ДВУГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕГИОНАЛНИЯ ОФИС ЗА ЕВРОПА НА СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА 2026 - 2027 Г.
(Одобрено с Решение № 645 от 27 август 2026 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2026 г.)
Издадено от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.97 от 23 Октомври 2026г.
Съдържание
Въведение
Условия за сътрудничество
Част 1. Стратегическа перспектива на приоритетите за сътрудничество
1.1. Анализ на здравната ситуация
1.2. Национални цели в областта на здравеопазването и развитието и партньорска среда
1.3. Стратегически приоритети
1.4. Мерки за изпълнение
1.5. Мониторинг и оценка
Част 2. Стратегически цели за сътрудничество през 2026 - 2027 г.
Част 3. Бюджет и ангажименти за 2026 - 2027 г.
3.1. Бюджет и финансиране
3.2. Ангажименти
Съкращения и акроними
Приложение: Рамка за резултати за 2026 - 2027 г.
Настоящото Двугодишно споразумение за сътрудничество (ДСС) между Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) (СЗО/Европа)1 и Министерството на здравеопазването на Република България за двугодишния период 2026 - 2027 г. представлява практическа рамка за сътрудничество, договорена чрез процес на последователни консултации между националните здравни власти и СЗО/Европа от името на СЗО. Общата цел е да се постигнат целите на Четиринадесетата обща работна програма на СЗО, 2025 - 2028 г. (GPW 14)2, Втората европейска работна програма, 2026 - 2030 г. (EPW2)3 и националните здравни политики на България. Настоящото ДСС подкрепя изпълнението на ключови стратегии и програми на национално ниво, като например: Националната здравна стратегия 2030 г., Националната стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г., Националната стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и за балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи 2027 г., както и редица стратегически и програмни документи, свързани с гериатричните грижи, здравето на децата и младежите, психичното здраве и детерминантите на здравето.
GPW 14 предоставя стратегическа визия на високо равнище за работата на СЗО и нейните държави членки, както и цялостна насока за настоящия четиригодишен период, който започна през януари 2025 г. Програмният бюджет на СЗО за периода 2026 - 2027 г.4, одобрен от Седемдесет и осмата световна здравна асамблея, има за цел да превърне визията на GPW 14 в реалност, като осигури положително въздействие върху здравето на хората на национално равнище. В GPW 14 се признава, че светът се е променил драматично след приемането на Целите за устойчиво развитие, и се определя амбициозна пътна карта за глобалното здраве в условията на ключови предизвикателства, включително изменението на климата, застаряването на населението, миграцията и бързо променящата се геополитическа среда, както и възможностите, предоставени от напредъка на науката и технологиите.
ДСС, основан на GPW 14 и Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 г.5, отразява концепциите, принципите и ценностите, залегнали в основата на EPW2, която беше приета от Регионалния комитет на СЗО за Европа на неговата 75-а сесия през 2025 г. По този начин, в съответствие със здравния компас на EPW2, ДСС подкрепя Република България в напредъка на споделената визия за по-здравословен и по-дълъг живот в целия регион - където здравето се пази като универсален ангажимент, никога не се политизира и винаги се приоритизира. То има за цел да помогне на страната да осигури всеобщ достъп до достъпни и висококачествени грижи, да укрепи защитата срещу извънредни ситуации в здравеопазването и да насърчи здрави, устойчиви общности, в които солидарността, устойчивостта, сигурността и доверието са водещи в политиките за благосъстояние и просперитет.
Настоящото ДСС е предназначено да послужи като практическа рамка за превръщане на глобалната визия на високо равнище на GPW 14 в измерими резултати върху здравето на национално ниво в България. Основната цел на ДСС е да се постигнат целите, заложени в GPW 14, наред с тези на Втората европейска работна програма (EPW2) и българските национални здравни политики. ДСС изпълнява целите на GPW 14, обединени от Втората европейска работна програма (EPW2), като по този начин изпълнява пътната карта за глобалните здравни предизвикателства, като застаряването и миграцията, чрез конкретни действия, специфични за региона.
Описание на ДСС
Чрез консултативен процес СЗО и България постигнаха съгласие по широкото приоритизиране на областите за сътрудничество. Тези области бяха прегледани и уточнени при изготвянето на настоящия документ, който допълнително описва програмата за сътрудничество.
Поради това постигането на приоритетните резултати, определени в този ДСС, е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на България.
ДСС ще бъдат изпълнявани чрез оптимални начини на предоставяне, вариращи от специфични за всяка страна (за резултати, които са много специфични за нуждите и обстоятелствата в отделните страни) до междудържавни (за удовлетворяване на общите нужди на страните, като се използват подходи в целия европейски регион на СЗО) и многонационални (за субрегионални нужди).
Условия за сътрудничество
През двугодишния период програмата за сътрудничество може да бъде преразгледана или коригирана по взаимно съгласие, когато преобладаващите обстоятелства показват необходимост от промяна.
Бюджетните резултати на двугодишната програма за 2026 - 2027 г. могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие в писмена форма между СЗО/Европа и правителството на Република България в резултат например на промени в здравната ситуация в страната, промени в капацитета на страната за изпълнение на договорените дейности, специфични нужди, възникнали през двугодишния период, промени в капацитета на СЗО/Европа за осигуряване на договорените резултати или промени във финансирането. Всяка от страните може да инициира изменения.
Министерството на здравеопазването ще определи национален координатор за сътрудничество със СЗО и национални технически координатори. Националният координатор ще отговаря за цялостната координация на изпълнението на ДСС от името на Министерството на здравеопазването и ще поддържа редовна връзка с всички национални технически координатори. Представителят на СЗО, ръководителят на националния офис на СЗО в България, ще отговаря за изпълнението на ДСС от името на СЗО в тясна координация със СЗО/Европа и под надзора на СЗО и ще координира всяка необходима подкрепа от централата на СЗО.
Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2026 - 2027 г.
СЗО ще определи базов бюджет за двугодишния период като индикативна оценка на разходите за изпълнение на планираната работа. Доколкото е възможно, това разпределение на бюджета ще обхваща общите разходи за изпълнение на ДСС, независимо от това кое ниво на СЗО ще извърши работата. Финансирането ще дойде както от корпоративните ресурси на СЗО, така и от други ресурси, мобилизирани чрез СЗО. Тези средства няма да се използват за субсидиране или запълване на финансови пропуски в редовните операции и предоставянето на услуги в здравния сектор, за допълване на заплати или за закупуване на консумативи. Дейностите и закупуването на консумативи и дарения като част от операции за реагиране при кризи или демонстрационни проекти ще продължат да се финансират чрез допълнителни механизми в съответствие с правилата и разпоредбите на СЗО.
Разходите за персонала на СЗО, базиран в централата на СЗО, СЗО/Европа и офиса за страната в България, не са отразени в посочения бюджет.
Стойността на правителствения принос, различен от този, който се предоставя чрез Секретариата на СЗО, също не е включена в ДСС или в посочения бюджет.
Настоящото ДСС е отворено за по-нататъшно развитие и принос от други източници, за да се допълни съществуващата програма или да се въведат дейности, които не са включени на този етап.
Настоящото Споразумение за сътрудничество влиза в сила от датата на подписването му.
