза Мехтхилд Рьослер, директор на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, но страните трябва да допринесат за защитата и противодействието на заплахите за тези обекти. Това включва съгласие да не се правят значителни промени по обектите.

Неспазването на това изискване може да доведе до „изключване от списъка“, което до момента е засегнало само два обекта на световното наследство. 

Включване в списъка на световното наследство

Процесът на включване в списъка на световното наследство отнема години, каза Рьослер, добавяйки, че няколко обекта са чакали около 25 години, за да бъдат включени в престижния списък.

Само страните, които са ратифицирали Конвенцията за световното наследство (приета от ЮНЕСКО през 1972 г.), имат право да включат обектите на своята територия в списъка. Понастоящем в света има 194 държави членки, наречени „държави страни по конвенцията“.

Обектите трябва да бъдат включени в „предварителен списък“, преди да могат да бъдат официално номинирани. Комитетът за световно наследство, съставен от представители на 21 държави членки, се събира веднъж годишно, за да реши кои номинирани обекти ще бъдат включени в списъка на световното наследство.

За да бъдат приети, обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност“ и да отговарят на поне един от 10-те критерия, като „шедьовър на човешкия творчески гений“ или „райони с изключителна природна красота“.

Понастоящем в списъка на световното наследство има 1121 обекта, от които 869 са културни, 213 са природни и 39 са смесени.

Първо – предупреждение

Когато обектите нарушават протоколите на ЮНЕСКО, на страните се изпраща предупредително писмо.

Точно това се случи с Перу, която получи многобройни сигнали за заплахи от прекомерен туризъм, свлачища и наводнения в Мачу Пикчу.

Предупреждения бяха отправени и към Санкт Петербург в Русия, в резултат на което изграждането на кулата на Газпром беше преместено на 9 километра от центъра на града, каза Рьослер.

Рьослер съобщи, че е получила 30 000 писма на хартиен носител – толкова много, че „дори не можех да вляза в офиса си“ – с молба за помощ в защита на мексиканския китов резерват Ел-Вискаино от плановете за строителство на голям солен завод в близката околност.

Това е „едно от най-големите убежища на китове, на сивия кит дори, което имаме на земята“, каза Рьослер, която описва ръководството на мисията на това място. „Шест месеца по-късно президентът на Мексико – представете си, президентът – реши да прекрати всичко това. Разбира се, беше голям празник за нас, подксчахме на място от възторг.“ 

Добавяне към „Списъка на опасностите“

Много обекти спазват изискванията по време на предупредителната фаза, каза Рьослер, но не всички.

В този момент ЮНЕСКО организира мисия за обекта и представя констатациите си пред Комитета за световно наследство, който взема решението да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за „Световно наследство в опасност“ – често наричан просто „Списък на опасностите“.

В момента в Списъка на опасните съоръжения са 53 обекта на Световното културно наследство, включително и историческия център на Виена, Стария град (и стените) на Ерусалим, както и на всички обекти на Световното наследство в Сирия, Либия и Демократична Република Конго.

В съответствие с член 11(4) от Конвенцията за световното наследство в списъка са включени обекти, които „са заплашени от сериозни и специфични опасности“, като въоръжени конфликти, строителство, природни бедствия, влошаване на състоянието или изоставяне на земите.

Обектите могат да бъдат премахнати от списъка на застрашените, както се случи с Витлеемската базилика „Рождество Христово“ (която според християните е родното място на Исус) през 2019 г.

Според Рьослер правителствата често се противопоставят на включването на съоръжения в Списъка на опасностите, страхувайки се, че това ще навреди на туризма. Точно това се случи на островите Галапагос, каза тя, където властите „работиха много усилено“, за да премахнат заплахите в района. Обектът е изключен от списъка на застрашените през 2010 г.

„Друг пример е Катманду в Непал“, който ЮНЕСКО предложи за внасяне в списъка след две опустошителни земетресения, настъпили през 2015 г., каза тя. „Те лобираха много в Комитета за световно наследство, за да не попаднат в Списъка на опасностите.” 

Някои държави смятат списъка за „изнудване“, според Рьослер. „Те виждат това като червен списък“, каза тя пред CNBC.

