Снимка: Инфосток

Владимир Попдимитров

Българският пазар влезе в пролетта със силно отслабен ритъм. От върха на годината от около 1420 пункта до текущите 1200 пункта, SOFIX се понижава с 16%.

Най-силно внимание обаче, заслужава друго: сред най-големите губещи изпъкват именно дружествата, чиито акции се търгуват както в София, така и във Франкфурт. При текущите цени Sirma Group Holding е най-слабо представящата се акция в целия индекс, а Shelly Group вече е под границата от 1 милиард евро борсова оценка.

Това вече не е колебание, което може да бъде описано в рамките на обичайния дневен шум. То показва разместване на настроенията в по-широк мащаб и ясно отдръпване от риска. Още по-показателно е, че натискът не спира при няколко отделни книжа, а се разпростира върху значителна част от състава на индекса.

Най-същественият извод идва от дружествата, които се търгуват както в България, така и в Германия. Именно там, където се очакваше по-широк достъп до капитал, по-добра видимост и по-зряла пазарна оценка, днес се вижда най-осезаемо отслабване. Това не означава автоматично, че двойното листване е причина за спада. Означава обаче нещо също толкова важно: че само по себе си излизането на Запад не е осигурило защита, устойчивост или по-високо доверие в момент на отстъпление.

В центъра на тази картина стои Sirma Group Holding. Именно тя се откроява като най-губещата акция в SOFIX по текуща цена спрямо върха от началото на годината. Това е неудобен факт, защото тъкмо около такива дружества дълго се гради представата, че връзката с по-голям външен пазар може да донесе нова оценка и да разшири интереса към българските емитенти.

Вместо това сега Sirma Group Holding е пример за обратното: пътят към Германия не се превърна в щит срещу обезценяване, а съвпадна с най-слабото представяне в индекса.

Не по-малко показателно е положението при Shelly Group. Макар текущото ѝ отстъпление да е малко по-малко от това при Sirma Group Holding, именно Shelly Group държи най-дълбокото слизане от връх до дъно сред дружествата в SOFIX. Това е важна разлика. При едната компания натискът личи най-силно в текущата цена, а при другата - в дълбочината на пропадането през самия период. И в двата случая обаче общият смисъл е един и същ: компаниите, които трябваше да бъдат витрина на българския пазар пред външни инвеститори, днес стоят сред най-слабите му представители.

При Shelly Group има и втори, силно символичен пласт. Дружеството вече е с пазарна оценка под 1 милиард евро. Подобна граница има значение не само като суха борсова аритметика, а и като знак за мащаб, престиж и очаквания. Когато една компания слезе под такова равнище след период, в който беше възприемана като едно от лицата на растежа и международното разпознаване, това неизбежно се чете като промяна в нагласата на пазара. Не става дума само за спад в цената, а за отстъпление в начина, по който компанията се възприема като борсова история. 

Така се оформя и по-големият въпрос пред местния пазар: дали утъпканата пътека на запад за двойно листване не се счупи именно тук. Доскоро подобен ход изглеждаше като почти естествена следваща стъпка за по-амбициозните дружества. Сега същата тази стъпка вече не изглежда като автоматично доказателство за сила. Дори напротив - в сегашната пазарна среда тя не е успяла да отдели двойно листнатите компании от общия натиск, а в известен смисъл ги е оставила в центъра на разочарованието.

Контрастът става още по-ясен, когато погледът се премести към оператора на самия пазар. Докато значителна част от индекса губи чувствително, Българска фондова борса остава сред имената с най-малко отстъпление. Това е почти парадоксален детайл в общата картина. Докато пазарът наказва редица акции, дружеството, което стои в сърцето на самата търговия, се държи далеч по-устойчиво. То не обръща посоката на индекса и не отменя слабостта му, но служи като ясен контрапункт: инфраструктурата на пазара понесе удара значително по-леко от част от най-видимите му публични компании.

Именно затова таблицата по-долу е по-важна от всяко изреждане на отделни дневни движения. Тя показва не просто кои акции са паднали, а как е разпределен рискът в самия индекс. Най-горе стои SOFIX като общата рамка на пазарното отслабване. Под него ясно личи, че най-тежките поражения не са при случайни и периферни имена, а при дружества, които носят по-широк разказ за развитието на българския капиталов пазар. Това прави спада по-значим и по-труден за пренебрегване.

Справка: Infostock.bg

За да се оцени реалното значение на настоящото движение, е полезно да се погледне към историята на индекса. SOFIX съществува от 2000 година и през този период е преминал през няколко ясно изразени цикъла на растеж и спад.

В рамките на тези повече от две десетилетия индексът е преживял редица корекции от над 15%, които традиционно се приемат за сериозни пазарни спадове. Най-драматичният период беше глобалната финансова криза през 2007–2009 година, когато индексът загуби повече от 80% от стойността си. Последваха нови спадове през 2011–2012 година, през периода 2014–2016 година и отново в периода 2018–2020 година. Във всеки от тези случаи понижението беше значително, но след него пазарът успяваше да премине към нов възходящ цикъл.

Основни корекции на SOFIX от създаването му

Данни: Infostock.bg

Крайният извод е неудобен, но ясен. SOFIX е под натиск, а най-силният негативен знак идва от дружествата, които трябваше да покажат, че българският пазар може да излезе уверено отвъд собствените си граници. Вместо това именно те водят спада. Sirma Group Holding се очертава като най-губещата акция в индекса по текуща цена спрямо годишния връх, Shelly Group също носи тежък знак за отслабване и вече е под 1 милиард евро борсова оценка, а операторът на борсата остава почти незасегнат. Така най-важният сюжет на пазара в момента не е просто, че индексът пада, а че представата за западния път като естествено убежище за оценката на българските компании вече изглежда силно разколебана.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!