ЧАСТ 1. СТРАТЕГИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА НА ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
1.1. Анализ на здравната ситуация
Контекст в страната
България е страна с високи доходи, която през последните години отбеляза значителен икономически растеж.6 Очакваният БВП за 2024 г. е 113 млрд. долара, като акцентът е поставен върху модернизацията на промишлеността и ИКТ сектора. Макар и бавно, страната се възстановява от колапса на пандемията Ковид, като ръстът на БВП достига нивата от времето преди пандемията - 3,4 % годишно за 2024 г.
Подобно на други европейски държави, България е изправена пред няколко основни предизвикателства, като застаряващо и намаляващо население, значителни регионални икономически различия, високи нива на бедност, засягащи някои от регионите и уязвимите групи, качеството на образованието, ефективни стратегии за адаптиране към изменението на климата и др.
Като член на ЕС от 2007 г. България наскоро прие еврото и стана 21-вият член на Еврозоната. Силно изразеното европейско измерение на процеса на преход, заедно с динамичната политическа ситуация и честата смяна на правителствата през последните няколко години, са преобладаващите фактори за социално-икономическото развитие на страната.
Геополитическата криза, свързана с руската инвазия в Украйна, и кризата в Близкия изток също оказват пряко влияние върху социално-демографската и икономическата среда, като формират нови тенденции в различните секторни политики на национално и местно равнище, сред които здравеопазване, социални услуги и образование.7
Системата на здравеопазването в България е изправена пред сложни и дълбоко вкоренени предизвикателства, които пряко влияят върху негативните здравни и демографски показатели на страната. В Националната здравна стратегия 2030 г. са посочени няколко ключови критични области:
Здравни и демографски показатели
България е на първо място в ЕС по обща смъртност и на последно място по очаквана продължителност на живота. Коефициентът на смъртност е значително по-висок от средния за ЕС (15,6 ‰ спрямо 10,8 ‰ средно за ЕС).8 По-голямата част от тези случаи са свързани с инсулти, исхемична болест на сърцето и рак на белия дроб.
Показателите за детската смъртност в България са 4,5 ‰ (на 1000 живородени) за 2024 г. и 4,6 ‰ за 2025 г., което показва стабилен спад в сравнение с 5,6 ‰ през 2021 г. Въпреки това са необходими сериозни политически усилия, за да се поддържа положителната тенденция и да се ускори структурната промяна на системата за педиатрично здравеопазване в посока превенция и интегрирани грижи.
Застаряването на населението е значим демографски фактор. Според данните за 2025 г. делът на населението над 65-годишна възраст е 24 % от общото население (над средното за ЕС)9, въпреки че коефициентът на плодовитост е над средния за ЕС - 1,72.10
Социалнозначими заболявания
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водещата причина за смърт, като смъртността от тях е почти 3 пъти по-висока от средната за ЕС. Липсва активна политика за превенция, което компрометира успеха на инвазивното лечение.
Честотата на раковите заболявания е по-ниска от средната за ЕС, но България все още има най-ниските нива на преживяемост при рак на белия дроб и рак на простатата, което показва проблеми с ранната диагностика и ефективността на лечението.
Около 14,5 % от българите страдат от психични разстройства, но грижите за тях остават фрагментирани и несистематизирани.11
Финансови и структурни пропуски
България отделя 7,9 % от своя БВП (2025 г.) за здравеопазване, което е доста под средния показател за ЕС от 10,0 %. Публичното финансиране покрива малко над 60 % от разходите за здравеопазване, като почти всички останали разходи представляват доплащане от самите пациенти.
Делът на домакинствата, които изпитват финансови затруднения при покриването на разходите за здравеопазване, е най-висок в ЕС, като най-засегнати са групите в неравностойно социално положение.
Други области на интервенция са високият дял на неосигурените лица, който ограничава достъпа до здравната система, и неефективното използване и оползотворяване на съществуващата болнична инфраструктура. Като основно предизвикателство се счита силният акцент върху болничното лечение, а не върху превенцията и амбулаторните грижи.
Равнопоставеност в здравеопазването и универсално здравно покритие в България
Въпросите, свързани с равния достъп до здравни грижи и универсалното здравно покритие, са от основно значение за българската здравна система, тъй като страната е изправена пред значителни предизвикателства, свързани с финансовата защита на пациентите и достъпа на уязвимите групи до здравни грижи. В България официално функционира система за задължително здравно осигуряване, целяща универсалност, но на практика съществуват сериозни пропуски в обхвата и защитата: значителен дял на неосигуреното население, висок дял на доплащанията от пациентите, критично ниско публично финансиране на извънболничната помощ и помощта за лекарства.
Оценките на национално равнище подчертават дълбоките неравенства в системата на здравеопазването, основани на доходите, образованието и географското положение:12
- разликата в самооценката на здравето между най-богатите и най-бедните групи от населението е по-голяма от средната за ЕС; т.е. само 53 % от жените в групата с най-ниски доходи съобщават за добро здраве в сравнение с 80 % в групата с най-високи доходи;
- рисковите за здравето фактори, като затлъстяване и тютюнопушене, са концентрирани сред хората с по-ниско образование;
- значителна разлика в цифровите технологии - процентът на търсещите здравна информация онлайн в групите с най-ниско и най-високо образование показва разлика от 49 процентни пункта;
- достъпът до първични здравни грижи е силно ограничен в някои региони - гъстотата на общопрактикуващите лекари се различава повече от два пъти в различните региони, като е особено ниска в селските и по-отдалечените райони;
- очакваната продължителност на живота при мъжете е със 7,4 години по-ниска от тази при жените, което отразява по-голямото излагане на поведенчески и други рискове за здравето при мъжете.
Работна сила в здравеопазването
Състоянието на работната сила в здравеопазването в България е във фокуса на обществените дискусии през последните няколко години, като се очертава критичен недостиг на медицински сестри. Основни причини за недостига на медицински сестри са: липса на адекватно заплащане, претоварване на работното място, недооценяване от останалите медицински специалисти и обществото, липса на ясни перспективи за професионално развитие и учене през целия живот.
Друг основен проблем пред човешките ресурси в здравеопазването в България е неравномерното териториално разпределение на медицинския персонал, което създава неравнопоставеност по отношение на достъпа до здравни грижи.
Към момента информацията за човешките ресурси в здравеопазването е неточна, непълна и варира в зависимост от източника на данните. Това затруднява правилното анализиране и планиране на човешките ресурси в здравеопазването и изготвянето на политики в тази сфера.
Изложеното по-горе обосновава необходимостта от интегрирана система за събиране и обработване на данни за човешките ресурси в здравеопазването в България.
С цел подпомагане разработването на политики за преодоляване недостига на медицински сестри е необходима методологична помощ по отношение провеждането на политики за: повишаване на професионалните компетентности на медицинските сестри и разширяване обхвата на професионалната им дейност - особено по отношение на предоставяната първична медицинска помощ; създаване на реални условия за кариерно развитие на медицинските сестри, тъй като настоящото място и роля на тази професия в системата на здравеопазването я е направило непривлекателна за младите хора, които не я избират за своя професионална реализация.
1.2. Национални цели в областта на здравеопазването и развитието и партньорска среда
Национална програма за здравеопазване и развитие
Националната програма в сектора на здравеопазването в България е структурирана в рамките на няколко секторни документа, водещ сред които е Националната здравна стратегия 2030 г. Стратегията представлява дългосрочната визия за развитие на здравеопазването в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН и Националната програма за развитие "България 2030".
