Снимка: Istock

През последните десетилетия финансовите пазари все по-често реагират не само на реалните икономически данни, а и на страховете, очакванията и поведенческите нагласи на участниците. Инвеститорите търсят не само доходност, но и сигурност. В този контекст три актива обикновено се възприемат като убежища – златото, биткойн и американските държавни облигации. Въпросът е – кой от тях в даден момент наистина сигнализира за страх и кой просто следва мода или спекулативна вълна.

Златото е класическият актив убежище, исторически проверен при инфлационни кризи, геополитически конфликти и системни рискове. Всеки път когато инвеститорите загубят доверие във фиатната система или в политическата стабилност, златото намира път към върха.

То не носи доходност, но когато реалната доходност на облигациите е отрицателна, златото се превръща в предпочитано убежище. Така беше през 1970-те години, така беше и през 2020 г., когато ковид кризата срина доходността, а балансът на ФЕД набъбна експлозивно.

През 2024 година златото отново направи нови върхове, и то въпреки на пръв поглед силния долар и стабилна икономика – което подсказва, че има скрито търсене за защита. Част от причината може да се крие в страха от дългова криза в САЩ и реалната възможност за дедоларизация на глобалната финансова система. Централни банки от развиващите се страни купуват злато с рекордни темпове – сигнал, който не бива да се подценява.

Биткойн, от своя страна, започна пътя си именно като реакция на страха – създаден в резултат на финансовата криза от 2008 г., той символизира децентрализация, цифров суверенитет и антисистемна логика. Дълго време обаче биткойн не беше възприеман като убежище в класическия смисъл – високата му волатилност и спекулативната природа караха повечето инвеститори да го третират по-скоро като актив с висок риск, отколкото като защита. Но в последните години наблюдаваме интересна трансформация. Все повече институции го добавят в портфейли като дългосрочна хедж позиция, особено в контекста на обезценяване на валутата и ръст на фискалните дефицити. Въпреки това биткойн остава рисково убежище – при пазарни сривове често пада заедно с акциите. Но когато страхът е системен, свързан с доверието в централните банки или банковата система, тогава биткойн реагира по-скоро като злато. Това го прави уникален актив – едновременно податлив на риск и носител на антисистемна стойност.

Облигациите – и по-специално американските дългосрочни държавни облигации – дълго време бяха златният стандарт за сигурност. Когато фонд мениджъри и централни банки се страхуват, те купуват трежърита. Това сваля доходността им и вдига цената, което прави TLT и подобни ETF-и добър барометър на страха. През последните години обаче тази логика бе подкопана от резките движения на ФЕД и инфлационния натиск. През 2022 г. облигациите паднаха паралелно с акциите – нещо исторически нетипично. Това промени цялата архитектура на портфейлите. Оттогава ролята им като хедж инструмент е поставена под въпрос. Въпреки това, когато страховете са дефлационни или свързани с рецесия, трежъритата отново играят защитна роля.

Къде да гледаме в момента? Ако златото расте, но облигациите не – това подсказва инфлационен страх или геополитическо напрежение. Ако и двете растат – страх от системен срив или очакване за намаляване на лихвите. Ако само биткойн расте – може да се касае за спекулация или институционален поток, но не непременно страх. Ако и трите се движат нагоре – значи нещо по-дълбоко в доверието към системата се разклаща. 

Какво бих направил аз? Бих наблюдавал внимателно златото и TLT, особено в контекста на предстоящи заседания на ФЕД и инфлационни изненади. Биткойн бих следял като сигнал за институционално поведение. Но ключовото е да мислим не заради етикета „убежище“, а заради същността на страха, който движи търсенето на всеки актив.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.