Снимка: Istock

Възможно ли е САЩ да навлязат в ново "загубено десетилетие" на фондовите пазари? Това е въпрос, който започва да вълнува както индивидуалните инвеститори, така и институционалните играчи. Под термина "загубено десетилетие" обикновено се разбира период от десет години, в който реалната възвръщаемост на фондовия пазар е нулева или дори отрицателна. Историята на американските пазари познава такива периоди и въпросът днес е дали сме на прага на поредния такъв етап.

Исторически погледнато, подобни епизоди вече са се случвали. Голямата депресия след 1929 г., периодът на стагфлация от 60-те и 70-те години, както и дот-ком балонът и последвалата финансова криза в началото на XXI век са само някои от примерите. Във всеки от тези случаи пазарът е преминал през години на слаб или никакъв растеж, като реалната доходност често е била погълната от инфлацията.

Днес, няколко ключови фактора карат анализаторите да повдигат въпроса дали предстои ново загубено десетилетие. Един от основните аргументи е свързан с нивото на лихвите в икономиката. Федералният резерв на САЩ, след повече от десетилетие на ниски или дори нулеви лихви, се върна към по-рестриктивна политика с цел борба с инфлацията. Реалните лихвени проценти в момента са значително по-високи, което има пряко отражение върху оценките на активите, особено при акции с висока продължителност на паричните потоци като технологичните компании. Високите лихви не само намаляват стойността на бъдещите печалби, но и предизвикват пренасочване на капитала към по-сигурни инструменти като облигации.

Вторият фактор е свързан с оценките на американските акции. В момента S&P 500 се търгува при съотношения цена/печалба (P/E) и Shiller CAPE, които исторически са свързвани с по-слаба бъдеща възвръщаемост. Shiller CAPE индексът, например, се намира на нива около 34x, което предполага реална доходност от около 3-4% годишно при оптимистичен сценарий. Освен това, индексът е доминиран от няколко мегакап компании, свързани с изкуствения интелект, чийто растеж и приходи са силно зависими от пазарните очаквания и достъпа до капитал. Всяко охлаждане на ентусиазма около AI може да доведе до сериозни корекции в цените на тези акции и, следователно, на целия индекс.

Друг съществен риск произтича от фискалната политика на САЩ. Държавният дълг надхвърля 33 трилиона долара, а дефицитите продължават да са структурно високи. Ако инвеститорите започнат да губят доверие в платежоспособността на държавата или устойчивостта на дълговата политика, това може да доведе до ръст в доходността по облигациите, което отново би оказало натиск върху оценките на акциите.

Не на последно място, геополитическата несигурност остава висок фактор. Конфликти в Близкия Изток, напрежения между Китай и Тайван, или рязка ескалация в търговските отношения между САЩ и други глобални икономики могат да изиграят ролята на системен шок, който да тласне инвеститорите към по-нискорискови активи. В такъв сценарий американският пазар също ще пострада, особено ако бъде засегнато доверието в долара като световна резервна валута.

Разбира се, има и немалко аргументи против идеята, че предстои загубено десетилетие. Един от най-силните от тях е иновационната активност в САЩ. Технологиите, свързани с изкуствен интелект, автоматизацията, квантовите изчисления и биотехнологиите могат да доведат до нова индустриална революция. Това от своя страна може да подкрепи устойчив растеж на печалбите и повишаване на производителността, което ще компенсира част от негативите на високите лихви.

Американският капиталов пазар също така остава изключително гъвкав. Достъпът до капитал, развитието на алтернативни пазари като частни фондове, както и все по-голямото участие на индивидуални инвеститори създават устойчива екосистема за растеж. Ако ФЕД успее да овладее инфлацията без сериозна рецесия, и в същото време икономиката запази своя темп на иновации, потенциалът за растеж в реално изражение не бива да бъде подценяван.

Оценъчните модели, макар и да сигнализират за по-ниска доходност, не изключват възможност за положителна реална възвръщаемост. Така например, Forward P/E на S&P 500 се намира около 20x, което при устойчив растеж на печалбите може да бъде оправдано. Buffett Indicator, който измерва пазарната капитализация спрямо БВП, също е над историческите си средни нива, но не е на екстремните стойности от 2021 г.

Не бива да се пренебрегва и ефектът на инфлацията върху реалната доходност. Ако САЩ успеят да поддържат инфлация около 2% и лихвите постепенно намалеят през втората половина на десетилетието, оценките на акциите ще получат подкрепа. В такъв сценарий дори и умерен растеж на корпоративните печалби може да осигури задоволителна възвръщаемост.

В заключение, рискът от загубено десетилетие наистина съществува. Той е подкрепен от макроикономически фактори като високи лихви, високи оценки и фискални дисбаланси. Но в същото време иновационният потенциал, гъвкавостта на американския пазар и възможността за контролирана инфлация дават основание за умерен оптимизъм. Инвеститорите, особено дългосрочните, трябва да се подготвят не толкова за пълен застой, колкото за период на по-ниска доходност, в който подборът на активи и балансираното портфолио ще играят ключова роля. Престоят на индексите може да се окаже относителен, ако се намерят качествени компании в растящи сектори, които да компенсират слабостта на широкия пазар. Така или иначе, бъдещето на американския фондов пазар през следващите 10 години остава несигурно, но далеч не е предрешено в негативна посока.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.