Стратегическата рамка включва три приоритета:
Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация, се фокусира върху превенцията и намаляването на рисковите фактори, като тютюнопушене, алкохол, затлъстяване и ниска физическа активност. Сред основните инструменти за постигане на целите са повишаване на здравната грамотност, изграждане на единна национална структура за скрининг на социално значими заболявания и подобряване на екологичните показатели.
Приоритет 2: Здравна система, ориентирана към хората, поставя цели, свързани с трансформирането на модела на здравеопазване от болничен към такъв, ориентиран към извънболничната помощ. Обхватът на този приоритет включва първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ, болничната помощ, спешната помощ, електронното здравеопазване, лекарствената политика, планиране и мотивиране на работната сила и осигуряване на финансова устойчивост на системата.
Приоритет 3: Въздействие върху специфични здравни проблеми, очертава приоритетните области за развитие в сектора: майчино и детско здравеопазване, сърдечно-съдови, мозъчносъдови и онкологични заболявания, психично здраве, донорство, остаряване в добро здраве и гериатрична грижа, антимикробна резистентност.
Предвижда се постепенно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване, за да се достигнат средните нива за ЕС, и намаляване на дела на доплащанията от пациентите.
Партньорска среда
Системата на здравеопазването в България функционира в среда на междуинституционални и междусекторни партньорства.
Страната изгражда и поддържа стратегически партньорства на международно ниво, за да осигури ефективен процес на мониторинг и анализ на здравеопазването, да осигури подкрепа за изпълнението на политиките.
България е член на Световната здравна организация от 1948 г., като активно си сътрудничи с Регионалния офис на организацията за Европа в области, като обществено здраве, превенция на заболяванията, психично здраве, готовност за извънредни ситуации и др. Изпълнението на инициативите и проектите, подкрепяни от офиса на СЗО в България, позиционира страната в регионален контекст чрез участие в мрежи, като Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа (SEEHN), мрежата на националните координатори по Международните здравни правила (МЗП-IHR) и др.
Основни междуправителствени партньори, които подкрепят развитието на здравната система, освен СЗО са Европейската комисия (ЕК), Световната банка (СБ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ). Други агенции на ООН с постоянно присъствие в България са Международната организация по миграция (МОМ), Международният валутен фонд (МВФ) и Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Движението на Червения кръст е много активно в България чрез добре развито национално дружество, което управлява широко портфолио от здравни услуги, включително първа помощ и спасителни дейности в планинските райони. И гражданското общество е много активно и ангажирано в България, а широка мрежа от сдружения и неправителствени организации присъства и е ангажирана със здравни програми и активни програми за застъпничество по здравни теми.
Националната институционална рамка се формира под водещата роля на Министерството на здравеопазването, което взаимодейства с други структури на националното правителство по различни аспекти на здравната система: здравни услуги, превенция и профилактика, научна и изследователска дейност, цифровизация, социално включване, образование и околна среда (Национална здравноосигурителна каса, Национален център по обществено здраве и анализи, Национален център по заразни и паразитни болести, Национален център по радиобиология и радиационна защита, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на околната среда и водите).
На регионално ниво здравната политика се осъществява чрез 28-те регионални здравни инспекции (РЗИ) в партньорство с общините, които притежават част от лечебните заведения, разработващи програми за детско и училищно здравеопазване.
Различни професионални, неправителствени и пациентски организации формират устойчива среда за партньорство, съвместни програми и инициативи.
Контекст и значение на здравето на бежанците и мигрантите
България продължава да бъде засегната от регионални и глобални геополитически събития, които водят до засилено движение на населението, включително пристигането на бежанци и мигранти, особено от Украйна и други засегнати от конфликти региони. Тази динамика поставя допълнителни изисквания към националната здравна система и изисква постоянни усилия за осигуряване на приобщаващо, справедливо и отговарящо на нуждите предоставяне на здравни услуги.
Бежанците и мигрантите могат да се сблъскат с многобройни и взаимно пресичащи се уязвимости, включително затруднения пред достъпа до здравни услуги, нарушения в непрекъснатостта на грижите, езикови и културни различия и повишено излагане на заразни болести и предизвикателства, свързани с психичното здраве. Тези фактори могат да изострят съществуващите неравенства в здравеопазването и да окажат допълнителен натиск върху системите на общественото здравеопазване, особено на регионално и местно равнище.
СЗО ще подкрепи България в укрепването на капацитета на здравната система, за да може тя да отговори ефективно на здравните нужди на разселеното население, включително чрез подобряване на достъпа до първични здравни грижи, превенция и контрол на заразните болести и културно съобразена здравна комуникация. Особено внимание ще бъде отделено на интегрирането на здравните аспекти, свързани с бежанците и мигрантите, в националните системи за готовност и реакция при извънредни ситуации.
Този подход ще бъде прилаган в тясна координация с националните власти и международните партньори, включително агенциите на ООН и организациите на гражданското общество, за да се осигури съгласуван, многосекторен и устойчив отговор, който допринася за здравната сигурност, социалното сближаване и цялостната устойчивост на системата.
1.3. Стратегически приоритети
Двустранното сътрудничество между България и СЗО е очертано въз основа на цялостен анализ с участието на всички заинтересовани страни на специфичната за страната ситуация и нуждите в здравния сектор, поставени в по-широката рамка на EPW2. По този начин националните цели и приоритети в сектора на здравеопазването се доближават до общия "здравен компас" на европейския регион, като същевременно допринасят и за колективния регионален дневен ред в областта на здравеопазването и глобалните инициативи.
Стратегическата рамка също така се основава на резултатите от това сътрудничество до момента, предишните споразумения и общите постижения, за да се осигури последователен процес на сътрудничество и стратегическа и дългосрочна програма за партньорство.
Изпълнението на задачите по Цел 3 от Целите за устойчивото развитие "Осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието за всички във всички възрасти" е водещо при разработването на логиката на интервенция и конкретните тематични области на сътрудничеството, като се поставя специален акцент върху имунизацията, тъй като имунизацията срещу ваксинопредотвратими заболявания осигурява едно от най-високите въздействия от всички видове интервенции в областта на общественото здраве и ползите от нея се разпростират далеч извън здравния сектор. Психичното здраве е друга силна област на сътрудничество между СЗО и българското правителство в подкрепа на националните политики по отношение на иновативни модели на грижи и ефективна превенция. Обхватът на ДСС за 2026 - 2027 г. се разпростира и върху важни теми, като универсално здравно покритие, намаляване на смъртността, справяне с незаразните болести, рискови фактори за здравето, дигитализация, укрепване на здравната система и капацитета на здравните работници.
Стратегически приоритети за периода 2026 - 2027 г. накратко:
|
Стратегически приоритет за България |
Приоритет за EPW2 |
|
СП 1 |
Проактивни системи за здравна сигурност. Превенция, готовност и реакция при извънредни ситуации и пандемии |
Максимално повишаване на здравната сигурност |
|
Области на интервенция
Имунизация/Събиране на данни за пандемии и епидемии/АМР и достъп до основни лекарства/Стратегически запаси и логистика/Реакция на ХБРЯ/Комуникация на риска и ангажиране на общността и управление на инфодемиите (RCCE-IM) |
|
СП 2 |
Общностите формират здравословна среда.
