Снимка: iStock

Теодор Минчев

На 20 октомври 2026 година основният индекс на Българската фондова борса SOFIX навърши 26 години. За това време той преживя един от най-впечатляващите борсови възходи в Европа, последван от катастрофален срив, години на разочарование и ново силно поскъпване, което през последните месеци го изведе сред най-добре представящите се индекси в света.

Историята му е изпълнена с числа, които трудно могат да оставят инвеститорите равнодушни. От първоначалните 100 пункта през октомври 2000 година SOFIX достигна 1806,87 пункта на 29 октомври 2026 година. Това е ръст от над 1700%, или увеличение на стойността приблизително 18 пъти. Зад тази впечатляваща статистика обаче се крие история, в която моментът на инвестиране понякога се оказва по-важен от самото решение да инвестираш.

Нека започнем с най-интересното число. Ако инвеститор беше вложил 10 000 лева в портфейл, който точно следва SOFIX при неговото създаване, днес те биха се превърнали в приблизително 180 687 лева, без да отчитаме дивиденти, разходи и данъци. Това означава средногодишна сложна доходност от около 11,8% за 26 години. Резултатът е впечатляващ, особено като се има предвид през колко различни икономически и политически периода премина България.

Тук обаче трябва да направим важно разграничение. Средногодишната сложна доходност не е равна на обикновеното разделяне на общото поскъпване на броя години. Ако разделим натрупания ръст от над 1700% на 26 години, ще получим приблизително 65% годишно, но това число не представя реалната възвръщаемост на дългосрочния инвеститор. Правилният показател е сложната годишна доходност, която отчита натрупването на печалбите във времето. Именно тя възлиза на около 11,8%.

Още по-любопитно е как е постигнат този резултат. SOFIX започва историята си на 20 октомври 2000 година със 100 пункта, но първите месеци не предвещават бъдещия бум. Първата му календарна година завършва със спад от 11,2%. В следващите години обаче България постепенно се превръща в привлекателна инвестиционна дестинация. Очакванията за присъединяване към Европейския съюз, икономическият растеж, кредитната експанзия и увеличаващият се интерес към българските публични компании създават условия за изключително силно поскъпване.

Кулминацията настъпва на 15 октомври 2007 година, когато SOFIX затваря на историческия си връх от 1952,40 пункта. Само за седем години индексът е увеличил стойността си 19,5 пъти. Това съответства на сложна годишна доходност от приблизително 53%, която трудно може да бъде поддържана в дългосрочен план. В този период българската борса се превръща в символ на бързото забогатяване, а много инвеститори започват да възприемат поскъпването на акциите като почти неизбежно.

През 2007 година шест от тогавашните 16 компании в индекса регистрират трицифрени годишни повишения. Пазарната капитализация на българските публични дружества достига близо 29 млрд. лева. Съотношението цена-печалба на SOFIX през февруари същата година се доближава до 50 — оценка, която предполага изключително високи очаквания за бъдещ растеж. Инвеститорите плащат все повече за всяка единица корпоративна печалба, а предупрежденията за прекомерни оценки остават на заден план.

Следващата година променя всичко. През 2008 година SOFIX губи 79,71% от стойността си, което остава най-тежкият календарен спад в историята му. За сравнение, инвеститор, започнал годината със 100 000 лева в портфейл, следващ индекса, би приключил с приблизително 20 290 лева. Загуба от такъв мащаб изисква последващо поскъпване от близо 393%, само за да бъде възстановена първоначалната стойност.

Но дори това не е най-страшната статистика. На 24 февруари 2009 година SOFIX достига 259,95 пункта, което представлява срив от 86,69% спрямо историческия връх от октомври 2007 година. Казано по друг начин, всеки 100 лева, инвестирани на върха, се превръщат в едва 13,31 лева по-малко от година и половина по-късно. За да се възстанови подобна загуба, е необходимо поскъпване от приблизително 651%.

Именно този период показва колко опасна може да бъде комбинацията от прекомерни оценки, ограничена ликвидност и масово желание за продажба. На 30 октомври 2008 година индексът затваря на 501,87 пункта, а само ден по-късно пада до около 492 пункта. Пазарът губи приблизително половината от стойността си само за два месеца. Българските акции, които допреди година изглеждат като сигурен път към богатството, внезапно се превръщат в активи, за които трудно се намират купувачи.

Последвалото възстановяване се оказва изключително продължително. Докато американските индекси постепенно достигат и надминават предкризисните си върхове, SOFIX остава далеч под рекорда си. През октомври 2015 година, когато индексът навършва 15 години, стойността му е едва 441,71 пункта. Това означава, че осем години след историческия връх той все още е загубил повече от три четвърти от стойността си.

