Снимка: iStock

Теодор Минчев

На пръв поглед отчетът на Първа инвестиционна банка за първото полугодие изглежда като поредния силен банков отчет. Нетната печалба расте, нетният лихвен доход достига нов рекорд, собственият капитал продължава да се увеличава, а активите вече надхвърлят 9.6 млрд. евро. Ако човек обаче се задълбочи в цифрите, ще види, че истинската история се крие не толкова в отчета за приходите и разходите, колкото в баланса. Именно там се вижда, че ПИБ постепенно променя структурата на активите си и започва да управлява ликвидността си по съвсем различен начин след присъединяването на България към еврозоната.

Нетната печалба за първите шест месеца на годината достига 67.5 млн. евро, което представлява увеличение с почти 20% спрямо същия период на миналата година, когато банката реализира 56.3 млн. евро. Печалбата преди данъци се увеличава от 62.9 млн. евро до 75.2 млн. евро, а общите всеобхватни доходи достигат 65.1 млн. евро. Това е още една година, в която банката продължава последователно да увеличава финансовите си резултати въпреки постепенното покачване на цената на финансирането и по-конкурентната среда при депозитите.

Най-силният двигател отново остава нетният лихвен доход. Приходите от лихви нарастват от 130.9 млн. евро до 163.0 млн. евро, което представлява увеличение с близо 24.5%. Разходите за лихви също се покачват значително – от 19.0 млн. евро до 31.5 млн. евро, или с над 66%, което е напълно очаквано след края на периода на почти нулеви лихви и започналото по-сериозно оскъпяване на привлечения ресурс. Въпреки това нетният лихвен доход продължава да се увеличава и достига 131.5 млн. евро, спрямо 111.9 млн. евро година по-рано. Това е ръст от около 17.5%, който показва, че банката успешно компенсира по-високата цена на депозитите чрез по-високи доходи от кредити и инвестиции.

По-различна е картината при приходите от такси и комисиони. Нетният доход от този сегмент намалява от 41.6 млн. евро до 36.9 млн. евро, което представлява спад от около 11%. Това вероятно отразява както по-слабата активност в някои банкови услуги, така и еднократни ефекти около преминаването към еврото. Добрата новина е, че този спад има сравнително ограничено влияние върху общите резултати, тъй като лихвеният доход вече формира още по-голяма част от печалбата на банката.

Много по-интересна е динамиката при другите оперативни приходи. Миналата година именно тук банката отчете отрицателен резултат от 22.9 млн. евро, докато сега реализира положителен принос от 4.1 млн. евро. Това означава подобрение с над 27 млн. евро, което също допринася за силния ръст на печалбата преди обезценка. В резултат общите приходи от банкови операции скачат от 136.7 млн. евро до 177.6 млн. евро, или с почти 30% само за една година.

Разходната страна остава под контрол. Административните разходи се увеличават от 59.2 млн. евро до 65.4 млн. евро, което представлява ръст от около 10.6%. Това увеличение е значително по-ниско от темпа на нарастване на приходите, което показва подобряване на оперативната ефективност. Въпреки това банката продължава да заделя значителни средства за обезценки. Разходите за кредитен риск достигат 36.5 млн. евро при 34.8 млн. евро година по-рано. Макар увеличението да е сравнително малко, то показва, че ръководството продължава да следва консервативен подход при оценката на кредитния риск.

Истинската история на този отчет обаче започва едва когато погледнем баланса. Общите активи на ПИБ вече достигат 9.67 млрд. евро, спрямо 9.08 млрд. евро в края на 2025 година. Това е увеличение с почти 594 млн. евро, или около 6.5% само за шест месеца. Подобен темп на растеж е впечатляващ за институция от този размер.

Най-голямата промяна се наблюдава при инвестициите в ценни книжа. Те скачат от 1.45 млрд. евро до 2.60 млрд. евро, което представлява увеличение с над 1.14 млрд. евро или почти 79%. Това е най-същественият структурен елемент в целия отчет. Очевидно банката активно пренасочва свободната си ликвидност към инвестиционен портфейл, който вероятно включва предимно държавни облигации и други висококачествени ликвидни активи. Подобна стратегия е логична в среда на по-високи лихвени проценти, когато доходността по държавните книжа вече позволява значително по-добра възвръщаемост спрямо държането на големи парични резерви.

