Снимка: Istock

Глобалният дълг отново чупи рекорди – цифрата вече е над 315 трилиона долара. Това е число, което преди десетилетие звучеше като научна фантастика. Но реалността е различна: живеем в свят, където дългът се превърна в основен двигател на икономическия растеж, в политическо оръжие и в същото време – в потенциален спусък на следващата глобална криза. И ако през 2008 г. беше проблемът с частния дълг и прекомерната левъриджираност на банки и домакинства, днес основната тежест е изместена към държавите и публичния сектор.

Голяма част от това натрупване се случи в развиващи се икономики, където в рамките на по-малко от пет години публичният дълг се е увеличил двойно. В САЩ дългът надхвърля 34 трилиона долара, а дефицитът за 2025 г. се очаква да бъде над 6% от БВП. Европа не остава по-назад – Франция, Италия и Испания се движат опасно близо до критичните нива на съотношение дълг към БВП, докато Германия за първи път от години изостави идеята за фискална дисциплина. А в Япония това съотношение отдавна е над 250%, но страната оцелява благодарение на местните институции, които финансират държавата при нулева доходност.

И тук идва парадоксът: дългът расте, лихвите вече не са нула, но пазарите изглеждат спокойни. Доходността по дългосрочните американски облигации се движи около 4.2%, което е високо спрямо последните 15 години, но все още ниско в контекста на инфлация, дългов риск и геополитическа нестабилност. Инвеститорите очевидно залагат, че централните банки винаги ще се намесят, че винаги ще има QE, че фискалните проблеми могат да се отложат. С други думи – че „няма значение“, защото пазарът вече е програмиран да игнорира риска.

Но историята ни казва друго. В края на 1970-те години подобен манталитет доведе до изгубеното десетилетие, в което инфлацията, дългът и фискалните експерименти бяха спрени единствено със суров шок – лихви над 15% и тежка рецесия. През 1994 г. ФЕД рязко вдигна лихвите, предизвиквайки срив на пазара на облигации. През 2011 г. в Европа дълговата криза засегна тежко цели държави и постави под въпрос съществуването на еврозоната. Днес паралелите са все по-смущаващи: публичните разходи растат, изборите в големите икономики се печелят с обещания за още повече социална подкрепа, а реалните фискални баланси се размиват зад завесата на монетарната интервенция.

Това, което тревожи, не е просто размерът на дълга, а темпът на растеж и липсата на воля за структурна промяна. Ако глобалният дълг расте с над 10 трилиона годишно, а растежът на световната икономика е едва 2–3%, това означава, че за всеки изкаран долар, заемаме в пъти повече. Капацитетът за обслужване на дълга изостава. А в свят, където все по-голяма част от бюджета на държавите отива за лихви по дълга, остава все по-малко място за инвестиции, иновации и растеж.

Кои са потенциалните сценарии?

Най-меката версия е „финансова репресия“ – инфлация над лихвите за дълъг период от време, което реално обезценява дълга. Това е политиката, която много централни банки негласно поддържат – особено ЕЦБ и Японската централна банка. Вторият сценарий е „затягане чрез събитие“ – пазарен срив, геополитическа криза или срив на ликвидността, който принуждава централните банки да се върнат към печатницата. А най-тежкият сценарий е реална дългова криза, при която част от икономиките губят достъп до пазара, налагат се рестрикции и преразпределения, и се стига до социално-политически сътресения.

Какво означава всичко това за инвеститора?

Първо – дългосрочното въздействие на този дълг ще бъде усещано в реалната доходност на активите. Облигациите вероятно ще останат неатрактивни в реално изражение, освен при рецесии. Акциите ще зависят все повече от политиката, не от фундаментите. А златото и реалните активи ще се радват на ново поколение инвеститори, търсещи защита от системен риск.

Второ – портфейлите трябва да бъдат изграждани с мисъл за нестабилна парична среда, не за линейно бъдеще. Трето – важна ще бъде валутната експозиция, тъй като при дългова криза не е изключено да се появят и контролни механизми, включително ограничения върху капиталовите потоци.

Финансовата система се движи по ръба на нов етап. Прекомерният дълг не е просто счетоводен запис – той е огледало на обществените и политически избори. И когато отражението в огледалото стане прекалено изкривено, реалността обикновено си пробива път по най-болезнения начин.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на световните финансови пазари.