Снимка: iStock

Индексът на потребителските цени в Турция удари 14,03% през ноември, което е покачване както на месечна, така и на годишна основа, става ясно от последното съобщение на местната статистика.

Ръстът спрямо октомври е от 2,14 процентни пункта, а в сравнение с ноември 2019 г. - от 3,47 процентни пункта, показват данните. Покачването на инфлацията е драстично по-голямо, отколкото се очакваше предварително. Група от 23 икономисти прогнозираше тя да достигне 12,69%.

Най-големият ръст бележи категорията "разни стоки и услуги" - с 29,42%, следвана от храните и безалкохолните напитки с 21,08% и транспортът с 18,67%.

Така целта на правителството за инфлация от 10,5% за цялата 2020 г. остава под въпрос, въпреки че финансовият министър на страната Лютфи Елван коментира в туит, че тя ще използва парични и фискални инструменти за овладяването на срива на валутата.

Не е ясно какви монетарни инструменти обаче остават в южната ни съседка, след като нейните резерви от чуждестранна валута се сринаха наполовина от началото на годината. Същевременно и промяната в лихвената политика на страната не помогна особено.

Години наред президентът Ердоган поддържаше идеята за ниски лихви и беше яростен противник на увеличаването им. След като обаче тази стратегия, в комбинация с печатането на пари, доведе местната валута до състояние на свободно падане, той обърна палачинката и уволни гуверньора на централната банка, въпреки че той спазваше стриктно изискванията на самия Ердоган.

Така на поста беше издигнат Начъ Абгал, бивш финансов министър, който при встъпването си в длъжност обеща увеличаване на основния лихвен процент, което за много кратко внесе известна стабилност в лирата. Тя се консолидира още повече, след като основният лихвен процент наистина беше вдигнат.

Но стабилността не траеше дълго. Инвеститорите, изглежда, достигнаха до прозрението, че висок лихвен процент в страна с изключително оскъдни валутни резерви не е добра стратегия, което допълнително обезцени лирата спрямо водещите валути като долара и еврото, на практика оставяйки централната банка без правилен ход по отношение на лихвената политика като инструмент за спиране на обезценяването на лирата.

А дали финансовата институция ще спре да печата и до какви ефекти ще доведе това, тепърва предстои да видим.

Източник: Money.bg