Намаляване на въздействието на незаразните болести върху хората и обществото |
Справяне с незаразните болести и формиране на определящите здравето фактори |
|
Области на интервенция
Намаляване на рисковите фактори/Профилактика на незаразните болести през целия живот/Незаразни болести при извънредни ситуации |
|
СП 3 |
Здравословен и активен живот за всички във всички възрасти |
Живот и остаряване в добро физическо и психическо здраве |
|
Области на интервенция
Първична извънболнична медицинска помощ/Психично здраве/Здравословно дълголетие/Здравословна околна среда |
|
СП 4 |
Модерна и устойчива здравна система, която отговаря на очакванията на потребителите |
Формиране на бъдещите здравни системи |
|
Области на интервенция
HSPA/Цифрово здравеопазване и изкуствен интелект/Работна сила в здравеопазването/МКБ 11 |
1.4. Мерки за изпълнение
Сътрудничеството с Министерството на здравеопазването на България и подкрепата му са от основно значение за ДСС 2026 - 2027 г. Споразумението е разработено така, че да допълва националните политики в сектора на здравеопазването, като възприема в пълна степен програмата на националното правителство и заинтересованите страни.
Изпълнението на споразумението на оперативно ниво ще бъде съвместно усилие на Министерството на здравеопазването и офиса на СЗО в България, както и на техните партньори - агенции и организации, работещи в сектора на здравеопазването. Експертизата и ресурсите на офиса на СЗО, както и на Регионалния офис на СЗО за Европа, са на разположение за подпомагане на националните здравни власти в различни формати - методически указания, обучения, проучвания, съвместни оценки и др.
Ще бъдат организирани редовни технически срещи, за да се гарантира навременното и ефективно изпълнение на приоритетите, оценката на напредъка спрямо целите и релевантността на планираните дейности.
1.5. Мониторинг и оценка
За да се осигури подходяща оперативна среда за изпълнението на ДСС за периода 2026 - 2027 г., в съответствие с най-добрите практики в управлението на програми, СЗО и МЗ в България се ангажират да осигурят рамка за мониторинг и оценка на напредъка по изпълнението на ДСС, както и оценка на изпълнението спрямо целите, дейностите и показателите на стратегията за сътрудничество в страната.
Системата за мониторинг и оценка, която ще бъде приета от партньорите, ще:
- разчита на събирането и анализа на данни, основани на участие, за проследяване на напредъка на дейностите, оценка на ефективността и въздействието, определяне на предизвикателствата и рисковете, пренасочване на изпълнението за постигане на най-добра стойност за крайните бенефициенти и партньорите на СЗО на всички нива;
- съпостави и приведе в съответствие с приноса, дейностите и крайните резултати, планирани в рамките на различните действия и/или интервенции, изпълнявани и подкрепяни от СЗО в България, със стратегическите приоритети и тематичните области на ДСС, като по този начин създаде основа за целенасочена и основана на контекста стратегия за сътрудничество, която да постигне реални резултати.
Рамката за мониторинг и оценка набляга на ролята на заинтересованите страни в мониторинга и оценката на действията, изпълнявани в здравния сектор и подкрепяни от СЗО. Този подход на участие ще допринесе за качеството на процеса и резултатите от мониторинга и оценката, като улесни събирането на данни, които са собственост на различните заинтересовани страни, ще увеличи многосекторното сътрудничество и ще включи констатациите и заключенията от мониторинга и оценката в стратегиите, свързани с общественото здраве.
Налични са следните инструменти, които ще бъдат използвани за целите на ДСС:
- прегледи на документи и преглед на вторични източници на информация;
- докладване на данни, включително доклади на партньорите на СЗО, които изпълняват проекти;
- механизми за изследване и обратна връзка;
- преки наблюдения и посещения на място.
Планът за оценка на изпълнението на ДСС включва:
- годишни срещи на високо равнище с националния координатор за сътрудничество със СЗО;
- средносрочен и окончателен преглед на ДСС за оценка на постиженията, предизвикателствата, извлечените поуки и предстоящите приоритети.
Рамката за мониторинг и оценка ще включва няколко вида показатели, съобразени с различните нива на стратегическо планиране и управление:
- показатели за дейностите - ще бъдат определени за конкретни действия и проекти (т.е. брой обхванати или включени хора, количество предоставени стоки и др.);
- показатели за крайните резултати - определени за всеки приоритет в съответствие с резултатите от приоритетите в GPW 14;
- показатели за въздействие - измерват приноса на ДСС за постигането на националните цели, определени в Националната здравна стратегия 2030 г.
|
Референция |
Последователност
от резултати |
Отчитане |
|
Да се определят за конкретни действия и проекти (т.е. брой на обхванатите или участващите хора, количество предоставени стоки и др.) |
Показатели за дейностите |
Доклади и доказателства за проекти/събития
Доклади от посещения на място |
|
Дефинирани за всеки приоритет в съответствие с продуктите и резултатите на GPW 14 |
Показатели за крайните резултати |
Доклади за междинна и окончателна оценка на ДСС
Доклади за резултатите от бюджета на програмата |
|
Измерване на приноса на ДСС за постигането на националните цели, определени в Националната здравна стратегия 2030 г. |
Показатели за въздействие |
Доклад за окончателна оценка на ДСС
Доклади за оценка на Националната здравна стратегия 2030 г. |
ЧАСТ 2. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРЕЗ 2026 - 2027 Г.
Програмата за сътрудничество за периода 2026 - 2027 г. се основава на горния анализ. Тя е взаимно съгласувана и избрана в отговор на проблемите на общественото здраве и продължаващите усилия за подобряване на здравния статус на населението на България.
Стратегически приоритет 1. Проактивна система за здравна сигурност. Превенция, готовност и реакция при извънредни ситуации и пандемии
Кратко описание на приоритета
Стратегически приоритет 1 съответства на неотложната нужда на страната да премине от реактивен към проактивен модел за справяне със системните уязвимости и крехкостта на здравната система в България, изложени на риск от неотдавнашните пандемични и геополитически кризи.
Основните компоненти на този приоритет отговарят на специфичните нужди, изтъкнати в стратегическите документи на национално равнище.
Подкрепата на СЗО за България е насочена към укрепване на системите за ранно предупреждение, подобряване на оперативната съвместимост между лабораторните и болничните системи за по-бързо откриване и проверка на сигнали за заплахи, укрепване на капацитета и готовността на болниците, изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации и събиране на данни за пандемии.
Отчитайки специфичните инфраструктурни и географски рискове в България, приоритет 1 акцентира върху готовността за реагиране при ХБРЯ чрез техническа помощ и специализирано обучение.
Доверието във ваксинацията и ефективността на националната имунизационна политика са основен превантивен стълб за намаляване на предотвратимата заболеваемост и смъртност и за укрепване на устойчивостта срещу епидемии от ваксинопредотвратими болести. Подкрепата ще бъде насочена към подобряване на обхвата и равнопоставеността при рутинното имунизационно покритие, укрепване на епидемиологичния надзор върху ваксинопредотвратимите болести и насърчаване на въвеждането на нови ваксини въз основа на научни доказателства. Приоритетните действия включват идентифициране на бариерите и нагласите спрямо ваксините, подобряване на качеството и използването на данните за имунизациите и повишаване на знанията относно безопасността и ползите от ваксините. Комуникацията на риска и ангажираността на общността ще бъдат засилени, за да се противодейства на дезинформацията и да се възстанови доверието, като се прилагат специфични подходи за недостатъчно обслужваните и уязвимите групи от населението, включително бежанците и уязвимите групи, и за да се намалят препятствията пред достъпа.
