Снимка: Istock

Теодор Минчев

Дъното на пазара – буквално и преносно – винаги е било най-трудното за дефиниране. В счетоводния смисъл това е печалбата, която остава след всички разходи. В пазарния смисъл това е онзи момент, в който инвеститорите трябва да решат дали всичко негативно вече е изконсумирано или тепърва предстои да се усети. Днес този въпрос е по-актуален от всякога, защото пазарите са на рекордни нива, а икономиката показва смесени сигнали. Едновременно имаме забавяне на растежа, ускоряваща се инфлация и геополитическа несигурност, но също така и компании, които отново и отново надхвърлят очакванията за печалби.

Истината е, че корпоративна Америка винаги е доказвала способността си да се адаптира. Когато рецесията е на прага, компаниите режат разходи. Когато инфлацията изяжда маржовете, те повишават цените. Когато технологиите променят играта, те инвестират и търсят нови източници на ефективност. Именно затова толкова често „краят на цикъла“ се оказва по-отдалечен, отколкото изглежда в момента. Днес наблюдаваме нещо подобно – очакванията за печалби за следващите 12, 24 и дори 36 месеца се повишават, а анализаторите стават все по-оптимистични за маржовете. Графиките ясно показват: въпреки тарифите, по-високите производствени разходи и нарастващия натиск върху потребителя, очакванията за рентабилност се качват нагоре, а не надолу.

Тук идва парадоксът. От една страна, бизнесът понастоящем „изяжда“ голяма част от допълнителните разходи заради митата и по-скъпите суровини, което е риск за бъдещите печалби. От друга страна, има логика този товар постепенно да бъде прехвърлен върху потребителя чрез по-високи цени. Това обаче носи опасност – търсенето може да се охлади и икономическата активност да загуби скорост. Всеки инвеститор трябва да се запита: докъде е възможно компаниите да защитават печалбите си без да пречупят потреблението?

Ако се вгледаме в макроданните, картината е смесена. Инфлацията отново ускорява – и при потребителските, и при производствените цени. Пазарът на труда показва забавяне – първоначалните молби за помощи остават ниски, но продължителните помощи растат, което говори за по-трудно намиране на работа. Продажбите на дребно остават стабилни, а картовите разходи дори растат, но потребителското доверие се срива заради страховете от инфлация. С други думи, поведението и нагласите се разминават – хората харчат, но не се чувстват уверени. Това разминаване между „твърди“ и „меки“ данни е опасно, защото когато доверието падне прекалено, рано или късно то намира отражение и в реалната икономика.

Енергийният сектор носи още един интересен сигнал – цените на бензина остават стабилни и дори по-ниски, но сме в разгара на ураганния сезон и всеки удар върху производството може да промени картината за дни. Жилищният пазар от своя страна показва леко облекчение при ипотечните лихви, което е добре за търсенето, но фактът, че огромна част от собствениците вече са заключили ниски фиксирани лихви, прави пазара инертен и не толкова чувствителен към краткосрочните колебания.

На корпоративно ниво най-важното остава положителният оперативен ливъридж. След пандемията компаниите преструктурираха дейността си – съкращения, инвестиции в технологии и автоматизация, включително масови внедрявания на AI решения. Това означава, че дори умерен ръст на продажбите може да се превърне в значим ръст на печалбите. Именно тук е и голямата тайна защо пазарите продължават нагоре, дори когато икономиката видимо се охлажда.

Въпросът е докога този модел може да издържи. Историята ни е показвала, че моментът, в който фондовите пазари изпреварят прекалено реалната икономика, почти винаги завършва с корекция. Тя може да е плавна, може и да е рязка, но неизбежно идва. Засега инвеститорите избират да гледат на силата на печалбите като на достатъчна причина за рекордните нива. Но под повърхността напрежението расте – тарифите, инфлацията, охлаждащият трудов пазар и ниското доверие са бомби със закъснител.

Перспективата напред е ясна – пазарите ще следят всеки нов сигнал за устойчивост на печалбите. Ако маржовете действително продължат да растат, както залагат анализаторите, ръстът може да продължи още година, дори две. Но ако се окаже, че потребителят вече не може да поема по-високите цени и търсенето се пропука, тогава същите тези прогнози ще започнат да се свиват, а пазарите ще реагират болезнено. Това е и голямата интрига – балансът между корпоративната изобретателност и реалните граници на потреблението.

Затова моят извод е прост, макар и неудобен. Дъното на пазара не е просто число или дата – то е моментът, в който печалбите спират да изненадват нагоре и започват да изненадват надолу. Днес сме още в първата фаза, но колкото повече се разминават очакванията с реалността на улицата, толкова по-близо се приближаваме до втората. И когато този преход настъпи, реакцията няма да е лека корекция, а истински сблъсък между цифрите и доверието.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.