Снимка: Istock

Какво да гледаш в портфейла си? Това е може би един от най-често задаваните въпроси в света на инвестициите. И съвсем логично – защото истинският риск, а и потенциал, не се крие просто в отделна акция или ETF, а в начина, по който всички активи в портфейла взаимодействат помежду си. Именно тук започва „изкуството на портфейлната архитектура“. Когато кажеш „анализирай портфейла ми“, въпросът, който реално задаваш, е: „Сигурен ли съм, че всичко, което съм избрал, работи в моя полза – дори когато пазарът се обърне?“

Първото, което гледаме, е диверсификацията – но не просто по брой активи, а по корелация, география, сектор и валута. Много инвеститори си мислят, че са добре диверсифицирани, защото притежават S&P 500 и Apple, или Nasdaq и Nvidia. Но истината е, че това често е една и съща експозиция. S&P днес е силно концентриран – Apple, Microsoft и Nvidia съставляват над 20% от индекса. Ако имаш и ETF, и директна експозиция към същите акции, реално просто си увеличаваш концентрацията.

След това идва рисковият профил – дали портфейлът ти отговаря на толерантността ти към риск, инвестиционния ти хоризонт и психологическата ти устойчивост? Инструменти като Sharpe Ratio (доходност спрямо поет риск), Max Drawdown (максимален спад) и стандартно отклонение ни показват дали тази конструкция ще издържи при криза. За много хора портфейлът изглежда добре… до момента, в който пазарът падне с 20% и портфейлът падне с 30%.

Особено внимание изисква и тематичната концентрация – ако притежаваш Tesla, ARKK и Nvidia, нека не се заблуждаваме – портфейлът ти е хиперекспониран към растеж, технологии и спекулации. А ако към това добавим и криптовалута – рисковата асиметрия става драматична. Подобен портфейл може да се удвои за една година, но може и да загуби половината си стойност за месец. Точно затова анализът трябва да включва стрес тест – какво става с тези позиции при спад от 10%, при повишение на лихвите, или при флаш креш?

Един добре структуриран анализ търси и скрити зависимости – неочевидни корелации между активи. Например – имаш ли S&P 500, но и недвижим имотен фонд, който силно зависи от лихвите? Или облигационен ETF, който реално се движи обратно на златото и акциите? Понякога добавянето на актив изглежда като диверсификация, но реално добавя рискова връзка.

Най-важното обаче е да се зададе въпросът – Какво искаш портфейлът ти да постигне? Защита от инфлация? Доходност над пазарната? Спокойствие при пазарна волатилност? Отговорът ще определи структурата. Например – портфейл с тежест към злато, TIPS и дивидентни акции би бил подходящ за инфлационна среда. Докато портфейл с Nasdaq, ARKK и AI ETF-и би бил подходящ при фаза на ниски лихви и технологичен растеж.

Много инвеститори смятат, че могат да постигнат всичко с един портфейл. Но реалността е, че понякога е по-добре да мислим за „портфейли в портфейла“ – един за растеж, един за защита, един за дивиденти. Това позволява динамично ребалансиране и по-добро разбиране на източниците на доходност и риск.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.