Включени са и мерки за повишаване на осведомеността относно антимикробната резистентност (АМР), тъй като България е изправена пред нарастващо предизвикателство в тази област, като нивата на употреба са над средните за ЕС.13 Специален акцент е поставен върху подкрепата за системите за реагиране при извънредни ситуации, които преодоляват неравенствата и не създават пречки пред достъпа до медицински грижи за уязвимите групи от населението, включително бежанците и мигрантите.
Изпълнението на този приоритет ще бъде допълнено от значими международни проекти, включително финансирани от Европейската комисия инициативи за събиране на данни за пандемиите и засилване на глобалния отговор на антимикробната резистентност, изпълнявани от СЗО.
Ключови области на интервенция на СЗО
Готовност за извънредни ситуации и пандемии
• Техническа помощ за укрепване на националните капацитети за здравна сигурност чрез подобряване на разбирането и прилагането на Международните здравни правила (МЗП), включително обучителни ресурси и подкрепа за симулационни упражнения, които подобряват бързото откриване на събития и сигнали.
Готовност при радиационни и ХБРЯ инциденти
• Инициативи за изграждане на капацитет, включително програми за обучение на медицинския персонал и служителите на регионалните здравни инспекции (РЗИ), относно оценката на радиационното замърсяване и въвеждане на стандартни оперативни процедури.
• Насоки за планиране на националните запаси за извънредни ситуации при ХБРЯ събития, включително оценка на необходимите медицински мерки за противодействие и консумативи за радиационен мониторинг.
• Ключов акцент върху укрепването на комуникацията на риска и ангажираността на общността, както и управлението на инфодемията (RCCE-IM), включително разработването на образци за съобщения.
Антимикробна резистентност (АМР)
• Подкрепа за изпълнението на Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност 2026 - 2029 г. чрез предоставяне на политики, комуникационни материали и техническа информация за кампании за повишаване на осведомеността.
• Насоки за разработване на основани на доказателства съобщения и кампании за повишаване на осведомеността в съответствие с глобалните комуникационни стратегии за АМР.
Имунизация
• Подкрепа за планирането и провеждането на целеви кампании за повишаване на доверието, включително работа чрез общностни посредници и общопрактикуващи лекари за достигане до групите от населението с ниска степен на имунизация.
• Интегриране на добри практики за управление на дезинформацията и кризисно планиране.
• Изготвяне на препоръки въз основа на проучване на поведенческите и културните нагласи на родителите на деца на 10 - 14-годишна възраст, здравните специалисти и представители на уязвимите общности.
Рамка на резултатите
СП 1 подкрепя изпълнението на цел от GPW 14: ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО (цел: 7 милиарда души ще бъдат по-добре защитени от извънредни ситуации в областта на здравеопазването до 2028 г.) и е в съответствие с приоритета от EPW2: Повишаване на здравната сигурност.
Конкретните резултати от интервенциите по СП1 ще допринесат за постигането на следните съвместни резултати на GPW 14:
5.1. Намаляване на рисковете от извънредни ситуации в областта на здравеопазването, предизвикани от всички видове опасности и смекчаване на последиците от тях.
5.2. Повишаване на готовността, способността за реагиране и устойчивостта при извънредни ситуации в областта на здравеопазването.
6.1. Бързо и ефективно откриване и реагиране на остри заплахи за общественото здраве.
6.2. Осигуряване на устойчив и справедлив достъп до основни здравни услуги по време на извънредни ситуации.
Стратегически приоритет 2. Общностите формират здравословна среда. Намаляване на въздействието на незаразните болести върху хората и обществото
Кратко описание на приоритета
СЗО ще подкрепи усилията на българското правителство за намаляване на тежестта на незаразните болести (НЗБ) чрез целенасочена превенция, промоция на здравето и укрепване на регионалния и местния капацитет в областта на здравеопазването.
Основната цел на този приоритет е да се адресират водещите причини за заболеваемост и смъртност в България чрез насърчаване на по-здравословен начин на живот и по-здравословна среда. Стратегически приоритет 2 е пряк отговор на няколко критични предизвикателства в областта на здравеопазването, като например високата употреба на тютюн и алкохол, липсата на физическа активност и нарастващото затлъстяване сред подрастващите.
СЗО и българското МЗ се споразумяха за местна стратегия, в която се подчертава необходимостта от укрепване на капацитета за превенция на общностно ниво, насочена към уязвимите групи от населението, както и за училищни инициативи за справяне с рисковите модели на поведение сред подрастващите.
Ключови области на интервенция на СЗО
• Ангажиране на младежта и училищата за насърчаване на здравната грамотност и здравословното поведение чрез дейности, ръководени от младежите.
• Укрепване на местния капацитет чрез провеждане на обучение за регионалните здравни инспекции (РЗИ) по въпросите на превенцията на рисковите фактори.
• Подкрепа на подходите за политики, основани на данни, чрез прилагане на инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването в детска възраст (COSI).
• Технически насоки за местни инициативи за въздействие върху здравното поведение на градското население.
Рамка за резултатите
СП 2 подкрепя постигането на целта от GPW 14: ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО (цел: 6 млрд. души да се радват на по-добро здраве и благосъстояние), както и на приоритета от EPW2: Справяне с незаразните болести и формиране на здравословна среда.
Резултатите от интервенцията имат за цел да допринесат за постигането на следните съвместни резултати на GPW 14:
2.2. Намаляване на приоритетните рискови фактори за незаразните и заразните болести, насилието и нараняванията, както и лошото хранене чрез многосекторни подходи.
2.3. Осигуряване на възможност на населението да се грижи за здравето си чрез програми за промоция на здравето и участие на общността в процеса на вземане на решения.
Стратегически приоритет 3. Здравословен и активен начин на живот за всички във всички възрасти
Кратко описание на приоритета
Основните цели на Стратегически приоритет 3 са насочени върху подобряване на здравната грамотност от ранна възраст и модернизиране на здравните услуги с цел осигуряване на социално включване и самостоятелност на пациентите. Първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е определена като основен двигател на трансформацията, като целта е услугите да се изведат от болниците и да се доближат до ежедневието на хората. Това отразява приоритетите както на европейския регион на СЗО, така и на българската национална здравна политика.
Комплексната интервенция по Стратегически приоритет 3 е специфична за страната и е насочена към ключови системни пропуски в България:
• Незадоволителна здравна грамотност, което определя училищното образование от решаващо значение за подобряване на дългосрочните здравни резултати.
• Необходимостта от осигуряване на систематична и целенасочена политика за активно и здравословно остаряване, дълголетие в добро здраве и здравословна околна среда.
• Нарастваща тежест, свързана с психичното здраве: психичните заболявания засягат все повече хора в България, но достъпът до съвременни услуги в общността остава ограничен; стигматизацията остава основна пречка пред социалното включване и търсенето на лечение в страната.