Но „Списъкът с опасности всъщност е призив за действие за всички нас... той се опитва да помогне на страната“, каза тя.

ЮНЕСКО смята Дубровник, Хърватия, за една от своите успешни истории. Дубровник е изключен от Списъка на опасностите през 1998 г., след като оградената част на Стария град е възстановена от щетите, причинени от въоръжен конфликт с югославските войски в началото на 90-те години.

Обектът обаче отново се озова в мерника на ЮНЕСКО, след като телевизионният сериал на HBO „Игра на тронове“ предизвика туристически поток. След като неговият статут на наследство беше застрашен, Дубровник ограничи броя на туристическите круизни корабчета до 5000 на ден през 2019 г., съобщиха местните медии. 

Рьослер каза, че програмата на ЮНЕСКО за устойчив туризъм работи с туроператори като круизни кораби, „за да разберат по-добре, че не трябва да идват... с 4000 пътници и всички те пътуват до малък град“ като Дубровник или Талин, Естония.

Понякога круизните пътниците „дори не знаят къде по дяволите са“, засмя се Рьослер, която каза, че знае това от разговорите, водила с туристите на земята.

Окончателно наказание: изключване от списъка 

Към днешна дата само два обекта на световното наследство са били изключени от списъка и това решение Рьослер описва като провал не на самия обект, а на международната общност.

„Тази международна общност трябва да поеме отговорност и ние се провалихме два пъти“, каза тя.

1. Светилището на арабския орикс (Оман)

Според ЮНЕСКО този резерват съдържа първото свободно стадо от арабски орикс, откакто животните са изчезнали в дивата природа през 1972 г.

Мястото е вписано през 1994 г., а две години по-късно е обитавано от около 450 арабски орикса. До 2000 г., поради бракониерство и загуба на местото на обитаване, останаха само 65 – и четири гнездящи двойки.

Оман искаше да продължи проучването на нефт и газ, каза Рьослер, а когато значително намали размера на резервата, Комитетът за световно наследство го изключи от списъка през 2007 г.

2. Дрезденската долина Елба (Германия)

Тази 11-километрова част от пейзажа стана обект на световното наследство през 2004 г. благодарение на комбинацията от барокова архитектура с реликви от индустриалната революция, по-специално стоманения мост „Синьо чудо“ от 19-ти век.

Това обаче беше друг мост, който доведе до унищожаването на обекта.

„Градът, а не държавата... реши да построи четирилентов мост в средата на обекта“, каза Рьослер пред CNBC. „Комитетът за световно наследство каза „Не“ и... те просто го направиха, против волята на централното правителство.“

Комитетът за световно наследство изключи това място от списъка през 2009 г., след като строителството на моста „Валдшльосхен“ вървеше в пълен ход.

„Международната общност не успя да спаси обекта и повече не искаме да го виждаме“, каза Рьослер, като нарече случая „един от най-трудните в цялата ми кариера, защото беше в собствената ми страна – Германия.“

Едно частично изключване

Друг обект на световното наследство, Грузинската катедрала Баграти и Гелатският манастир, са частично изключени от списъка.

Вписани през 1994 г., и двете сгради, разположени на разстояние 10 километра една от друга в Кутаиси, Грузия, са включени в Списъка на опасностите през 2010 г., след като Комитетът протестира срещу работи по реконструкцията на църквата Баграти, които, по думите му, „би засегнали целостта и автентичността на обекта“, според уеб сайта на ЮНЕСКО.   

Манастирът Гелати беше изключен от Списъка на опасностите през 2017 г., но границите на световното наследство бяха променени, за да се изключи катедралата Баграти.

Може ли скоро да бъде изключен друг обект?

„Това може да се случи и с Ливърпул“, каза Рьослер.

Морският търговски град Ливърпул понастоящем е в Списъка на опасностите поради изграждането на многофункционален комплекс, наречен Liverpool Waters в историческите северни докове на града.

На британския град бяха изпратени няколко предупреждения относно плановете.

Все пак „това ще бъде труден избор за Комисията“, каза тя.

Още по темата:

Наръчник за това как да не се излагате, докато сте в Япония

Вижте списъка на най-недооценените хранителни дестинации в света