Четири години по-късно картината не е особено различна. През октомври 2019 година SOFIX продължава да се движи около равнищата от есента на 2008 година. Тогава оборотът с компаниите от индекса за последните дванадесет месеца е едва 77 млн. лева, при средногодишен оборот от 138 млн. лева за предходните пет години. Само през октомври търговията е толкова слаба, че по-нисък оборот за този месец е регистриран единствено през далечната 2002 година.

Тази статистика е важна, защото показва, че проблемът на българската борса дълго време не е само в цените на акциите. Липсата на ликвидност постепенно отблъсква инвеститорите, а ограниченото търсене затруднява компаниите да използват капиталовия пазар като източник на финансиране. Получава се затворен кръг — малкото инвеститори водят до ниски обороти, а ниските обороти правят пазара още по-малко привлекателен.

Интересен е и фактът, че дори през тези трудни години отделни компании успяват да създадат огромна стойност за акционерите си. В анализ от октомври 2019 година посочихме, че от създаването на индекса акциите на М+С Хидравлик, Стара планина Холд и Холдинг Варна са донесли поскъпване съответно от около 9500%, 7800% и 640%. Това е нагледно доказателство, че представянето на един индекс и доходността на отделните му компоненти могат да се различават драстично. Дори в пазар, който изглежда застинал за цяло десетилетие, могат да съществуват изключително успешни инвестиции.

Индексът постепенно се възстановява, но истинското ускорение настъпва през 2026 година. На 2 октомври SOFIX преминава границата от 1500 пункта за първи път от януари 2008 година. На 20 октомври, точно на своя 26-и рожден ден, той затваря на 1569,09 пункта. Само девет дни по-късно достига 1806,87 пункта, като отчита ръст от 56,25% от началото на годината и 68,53% за последните дванадесет месеца.

Тези резултати поставят българския индекс сред световните лидери по доходност. При сравнение с международната класация на StockQ SOFIX се нарежда на второ място сред представените национални борсови индекси за последната година, непосредствено след Венецуела. Българският показател изпреварва дори тайванския TWSE, който отчита ръст от 68,29%, макар че трябва да се отчете разликата от един ден между използваните данни.

И въпреки всичко това историческият рекорд от 2007 година все още не е достигнат. При 1806,87 пункта SOFIX остава приблизително 7,5% под върха от 1952,40 пункта. За инвеститорите, които са купували акции в най-горещия момент на борсовия бум преди деветнадесет години, възстановяването на първоначалната инвестиция по ценовия индекс все още не е завършило. Разбира се, дивидентите, които някои компании са изплащали през годините, могат съществено да променят действителната възвръщаемост на конкретен портфейл. Трябва да се отчете и фактът, че настоящият състав на индекса е много по-различен от оригиналния му такъв преди десетилетия!

Юбилеят съвпада и с две важни промени за българския капиталов пазар. Присъединяването на страната към еврозоната премахва валутния риск между лева и еврото за инвеститорите, а повишаването на пазарната класификация до граничен пазар създава предпоставки за по-голям международен интерес. SOFIX продължава да включва 15 от водещите компании на Българската фондова борса, като тежестите им се определят въз основа на пазарната капитализация и свободно търгуваните акции.

Има обаче една особеност, която инвеститорите не бива да забравят. Дългосрочната доходност от близо 12% годишно изглежда впечатляваща, но тя е постигната по изключително неравномерен начин. Част от печалбите са концентрирани в кратки периоди на силно поскъпване, последвани от години на застой или тежки загуби. Това означава, че средната доходност сама по себе си не разказва цялата история. Важни са също максималният спад, времето за възстановяване и способността на инвеститора да издържи на продължителни неблагоприятни периоди.

Ако трябва да обобщим 26-годишната история на SOFIX с три числа, те биха били 11,8%, 86,7% и почти 19 години. Първото показва приблизителната средногодишна сложна доходност от създаването на индекса. Второто е мащабът на най-тежкия му исторически срив. Третото е времето, изминало от рекордния връх през октомври 2007 година, който все още не е надминат.

Точно тази комбинация прави историята на SOFIX толкова поучителна. Българският фондов пазар е доказал, че може да носи изключително висока доходност, но и че възстановяването след прекомерен оптимизъм може да отнеме почти едно поколение. Днешното силно представяне е добра новина за инвеститорите и за развитието на капиталовия пазар. Истинският успех обаче ще бъде постигнат, ако този път поскъпването бъде подкрепено от устойчив растеж на корпоративните печалби, по-висока ликвидност и по-широка инвеститорска база.

След 26 години SOFIX отново се приближава към историческия си рекорд. Но най-важният въпрос вече не е кога ще премине 1952 пункта, а дали българският капиталов пазар най-после е готов да остави зад себе си почти две десетилетия на възстановяване.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.