• Фокус върху инструменти за самопомощ и иновативни модели за превенция, за да се премине от фрагментирани, болничноориентирани психиатрични грижи към по-автономна и достъпна подкрепа за пациентите.
Ключови области на интервенция на СЗО
Здравна грамотност
• Улесняване на обмена на добри практики и предоставяне на технически материали в подкрепа на въвеждането на здравно образование в училищата.
• Сътрудничество за повишаване на ефективността на националните програми за превенция, предоставяне на научнообосновани ресурси в подкрепа на кампаниите за повишаване на обществената осведоменост.
• Свързване на българските модели за превенция със стандартите на ЕС и СЗО чрез международна координация.
Иновации в областта на услугите за психично здраве
• Мобилизиране на ресурсите на СЗО в подкрепа на създаването на базирани в общността услуги за психично здраве, за намаляване на стигматизацията и насърчаване на самостоятелността на пациентите.
• Оказване на техническа помощ за разработване и въвеждане на иновативни модели за превенция и лечение на психични заболявания.
• Разработване на целеви инициативи за изграждане на капацитет със специален фокус върху първичната извънболнична медицинска помощ и здравните специалисти.
• Планиране и координиране на дейности за обмен на знания и политически диалог в подкрепа на приоритетите на националната политика в различните сектори.
• Подкрепа за реализацията на пилотни проекти за иновативни подходи в лечението на психични заболявания, като например: "Изкуство за психично здраве" и "Музика за ума. Медиаторска инициатива в подкрепа на психично здраве чрез концерти".
Здравословно дълголетие и здравословна околна среда
• Подкрепа за въвеждане на подход, обхващащ целия жизнен цикъл, с цел да се гарантира, че гражданите могат да остаряват с достойнство, като се справят самостоятелно.
• Сътрудничество за разработване на програми за активно остаряване, психично здраве и социална интеграция на възрастните хора като ключов фактор за дълголетие в добро здраве.
• Насърчаване на многосекторния подход "здраве във всички политики", за да се включат здравните аспекти в други секторни политики и да се укрепят знанията и обществената комуникация по отношение на определящите здравето фактори на околната среда.
Рамка на резултатите
СП 3 очертава комплекс от съвместни интервенции, които да допринесат за постигането на целите на GPW 14: ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ (цел: 5 милиарда души да се възползват от универсално здравно обслужване без финансови затруднения) и ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО (цел: 6 милиарда души да живеят по-здравословно). Ключовите области на интервенция са в съответствие с приоритета на EPW2 "Живот и остаряване в добро физическо и психическо здраве".
Очакваните резултати ще допринесат за постигането на следните съвместни резултати на GPW 14:
2.3. Населението има възможност да се грижи за здравето си чрез програми за промоция на здравето и участие на общността в процеса на вземане на решения.
3.1. Обновяване и укрепване на подхода за първична извънболнична медицинска помощ с цел ускоряване постигането на универсално здравно покритие.
Стратегически приоритет 4. Модерна и устойчива здравна система, която отговаря на очакванията на потребителите
Кратко описание на приоритета
Интервенциите по Стратегически приоритет 4 имат за цел да подкрепят националните действия за изграждане на по-ефективна, достъпна и устойчива здравна система, съобразена с Хартата от Талин на СЗО и стандартите на Европейския съюз.
Обхватът на дейностите по този приоритет включва две основни области:
• Човешки ресурси за здравеопазване (ЧРЗ) - СЗО ще си сътрудничи с българското Министерство на здравеопазването по интервенции, насочени към критичния недостиг на здравни работници, по-специално медицински сестри, застаряващата работна сила и неравномерното регионално разпределение.
• Здравна информационна система и цифрово здравеопазване - за да се преодолеят фрагментираните системи и несъответстващите стандарти за данни, СЗО ще подкрепи политиката на национално равнище за модернизиране на цифровата инфраструктура и здравната информационна система.
Приоритет 4 е разработен в съответствие със Стратегическа цел 2 на Националната здравна стратегия 2030 г., която акцентира върху ефективното управление на ресурсите (човешки, материални и финансови) с фокус върху здравните резултати. Той също така е в съответствие с националния фокус върху: развитието на електронното здравеопазване и цифровизацията, по-доброто планиране и мотивиране на здравните работници, създаването на дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм за финансиране, основан на здравните резултати. Крайната цел е да се гарантира, че здравната система е устойчива на бъдещи промени, справедливо достъпна в рамките на универсалното здравно покритие и способна да предоставя висококачествени услуги и медицински продукти.
Ключови области на интервенция на СЗО
• Предоставяне на МЗ от страна на СЗО на методологична помощ по отношение провеждане на политики за: повишаване на професионалните компетентности на медицинските сестри и разширяване обхвата на професионалната им дейност - особено по отношение на предоставяната първична медицинска помощ; създаване на реални условия за кариерно развитие на медицинските сестри.
• Подкрепа за разработване на предвидената в Националната здравна стратегия 2030 г. единна информационна система за мониториране на персонала.
• Улесняване на участието на България в Мрежата за здравна информация (МЗИ) с цел повишаване на съгласуваността с Европейското пространство за здравни данни.
• Предоставяне на техническа помощ за преминаване към МКБ-11 с цел подобряване на съпоставимостта на статистическите данни за заболеваемостта и смъртността в България.
• Оказване на техническа помощ за въвеждането на ICF (International Classification of Functioning, Disability and Health) - Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето.
Рамка за резултатите
Интервенциите в рамките на СП 4 ще подпомогнат изпълнението на целта от GPW 14: ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ (цел: 5 милиарда души да се възползват от универсално здравно обслужване без финансови затруднения) и на приоритета от EPW2 "Формиране на бъдещите здравни системи".
Обоснован е приносът за постигането на следните съвместни резултати на GPW 14:
3.2. Значително подобряване на работната сила в областта на здравеопазването и грижите, финансирането на здравеопазването и достъпа до качествени здравни продукти.
3.3. Укрепване на информационните системи в здравеопазването и осъществяване на цифрова трансформация.
ЧАСТ 3. БЮДЖЕТ И АНГАЖИМЕНТИ ЗА 2026 - 2027 Г.
3.1. Бюджет и финансиране
Общият прогнозен бюджет за изпълнението на настоящото споразумение е 500 000 щатски долара. За финансирането на този бюджет ще бъдат използвани всички източници на средства, които ще бъдат мобилизирани от двете страни и ще бъдат налични.
В съответствие с Резолюция WHA78.2 на Световната здравна асамблея генералният директор на СЗО ще оповести разпределението на наличното финансиране, след което регионалният директор на СЗО за Европа ще може да разгледа разпределението на средствата на СЗО/Европа за ДСС.
Секретариатът на СЗО ще докладва за изпълнението на своя годишен и двугодишен програмен бюджет на Регионалния комитет на СЗО за Европа и на Световната здравна асамблея.
3.2. Ангажименти
Правителството на Република България и Секретариатът на СЗО съвместно се ангажират да работят заедно за мобилизиране на средствата, необходими за изпълнението на това ДСС.
3.2.1. Ангажименти на Секретариата на СЗО
СЗО се съгласява да осигури, при наличие на средства и съгласно правилата и разпоредбите на СЗО, дейностите и крайните продукти, определени в настоящото ДСС. За всяко субсидиране на местни разходи или пряко финансово сътрудничество ще бъдат сключени отделни споразумения по време на изпълнението в съответствие с правилата на СЗО за възлагане на обществени поръчки.
