Снимка: iStock

След като инфлацията в еврозоната през август мина на отрицателна територия, Европейската централна банка ще трябва да предприеме по-нататъшни действия, за да ограничи въздействието на пандемията от коронавирус върху еврозоната, пише CNBC.

Прогнозната оценка показа, че се очаква годишната инфлация да достигне ниво от -0.2% през август спрямо 0.4% през юли. Така потребителските цени в 19-членната еврозона се свиват за първи път от четири години.

В допълнение към това основната инфлация, която изключва волатилните цени като тези на енергията спадна до ниво от 0.4% на годишна база през август от 1.2% през юли.

ЕЦБ вече прогнозира през юни ниски стойности на инфлацията през следващите две години. Тогава институцията изчисли, че при най-лошия сценарий основната инфлация бавно ще се повиши от 0.2% през 2020 г. и до 0.9% през 2022 г. Прогнозите са доста под мандата на ЕЦБ да поддържа „нивата на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план“.

"Данните за инфлацията сериозно поставят под въпрос базовия сценарий на ЕЦБ и прогнозите за инфлацията от юни. Това оказва натиск върху централната банка преди срещата на 10-и септември и ще принуди Управителния съвет да заеме необходимата позиция, за да отговори на опасенията на инвеститорите относно по-ниската за по-дълъг период от време инфлация“, заяви Кристофър Дембик, ръководител на отдела за макроанализи в Saxo Bank.

Наскоро главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди, че евентуалното ново активизиране на случаите с короновирус ще се отрази дългосрочно върху потребителите и бизнеса. 

"Не е разумно да стигаме до сериозни заключения от по-малко лошото от очакваното представяне на еврозоната във второто тримесечие. Трябва да оценим ситуацията заедно с трите месеца до септември", коментира Лейн. 

"Покачване на заразяванията с Covid в някои европейски региони, както и глобално, ще обезсърчи потребителските разходи и инвестициите", добави още Лейн.

"Тези фактори обясняват защо икономиката ще се нуждае от значително време за възстановяване от шока на пандемията, както и защо е нужна значителна фискална и монетарна подкрепа", посочи Филип Лейн.

Докато брутният вътрешен продукт (БВП) на страните в еврозоната спадна с рекордните 12.1% през второто тримесечие, то икономиката се върна до нива невиждани от началото на 2005 г. Икономиката обаче се възстанови по-бързо от очакваното през май и юни с отмяната извънредните положения в десетки страни. ЕЦБ прогнозираше спада да бъде с близо 1 процент повече. 

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