Снимка: iStock

Паричната политика на еврозоната субсидира финансовата индустрия до такава степен, че националните централни банки трябва да ограничат разпределението на паричните средства, което обикновено предоставят на правителствата, пише "Блумбърг". 

По-малките печалби са осезаемо доказателство за това как паричната политика се отклонява на територия, по-често заета от фискалните власти. 

"Политиките като TLTRO са вид фискални мерки“, каза Ричард Баруел, икономист в BNP Paribas Asset Management. „Напълно разумно е политиците да се интересуват от това, а централните банкери да започнат да се притесняват за потенциално големите субсидии.“ 

През декември ЕЦБ разшири мащабната си програма за спешни покупки на облигации с 500 млрд. евро (605 млрд. долара) до общо 1.850 млрд. евро, тъй като втората вълна от мерки заради коронавируса продължава да тежи върху икономическото възстановяване на еврозоната. ЕЦБ също така разшири периода за нетни покупки по PEPP поне до края на март 2022 г.

ЕЦБ очаква малко по-слаба рецесия през настоящата година, но и по-слабо спрямо предишните прогнози възстановяване на икономиката през 2021 г. заради настоящата втора вълна на коронавирусна пандемия, след което да последва по-добър растеж през 2022 г.

ЕЦБ очаква БВП на еврозоната да е свие през 2020 г. със 7,3%, след като през септември прогнозира спад с 8 на сто. За 2021 г. икономиката ще нарасне с 3,9% вместо с 5%, според предишната прогноза на централната банка, а през 2022 г. се очаква растеж от 4,2% при оценка през септември за растеж от 3,2 на сто. 

Централната банка очаква нарастване на БВП на еврозоната през 2023 г. с 2,1%, като това е първата прогноза за тази година.

"Докато новините относно перспективите за въвеждането на коронаврусна ваксини в близко бъдеще са обнадеждаващи, рисковете в низходяща посока остават свързани с последиците от пандемията за икономическите и финансовите условия", посочи председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.

В същото време ЕЦБ очаква инфлация през тази година от едва 0,25 (при 0,3% през септември), след което инфлацията да нарасне с 1% догодина (без промяна спрямо предходната прогноза), с 1,1% през 2022 г. (спрямо 1,3% предишна оценка) и с 1,4% през 2023 г.