3.2.2. Ангажименти на правителството
Правителството се ангажира с необходимите процеси на формулиране и изпълнение на политики и стратегии и доколкото е възможно, осигурява работно пространство, персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, определени в настоящото ДСС.
|
Съкращения и акроними |
|
АМР |
Антимикробна резистентност |
|
ДСС |
Двугодишно споразумение за сътрудничество |
|
ХБРЯ |
Химични, биологични, радиологични и ядрени материали/рискове |
|
ССЗ |
Сърдечно-съдови заболявания |
|
EPW2 |
Европейска работна програма 2026 - 2030 г. |
|
БВП |
Брутен вътрешен продукт |
|
GDPSCP |
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Министерство на вътрешните работи |
|
GPW 14 |
Четиринадесета обща работна програма на СЗО, 2025 - 2028 г. |
|
АПТЗ |
Анализ на пазара на труда в здравеопазването |
|
ЧРЗ |
Човешки ресурси за здравеопазване |
|
МКБ |
Международна класификация на болестите |
|
ICF |
International Classification of Functioning, Disability and Health - Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето |
|
ИКТ |
Информационни и комуникационни технологии |
|
МЗП |
Международни здравни правила |
|
ИУ |
Инфодемично управление |
|
МВФ |
Международен валутен фонд |
|
МОМ |
Международна организация по миграция |
|
M&E |
Система за мониторинг и оценка |
|
МЗ |
Министерство на здравеопазването |
|
НЗБ |
Незаразни болести |
|
НЦРРЗ |
Национален център по радиобиология и радиационна защита |
|
ОИСР |
Организация за икономическо сътрудничество и развитие |
|
RCCE |
Комуникация на риска и ангажиране на общността |
|
РЗИ |
Регионални здравни инспекции |
|
SEEHN |
Здравна мрежа на страните от Югоизточна Европа |
|
ЦУР |
Цели за устойчиво развитие |
|
СП |
Стратегически приоритет |
|
ВКБООН |
Върховен комисариат на ООН за бежанците |
|
УНИЦЕФ |
Детски фонд на ООН |
|
UNSDCF |
Рамка на ООН за сътрудничество в областта на устойчивото развитие |
|
СБ |
Световна банка |
|
СЗО/Европа |
Регионален офис на Световната здравна организация за Европа |
______________
1 Регионалният офис на СЗО за Европа (СЗО/Европа) се състои от централен офис в Копенхаген, Дания; 32 офиса в страната (за Израел споразумението за домакинство е в процес на финализиране); офиси на място, за връзка, представителство и подофиси, включително субрегионални центрове на Програмата на СЗО за извънредни ситуации в здравеопазването (WHE); пет географски разпръснати офиса (ГРО); едно партньорство, организирано от СЗО, и един офис за финансиране на здравните системи.
4 Бюджет на програмата за 2026 - 2027 г., България.
5 Трансформиране на нашия свят: Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г., Ню Йорк: Организация на обединените нации; 2015 г.
11 Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 - 2030 г., стр. 5.
12 Национална здравна стратегия до 2030 г.
13 Национален план за действие срещу антимикробната резистентност 2026 - 2029 г.
Приложение
|
Рамка за резултати за 2026 – 2027 г. |
|
СП |
Основни области
на интервенция |
Резултати |
Показатели
за резултатите |
Препратка към съвместните резултати на GPW 14 |
|
СП 1. Проактивна система за здравна сигурност. Превенция, готовност и реакция при извънредни ситуации и пандемии |
Готовност за извънредни ситуации и пандемии
• Техническа помощ за укрепване на националните капацитети за здравна сигурност чрез подобряване на разбирането и прилагането на Международните здравни правила (IHR), включително обучителни ресурси и подкрепа за симулационни упражнения, които подобряват бързото откриване на събития и сигнали.
Готовност при радиационни и ХБРЯ инциденти
• Инициативи за изграждане на капацитет за оценка на радиационното замърсяване и въвеждане на стандартни оперативни процедури.
• Насоки за планиране на националните запаси за извънредни ситуации при ХБРЯ събития, включително оценка на необходимите медицински мерки за противодействие и консумативи за радиационен мониторинг.
• Укрепване на комуникацията за риска и ангажираността на общността и управление на инфодемията (RCCE-IM), включително разработване на образци за съобщения.
Антимикробна резистентност (АМР)
• Подкрепа за изпълнението на Националния план за борба с антимикробната резистентност чрез предоставяне на политики, комуникационни материали и техническа информация за кампании за повишаване на осведомеността.
• Насоки за разработване на основани на доказателства съобщения и кампании за повишаване на осведомеността в съответствие с глобалните комуникационни стратегии за АМР.
Имунизация
• Подкрепа за планирането и провеждането на целеви кампании за повишаване на доверието, включително работа чрез общностни посредници и общопрактикуващи лекари за достигане до групите от населението с ниска степен на имунизация.
• Интегриране на добри практики за управление на дезинформацията и кризисно планиране.
• Препоръки въз основа на проучване на поведенческите и културните нагласи на родителите на деца на 10 - 14-годишна възраст, здравните специалисти и представители на уязвимите общности. |
Повишена национална готовност и капацитет по отношение на прилагането на Международните здравни правила (МЗП).
Подобрени оперативни капацитети и основни компетенции за управление и реакция при ХБРЯ събития.
Ефективни политики за комуникация и ангажиране на общността с цел повишаване на обществената осведоменост относно ХБРЯ рисковете, разумната употреба на антибиотици и доверието във ваксините.
Интегрирани специфични за контекста подходи с цел достигане до общностите с по-ниско ниво на ваксинационно покритие.
|
Национална готовност за извънредни ситуации в областта на здравеопазването.
Навременност на откриването, уведомяването и реагирането на събития, подлежащи на докладване по Международните здравни правила (2005 г.).
|
GPW 14 Съвместен резултат 5.1. Намаляване на рисковете от извънредни ситуации в областта на здравеопазването, предизвикани от всички видове опасности, и смекчаване на последиците от тях.
GPW 14 Съвместен резултат 5.2. Повишаване на готовността, способността за реагиране и устойчивостта при извънредни ситуации в областта на здравеопазването.
Съвместен резултат на GPW 14 6.1. Бързо и ефективно откриване и реагиране на остри заплахи за общественото здраве.
Съвместен резултат 6.2 от GPW 14 Осигуряване на устойчив и справедлив достъп до основни здравни услуги по време на извънредни ситуации.
|
|
СП 2. Общностите формират здравословна среда. Намаляване на въздействието на незаразните болести върху хората и обществото |
• Ангажиране на младежта и училищата за насърчаване на здравната грамотност и здравословното поведение чрез дейности, ръководени от младежите.
• Укрепване на местния капацитет чрез провеждане на обучение за регионалните здравни инспекции (РЗИ) по въпросите на превенцията на рисковите фактори.
• Подкрепа на подходите за политики, основани на данни, чрез прилагане на инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването в детска възраст (COSI).
• Технически насоки за местни инициативи за въздействие върху здравното поведение на градското население. |
Подобряване на здравната грамотност сред младите хора.
Релевантност и ефективност на националните и регионалните политики за насърчаване на здравословното поведение.
