Снимка: iStock

Теодор Минчев

Помните ли 2007 година? Аз я помня... Тогава на Българската фондова борса почти нямаше разговор, който да не започва с въпроса: „Коя е следващата ракета?“ Таксиметрови шофьори говореха за акции, фризьори даваха инвестиционни съвети, а всеки нов инвеститор беше убеден, че ще открие следващата компания, която ще поскъпне десетократно. По-късно видяхме същото и при биткойна. Когато достигна исторически върхове, всички говореха за него. След това последва тежък спад, мнозина обявиха края му, а години по-късно криптовалутата отново постави нови рекорди. Това е нормалното състояние на финансовите пазари. Те не се движат по права линия. Те се движат на цикли.

Днес обаче искам да обърна внимание на нещо съвсем различно. Не на това коя ще бъде „следващата ракета“, а на възможността един голям корпоративен процес да предизвика вторичен ефект върху целия български капиталов пазар. Това е сценарий, за който почти никой не говори, но който според мен заслужава сериозно внимание.

Поводът е информацията, че Shelly Group може да стане обект на придобиване. Засега няма финална сделка и няма официално потвърждение за конкретен купувач, но самият факт, че подобна възможност се обсъжда дори от международни медии като Bloomberg, променя начина, по който трябва да гледаме на пазара. В продължение на години Shelly беше една от най-успешните инвестиционни истории на Българската фондова борса. Компанията привлече хиляди индивидуални инвеститори, превърна се в символ на технологичния успех и донесе изключително висока доходност на ранните акционери. Ако в даден момент голяма част от тези инвеститори реализират печалбите си, възниква един много интересен въпрос – къде ще отидат тези средства?

Тук започва истинската история.

Повечето анализи се концентрират върху оценката на самата компания и евентуалната цена на сделката. Според мен много по-интересен е вторичният ефект. Българската фондова борса е малък и сравнително плитък пазар. Ликвидността при голяма част от дружествата остава ограничена, а свободно търгуваният обем често е изненадващо малък. Това означава, че дори сравнително ограничен нов поток от капитал може да доведе до много по-силни ценови движения, отколкото на големите международни пазари.

Нека направим един прост мисловен експеримент.

Опитайте се да купите 100 000 акции на „Доверие Обединен Холдинг“. При цена около 5.28 евро за акция подобна сделка би изглеждала напълно нормална за институционален инвеститор. Само че когато погледнете книгата с поръчките, картината изглежда съвсем различно. На първата оферта продава може да има едва няколкостотин акции. До цена от около 5.52 евро общото предлагане може да бъде едва няколко хиляди акции. Разбира се, ако цената започне да се покачва, вероятно ще се появят нови продавачи. Но това не става автоматично. А и всеки инвеститор предпочита да купува на текущите нива, а не след поскъпване от 10% или 20%.

Именно тук се крие потенциалният механизъм. Ако значителна част от капитала, освободен при евентуална сделка със Shelly, остане на Българската фондова борса, той неизбежно ще започне да търси нови възможности. Логиката подсказва, че първите естествени кандидати няма да бъдат малките и неизвестни дружества. Най-вероятно вниманието първо ще се насочи към най-ликвидните, най-големите и най-печелившите публични компании – така наречените сини чипове на БФБ.

Това е съществена разлика спрямо цикъла от 2007 година. Тогава огромна част от капитала се насочваше към дружества без доказан бизнес модел, често движени повече от очаквания, отколкото от реални финансови резултати. Днес ситуацията изглежда различно. Българската борса разполага с компании, които през последните години подобриха значително корпоративното си управление, увеличиха печалбите си, изплащат дивиденти и разширяват бизнеса си извън България. Ако нов капитал започне да влиза на пазара, първата му спирка вероятно ще бъдат именно тези дружества.

Тук обаче има още един важен фактор – психологията.

Пазарите почти никога не се движат плавно. В началото се включват малко инвеститори. Те купуват, защото виждат стойност. След това движението започва да привлича внимание. Появяват се първите публикации, първите анализи и първите въпроси защо една акция вече е поскъпнала с 20% или 30%. Едва след това започва масовият интерес. Историята на финансовите пазари показва, че най-големите печалби обикновено не се реализират от инвеститорите, които влизат последни, а от тези, които разпознават структурната промяна още в началото.

Това не означава, че подобен сценарий е гарантиран. Част от инвеститорите могат да предпочетат да изнесат капитала си към международните пазари. Други могат да насочат средствата към недвижими имоти, облигации или банкови депозити. Освен това евентуална сделка със Shelly все още не е факт. Но ако тя се реализира и значителна част от капитала остане в България, ефектът върху един сравнително тесен пазар като БФБ може да бъде много по-силен, отколкото мнозина очакват.

Според мен това е по-важният въпрос. Не дали Shelly ще бъде придобита и на каква цена, а какво ще се случи след това. В развитите пазари подобни сделки често преразпределят капитала между различни компании и създават нови инвестиционни цикли. На Българската фондова борса подобен процес може да бъде още по-видим именно заради ограничената ликвидност.

В крайна сметка капиталовите пазари винаги търсят следващата история. Не защото инвеститорите обичат сензациите, а защото капиталът по природа не стои без работа. След всяка успешна инвестиция идва следващото търсене на възможност. Въпросът не е дали този капитал ще започне да се движи. Въпросът е накъде ще се насочи първо.

Именно затова смятам, че ако евентуалната сделка със Shelly стане реалност, тя може да се окаже не просто най-голямото корпоративно събитие на Българската фондова борса през последните години, а и катализаторът, който да даде началото на един нов цикъл за целия пазар. Не защото фундаментите ще се променят за една нощ, а защото понякога една голяма сделка е достатъчна, за да промени посоката на капитала. А когато капиталът започне да се движи на пазар с ограничена ликвидност, първите, които успяват да разчетат механизма, често печелят най-много.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.