Снимка: iStock

Ако преди две години основният въпрос около Българската фондова борса беше дали изобщо някой ще забележи подценяването ѝ, през 2026 г. въпросът вече е различен.

Инвеститорите я забелязаха.

SOFIX приключи последната завършила сесия на 1451,76 пункта. Въпреки седмичния спад от 1,23%, индексът остава с приблизително 25% нагоре от началото на годината. Това идва след ръст от 29,54% през 2025 г., когато бенчмаркът завърши на 1156,43 пункта.

За пазар, който години наред изглеждаше почти забравен от глобалния капитал, това е сериозна промяна.

Но точно силният ръст започва да показва и най-големия проблем на БФБ.

Цените вече растат по-бързо, отколкото самият пазар се развива.

Еврото премахна една бариера

Влизането на България в еврозоната беше логичен катализатор. Валутният риск спрямо еврото на практика и преди беше минимален заради валутния борд, но за международните инвеститори има значение дали една държава формално е част от еврозоната.

Това премахва поне част от административното и психологическото триене при разглеждането на български активи.

През януари SOFIX за кратко се превърна в един от най-силно растящите индекси в света, а интересът към местния пазар рязко се увеличи.

През първото тримесечие оборотът на БФБ нарасна със 134% спрямо същия период година по-рано, а броят на сделките се увеличи с 96%. Само през март оборотът достигна 110,3 млн. евро.

От август БФБ вече показва цените и оборотите на сайта си само в евро след края на периода на двойно обозначаване.

Всичко това прави българския пазар по-разбираем отвън.

Но смяната на валутата не създава автоматично ликвидност.

Малката ликвидност работи и в двете посоки

Точно тук се крие интересният парадокс.

Ниската ликвидност може да бъде един от двигателите на поскъпването.

Когато свободно търгуваните акции са малко, дори сравнително ограничен приток на нов капитал може да измести цената сериозно нагоре.

Това е прекрасно, докато капиталът влиза.

Проблемът идва при обратната посока.

Инвеститор, който може лесно да купи позиция за 10 000 или 20 000 евро, не задължително може да продаде позиция за няколкостотин хиляди евро без значително влияние върху цената.

Именно затова ръстът на индекса и ръстът на ликвидността не трябва да се приемат като едно и също нещо.

SOFIX може да достигне 1500, 1600 или друго ниво. Това само по себе си няма да направи БФБ по-зрял пазар.

Най-големият риск е успехът на собствените ѝ компании

Има и друг парадокс.

Българската борса се нуждае от успешни, международно конкурентни компании. Но когато такава компания стане достатъчно успешна, тя може да привлече стратегически купувач и да изчезне от местния пазар.

Shelly Group е най-очевидният актуален пример.

Компанията официално потвърди, че води предварителни разговори със Schneider Electric за потенциално търгово предложение. Shelly подчертава, че няма сигурност, че ще бъде отправена оферта или че сделка ще бъде реализирана.

Точно тази несигурност е важна - Shelly все още е публична и няма основание да се приема, че ще бъде делиствана.

Но хипотетичният сценарий показва проблема.

За основателите и акционерите придобиването на успешна българска компания от глобална корпорация може да бъде отличен резултат.

За БФБ обаче загубата на една от най-разпознаваемите и търгувани компании би означавала по-малко качествени активи, по-малко сделки и по-беден индекс.

Един успешен капиталов пазар не трябва само да създава компании, които някой да купи. Той трябва постоянно да създава следващите.

Следващият голям ръст на БФБ няма да се измерва в точки

Това според мен е най-важната тема за българския пазар в момента.

Не дали SOFIX ще пробие поредната кръгла граница.

А дали след две-три години ще има повече компании, в които институционален инвеститор може реално да вложи няколко милиона евро, без сам да създаде движението на цената.

За това са необходими повече свободно търгувани акции, нови публични компании, вторични предлагания от вече листнати дружества и повече инвеститори от двете страни на пазара.

Има известни признаци на движение в тази посока. БФБ увеличи максималния праг за набиране на капитал на пазара beam до 12 млн. евро и започна програма за финансиране на компании, които искат да се подготвят за листване.

Но следващата фаза е по-трудна от първата.

Да качиш индекс от 1100 на 1450 пункта може да стане и с ограничен свободен капитал при благоприятна среда.

Да превърнеш БФБ в пазар, на който десетки качествени компании ежедневно търгуват с милионни обороти, изисква години.

Еврото даде на БФБ шанс да бъде погледната отново.

SOFIX вече показа, че инвеститорите са готови да плащат по-високи оценки за българските компании.

Оттук нататък задачата е различна - БФБ трябва да докаже, че може не само да поскъпва, а и да расте като пазар.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.