Това се потвърждава и от друга ключова позиция в баланса. Паричните средства и вземанията от централни банки намаляват от 1.76 млрд. евро до 1.13 млрд. евро, или с над 627 млн. евро. На пръв поглед подобен спад би могъл да изглежда тревожен. В действителност обаче той почти изцяло се компенсира от огромното увеличение на инвестиционния портфейл. Това не е загуба на ликвидност, а трансформация на ликвидността – от нискодоходни парични резерви към активи, които носят по-висока доходност.

Кредитният портфейл също продължава да расте. Вземанията от клиенти достигат 4.78 млрд. евро, спрямо 4.63 млрд. евро в края на миналата година. Увеличението от около 141 млн. евро, или приблизително 3%, показва, че кредитната активност остава стабилна въпреки постепенното нормализиране на икономическия цикъл. За банка с подобен размер това представлява напълно здравословен органичен растеж.

При пасивите картината е по-различна. Депозитите на клиенти намаляват от 7.32 млрд. евро до 7.11 млрд. евро, което означава спад от около 206 млн. евро. Сам по себе си този факт може да предизвика въпроси, но той трябва да се разглежда заедно с останалите източници на финансиране. Другите привлечени средства практически се удвояват – от 652 млн. евро до 1.33 млрд. евро, а хибридният дълг нараства от 133 млн. евро до 196 млн. евро. Това показва, че банката активно диверсифицира финансирането си и използва капиталовите пазари, за да оптимизира структурата на пасивите.

Собственият капитал също продължава да нараства. Към края на юни той достига 969.8 млн. евро, спрямо 904.8 млн. евро шест месеца по-рано. Практически почти цялата реализирана печалба остава в банката и допълнително укрепва капиталовата ѝ позиция. Това е особено важно в период, когато регулаторните изисквания към банките стават все по-строги.

Отчетът за паричните потоци също заслужава внимание. Най-впечатляваща е промяната при оперативния паричен поток. За първите шест месеца на 2025 година той беше отрицателен в размер на 450 млн. евро, докато сега вече е положителен и достига 225 млн. евро. Това представлява подобрение с над 675 млн. евро. Отрицателният инвестиционен поток от 1.67 млрд. евро не е резултат от оперативни проблеми, а от целенасоченото увеличаване на инвестиционния портфейл. В същото време банката успява да компенсира значителна част от този отлив чрез ново финансиране в размер на 743 млн. евро.

Всичко това води до една по-широка картина. През последните години ПИБ беше възприемана основно като банка, която увеличава кредитния си портфейл и постепенно подобрява рентабилността си. Днешният отчет показва нещо повече. Банката очевидно започва активно да преструктурира баланса си за новата среда в еврозоната. Вместо да държи значителни средства в парични резерви, тя ги насочва към по-доходоносни инвестиционни активи, като същевременно продължава да разширява кредитния си бизнес и да увеличава капитала си.

Разбира се, пред инвеститорите остават и няколко важни въпроса. Ще успее ли банката да запази високия нетен лихвен марж, ако Европейската централна банка започне по-агресивно да намалява лихвените проценти? Ще продължи ли инвестиционният портфейл да носи същата доходност при различна пазарна среда? И ще успее ли ПИБ да обърне тенденцията при приходите от такси и комисиони?

На този етап обаче цифрите говорят сами за себе си. Печалбата расте с близо 20%, нетният лихвен доход достига нов рекорд, активите се увеличават с над половин милиард евро, собственият капитал се доближава до психологическата граница от 1 млрд. евро, а банката демонстрира ясна стратегия за по-ефективно използване на ликвидността си. Това превръща първото полугодие на 2026 година в едно от най-силните в най-новата история на Първа инвестиционна банка.

За инвеститорите най-важното послание от този отчет вероятно е, че ПИБ вече не разчита единствено на благоприятната лихвена среда. Банката постепенно изгражда по-диверсифициран модел на управление на активите и капитала си. Именно способността да поддържа тази рентабилност в една по-нормализирана лихвена среда ще бъде ключовият фактор, който ще определя оценката на акциите ѝ през следващите години.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.