Въвеждане на основани на доказателства и данни подходи за разработване на политики с цел подобряване на превенцията на незаразните болести. |
Разпространение на затлъстяването сред децата и юношите (на възраст 5 - 19 години) (%).
Разпространение на затлъстяването сред възрастните на възраст ? 18 години.
Разпространение на недостатъчната физическа активност (Резолюция WHA71.6).
Стандартизирано по възраст разпространение на настоящата употреба на тютюн сред лицата на възраст 15 и повече години. |
GPW 14 Съвместен резултат 2.2. Намаляване на приоритетните рискови фактори за незаразните и заразните болести, насилието и нараняванията, както и лошото хранене чрез многосекторни подходи.
GPW 14 Съвместен резултат 2.3. Осигуряване на възможност на населението да се грижи за здравето си чрез програми за промоция на здравето и участие на общността в процеса на вземане на решения. |
|
|
|
Консумация на алкохол на глава от населението (на възраст 15 и повече години) в рамките на една календарна година в литри чист алкохол.
Дял от населението на страната, участващо в програми за промоция на здраве. |
|
|
СП 3. Здравословен и активен начин на живот за всички във всички възрасти |
Здравна грамотност
• Улесняване на обмена на добри практики и предоставяне на технически материали в подкрепа на въвеждането на здравно образование в училищата.
• Сътрудничество за повишаване на ефективността на националните програми за превенция, предоставяне на научнообосновани ресурси в подкрепа на кампаниите за повишаване на обществената осведоменост.
• Свързване на българските модели за превенция със стандартите на ЕС и СЗО чрез международна координация.
Иновации в областта на услугите за психично здраве
• Мобилизиране на ресурсите на СЗО в подкрепа на създаването на базирани в общността услуги за психично здраве, за намаляване на стигматизацията и насърчаване на автономността на пациентите.
• Оказване на техническа помощ за разработване и въвеждане на иновативни модели за превенция и лечение на психични заболявания.
• Разработване на целеви инициативи за изграждане на капацитет със специален фокус върху първичната медицинска помощ и здравните специалисти.
• Планиране и координиране на дейности за обмен на знания и политически диалог в подкрепа на приоритетите на националната политика във всички сектори.
• Подкрепа за реализацията на пилотни проекти за иновативни подходи в лечението на психични заболявания, като например: "Изкуство за психично здраве" и "Музика за ума. Медиаторска инициатива в подкрепа на психично здраве чрез концерти". |
Ефективно интегриране на здравните програми в училищата в учебната програма в подкрепа на дългосрочна стратегия за повишаване на здравната грамотност.
Националните програми за превенция се подпомагат, за да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС и СЗО, най-добрите международни практики и научнообосновани подходи.
Модернизиране на услугите за психично здраве и укрепване на капацитета на първичната здравна помощ за прилагане на иновативни модели за превенция и лечение в общността.
Подобряване на условията за премахване на културните и институционалните пречки пред грижите за психичното здраве с цел подкрепа на овластяването и самостоятелността на пациентите.
Прилагане на многосекторен подход и подход "Здраве във всички политики", за да се осигури здравословна среда, благоприятстваща дълголетието в добро здраве. |
Покритие на основните здравни услуги.
Управление и формиране на политики, ориентирани към първичната извънболнична медицинска помощ.
Процент от населението, което съобщава за съществуващи бариери пред достъпа до здравни грижи (географски, социално-културни, финансови).
Нива на здравна грамотност.
Обхват на услугите за хора с психични и неврологични заболявания.
|
GPW 14 Съвместен резултат 2.3. Населението има възможност да се грижи за здравето си чрез програми за промоция на здравето и участие на общността в процеса на вземане на решения.
GPW 14 Съвместен резултат 3.1. Обновяване и укрепване на подхода за първична медицинска помощ с цел ускоряване постигането на универсално здравно покритие.
|
|
СП 3. Здравословен и активен начин на живот за всички във всички възрасти |
Здравословно дълголетие и здравословна околна среда
• Подкрепа за въвеждане на подход, обхващащ целия жизнен цикъл, с цел да се гарантира, че гражданите могат да остаряват с достойнство и самостоятелност/независимост.
• Сътрудничество за разработване на програми за активно остаряване, психично здраве и социална интеграция на възрастните хора като ключов фактор за дълголетие в добро здраве.
• Насърчаване на многосекторния подход "здраве във всички политики", за да се включат здравните аспекти в други секторни политики и да се укрепят знанията и обществената комуникация по отношение на определящите здравето фактори на околната среда.
• Предоставяне на МЗ от страна на СЗО на методологична помощ по отношение провеждане на политики за: повишаване на професионалните компетентности на медицинските сестри и разширяване обхвата на професионалната им дейност - особено по отношение на предоставяната първична медицинска помощ; създаване на реални условия за кариерно развитие на медицинските сестри. |
Подобряване на политиката в областта на човешките ресурси в здравеопазването чрез разширяване на възможностите за квалификация на медицинските сестри и въвеждане на основано на данни планиране на работната сила.
|
Актуализирани професионални дейности на медицинските сестри.
Наличие на актуални и точни данни за гъстота и разпределение на медицинските специалисти (по професии, по специалности, по области, собственост на лечебните заведения, тип лечебно заведение, възрастова група, пол). |
GPW 14 Съвместен резултат 3.2. Значително подобряване на работната сила в областта на здравеопазването и грижите, финансирането на здравеопазването и достъпа до качествени здравни продукти.
|
|
СП 4. Модерна и устойчива здравна система, която отговаря на очакванията на потребителите |
• Подкрепа на МЗ от страна на СЗО за разработване на предвидената в Националната здравна стратегия 2030 г. единна информационна система за мониториране на персонала.
• Улесняване на участието на България в Мрежата за здравна информация (МЗИ) с цел повишаване на съгласуваността с Европейското пространство за здравни данни.
• Предоставяне на техническа помощ за преминаване към МКБ-11 с цел подобряване на съпоставимостта на статистическите данни за заболеваемостта и смъртността в България.
• Оказване на техническа помощ за въвеждането на ICF (International Classification of Functioning, Disability and Health) - Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето. |
Подпомага се цифровата трансформация в здравеопазването с цел подобряване на качеството на медицинските грижи.
Страните получават възможност да укрепят системите за данни, анализи и здравна информация, за да подпомагат изготвянето на политики и да постигат конкретни резултати. |
Държавни разходи за здравеопазване като дял от общите държавни разходи и на глава от населението.
Наличие на национална стратегия за цифрово здравеопазване, план за изпълнение, остойностен по отношение на разходите, както и правна рамка в подкрепа на безопасното, сигурно и отговорно използване на цифровите технологии за здравеопазване.
Процент на здравните заведения, използващи цифрови инструменти на мястото на
обслужване, които могат да обменят данни чрез използване на национален регистър и справочни услуги.
Съответствие с глобалните стандарти за кодиране на диагнози, по-удобна за ползване, цифрово интегрирана и постоянно актуализирана система. |
GPW 14 Съвместен резултат 3.2. Значително подобряване на работната сила в областта на здравеопазването и грижите, финансирането на здравеопазването и достъпа до качествени здравни продукти.
GPW 14 Съвместен резултат 3.3. Укрепване на информационните системи в здравеопазването и осъществяване на цифрова трансформация.
|
