Снимка: Istock

Теодор Минчев

Изкуственият интелект вече не е просто технологичен прогрес – той се превърна в борсов катализатор с най-голямата сила на преразпределение, която сме виждали от ерата на интернет балона. Но за разлика от dot-com бума, където новото се надуваше от нулата, този път AI не създава нови индустрии в чист вид, а изтегля стойност от съществуващи. Това е нещо като вътрешен борсов трус, който не расте органично, а преначертава картата на победители и губещи по невидим, но жесток начин.

AI не е като появата на мобилните технологии или социалните мрежи, които отключиха нови пазари и потребители. Тук няма нови потребители – има съществуващи компании, които изместват останалите, като автоматизират, оптимизират, елиминират нуждата от посредници. Това е разрушителна сила, която премества печалбите от периферията към ядрото. Nvidia, Microsoft, Amazon, Palantir и Broadcom са първичните бенефициенти, но това, което не се говори, е къде отиват парите, които те печелят – защото няма нова стойност, има отнета такава.

Много от малките и средни SaaS компании, B2B софтуерни доставчици, автоматизация и корпоративни решения изведнъж се оказват ненужни, защото клиентите им използват Copilot или Gemini или Azure AI. Това води до потъваща икономика на маржа – не защото клиентът няма пари, а защото алтернативата от Big Tech е по-бърза, по-интегрирана и вече платена в облачен пакет. В същото време компаниите от типа на IBM, Oracle, SAP – които би трябвало да печелят от бизнес ИТ трансформация – се сблъскват със същата реалност: клиентът ще избере Nvidia H100 и Microsoft Copilot вместо стара система с поддръжка.

В този сценарий борсата не се движи нагоре от икономически растеж, а от концентрация. Това обяснява защо широчинните индексите се влошават – Nasdaq расте, но само благодарение на 7–8 компании. Останалите вървят настрани или надолу. Това не е мечи пазар, а пазар на изключения. И точно тук започват да се раждат дислокациите.

Историческият паралел с dot-com балона от 1999 е само частично валиден. Тогава Amazon още губеше пари, Cisco трупаше маржове, а Pets.com се рекламираше на Super Bowl. Сега Nvidia има над 100% ръст на приходите, нетна печалба от $14 милиарда на тримесечие и свободен паричен поток, който надхвърля целия капацитет на индустрията отпреди 3 години. Това е реално и застрашаващо за всички останали – включително традиционни циклични бизнеси, които изведнъж се оказват „глупави“ активи в умна епоха.

Но както винаги, най-интересните възможности не са в очевидното. Пазарът подценява инфраструктурните вериги около AI, които ще се нуждаят от физически капацитет, охлаждане, батерии, електропреносни мрежи. Data centers ще удвоят енергийното си потребление до 2030 според IEA, което означава, че ще се строят подстанции, ще се купуват трансформатори, ще се изгражда нова мрежа за охлаждане и съхранение. Това е новият capex суперцикъл – но не в чиповете, а в поддържащата реална икономика. Компании като Vertiv, Eaton, Schneider Electric, Trane Technologies започват да усещат това, но пазарът още не ги е капитализирал пълно.

Още по-интересна е логиката на дълга експозиция в компании, които използват AI, за да повишат маржа, без да го продават. Например UPS, които използват AI за логистика и маршрутизация. Или Deere, които прилагат машинно обучение за интелигентно земеделие. Това са тихи победители – те не продават hype, те акумулират ефективност. В свят, в който AI hype-акциите вече имат PE над 40, тихите ефективни компании със стабилни маржове могат да се окажат с по-добър риск/възвращаемост профил.

От страна на хеджа логиката е ясна: ако AI е балон, той ще се спука не от провал, а от пренасищане. Ще дойде момент, в който 10 трлн долара пазарна капитализация ще трябва да се срещнат с реалността на капиталови разходи, забавени поръчки, регулаторен натиск върху енергийната консумация и надценени очаквания. И това няма да се случи с гръм и трясък, а с тиха ротация към останалите 490 компании в S&P 500, които в момента са невидими.

В този сценарий печелят не мечките, а онези, които стоят встрани, акумулират инфраструктура, диверсифицират по индустриални канали и разпределят риска между производители, потребители и доставчици на реална стойност.

Какво бих направил аз в такъв пазар? Щях да задържа лека експозиция в мега AI компаниите с доказан кеш флоу, но без да преследвам върховете. Щях да увелича позициите в компании от индустриалната екосистема около инфраструктурата. Щях да следя за сигнал, че AI hype-цикълът започва да се изтощава – не в цените, а в историите. Щом всички вече го „ползват“, няма кой да купи последен.

Пазарът на AI не е просто технология – той е тест за способността на инвеститорите да разграничават дългосрочна трансформация от краткосрочно преразпределение. И точно там, в тази тънка граница, се крият новите алфа възможности.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.