Снимка: Getty Images

Клои Джао влезе в историята на 78-те годишни награди „Златен глобус“ в неделя, като стана едва втората жена и първата азиатка в историята, която спечели наградата за най-добър режисьор за драмата си „Земята на номадите“, пише Дженифър Лиу от CNBC Make It.

Последният път, когато жена взе главната режисьорска награда преди почти четири десетилетия, през 1984 г., беше Барбара Стрейзънд с филма си „Йентъл“.

Номинацията на Джао вече влезе в историята, тъй като тя е една от трите жени, номинирани в категорията за най-добър режисьор през тази година, заедно с Реджина Кинг за „Една нощ в Маями“ и Емералд Фенел за „Момиче с потенциал“. За първи път в 78-годишната история на церемонията по награждаването повече от една жена беше номинирана в тази категория.

Общо осем жени са номинирани в категорията за най-добър режисьор от началото на Златния глобус, съобщава CNN, включително Барбара Стрейзънд, Джейн Кемпиън, София Копола, Ава Дювърней и Катрин Бигълоу.

Какво научи Джао, изоставяйки първия си филм

Клои Джао, на 38 години, е израснала в Пекин, Китай. Тя посещава интернат в Лондон, завършва гимназия в Лос Анджелис и учи политически науки в колежа Маунт Холиок в Масачузетс. След дипломирането си тя прекарва няколко години като барман, а после работи то тук, то там, докато не решава да запише във филмовото училище в Нюйоркския университет по време на това, което смята за „криза от четвърт живота“, споделя тя в интервю за Vulture.

През следващите няколко години Джао разработва интимен метод за разказване на истории, който я кара да се вгради в нови общности и да спечели доверието на хората, които станаха обект на нейните филми. Тя планира първия си филм да бъде сниман в индийския резерват „Пайн Ридж“ в Южна Дакота и прекарва една година, за да опознае хората в района, докато почувства, че чува автентичните им истории – отвъд разказите за бедността, алкохолизма и историческата травма, които те ще предадат на журналисти и художници, които са пристигнали в района за материали, каза Джао на Vulture.

Джао прекарва три години в района, включително работи като заместник-учител в клас за творческо писане в гимназията, и пише 30 филмови чернови сценария. Но тогава финансирането изведнъж се проваля. Тя и нейният партньор в снимките и романтичните отношения, Джошуа Джеймс Ричардс, научават новината по време на тест за камерите в Ню Джърси. Когато се връщат в апартамента си в Ню Йорк веднага след това, те откриват, че апартаментът им е бил ограбен и всичките им преди това събрани кадри са изчезнали.

Необходимостта да започнат отначало в крайна сметка се оказа полезна: „Втурнах се напред“, каза Джао на Vulture. „Мислех, че този филм е моята личност. Когато ми го отнеха, аз наистина успях да намеря себе си, защото не бих го направила правилно по този начин.“

Джао взима 70 000 долара, които има в банката, събира още 30 000 и се връща в Южна Дакота, за да започне отначало. Първият ѝ пълнометражен филм, издаден през 2015 г., „Песни, на които брат ми ме научи“, разказва за тийнейджърка от племето сиукси от индийския резерват Пайн Ридж, която обмисля да последва приятелката си в Лос Анджелис, когато тя заминава за колеж. Джао черпи от живота на актьорите и събитията, които се случват в резервата, за да пише сцени всеки ден.

Вторият ѝ филм, „Ездачът“ от 2017 г., е с участието на Брейди Жандро, треньор на коне от Лакота и състезател по родео, който режисьорът е срещнал по време на скаутски проекти в Южна Дакота. Тя научава, че Жандро наскоро е претърпял почти смъртоносна травма по време на родео, но противно на желанието на лекарите, няколко месеца по-късно отново се качва на кон. Джао разработва сценарий, базиран на тези събития, и поверява главната роля на Жандро.

Бавният път към успеха

Джао каза на Atlantic, че изграждането на връзка с недостатъчно представени общности, вместо да се насочва директно към големи бюджетни проекти, е от ключово значение за нейния успех: „В тази индустрия, ако не сте честни кой сте, ще привлечете хора, с които така или иначе не искате да работите. Да бъдеш истински себе си, може да си малко по-бавен в постигането на успех, но бавно ще събереш хората, които са твоето племе, твоите хора.“

Инди филмът на Джао ѝ подари да режисира „Земята на номадите“ през 2020 г., адаптиран от едноименната документална книга на Джесика Брудер, която проследява група от по-възрастни американци, живеещи извън колите и микробусите си след Световната рецесия. Обширната история на номадските работници е най-добрият претендент за „Оскар“ за 93-те награди на филмовата академия на САЩ на 25 април.

В неделя, когато Джао взе наградата за най-добър режисьор за „Земята на номадите“, която спечели и най-добър филм в категорията драма, тя благодари на актьорите на филма, както и на истинските номади, които споделиха историите си за филма. Тя сподели съобщение от един от тях, Боб Уелс: „Състраданието е разбиването на всички бариери помежду ни. Връзка от сърце към сърце. Твоята болка е моята болка. Тя е смесена и разделена между нас.“

Затова се влюбих в правенето на филми и разказването на истории“, продължи Джао, „защото това ни дава възможност да се смеем и да плачем заедно и ни дава възможност да се учим един от друг и да имаме повече състрадание един към друг.“

Въпреки че се прослави, работейки по по-малки проекти и с теми, които не се виждат често на екрана, предстоящите творби на Джао ще бъдат в много по-голям мащаб: тя режисира предстоящия филм на Marvel „Вечните“, с участието на Анджелина Джоли и Салма Хайек, който трябва да излезе през ноември и тя е на път да режисира научно-фантастичен уестърн спин-оф на „Дракула“.

И все пак Джао каза на Vanity Fair, че не вижда да се придържа към големи бюджетни проекти сега, когато кариерата ѝ е във възход: „Искам ли да се върна и да направя филм с още по-малък бюджет от „Ездачът“? Определено. Ако има подходяща история.“

Още по темата:

Защо Оскарите струват само 1 долар?

Пол Р. Милгром и Робърт Б. Уилсън са тазгодишните носители на Нобелова награда за икономика