Снимка: Istock

Теодор Минчев

За да бъде сравнението между Шелли Груп и Legrand смислено, първо трябва ясно да се разбере какъв бизнес представлява Legrand и защо именно той е правилната международна „референтна точка“ за българската компания, а не класически технологични гиганти или чисти софтуерни играчи.

Legrand е един от световните лидери в електроинсталационни решения, системи за управление на енергията, умни сгради и инфраструктура за електрификация. Компанията оперира в над 90 държави, с портфейл от хиляди продукти – от ключове и контакти, през системи за сградна автоматизация, до решения за енергийна ефективност и центрове за данни. Това е бизнес с дълбоко индустриален характер, силна дистрибуторска мрежа и висока степен на стандартизация, в който мащабът, марката и каналите за продажба са ключовото конкурентно предимство.

На пръв поглед Шелли Груп изглежда несъпоставима – многократно по-малка, с пазарна капитализация в пъти под тази на Legrand и със значително по-кратка публична история. Но именно тук сравнението става аналитично ценно. Шелли не се опитва да бъде „мини-Legrand“. Тя атакува същия краен пазар – управление на електроуреди, енергия и автоматизация – но през коренно различен модел: софтуерно-ориентиран хардуер, директна връзка с крайния потребител и екосистема, изградена около IoT платформа, а не около класическа индустриална дистрибуция.

Legrand продава инфраструктура. Шелли продава контрол.

Разлика в бизнес моделите: мащаб срещу гъвкавост

Legrand е типичен представител на зрял индустриален бизнес. Приходите са стабилни, растат с умерен темп, маржовете са добри, но ограничени от мащаба и конкуренцията. Оперативният марж около 18%, нетният около 13% и ROE в диапазона 17–18% показват много добре управлявана компания, но и такава, която вече е близо до оптимума си. Това обяснява и пазарната оценка – Legrand се търгува на P/E около 27 и forward P/E над 20, с P/B над 4.5. Пазарът плаща премия за предвидимост, марка и глобално присъствие.

Шелли Груп, от друга страна, е в напълно различна фаза на развитие. Данните от последния публичен отчет за третото тримесечие показват бизнес с висок темп на растеж на приходите, разширяващи се маржове и много по-висока оперативна лостовост. Моделът на Шелли комбинира хардуер с висока добавена стойност и собствен софтуер, което позволява значително по-добра скалируемост в сравнение с традиционните електроинсталационни компании. Всеки нов потребител не просто купува устройство, а влиза в екосистема, което създава повторяемост на приходите и силен ефект на заключване.

Точно тук е ключовата разлика. Legrand продава единици. Шелли изгражда мрежа.

Оценки и пазарна логика

От гледна точка на пазарните коефициенти контрастът е показателен. Legrand се търгува като „quality compounder“ – високи мултипли, умерен растеж, нисък риск. EV/EBITDA около 16, P/S над 3.5 и P/B над 4 отразяват очакването, че компанията ще продължи да генерира стабилни парични потоци, но без експлозивен растеж.

Шелли, въпреки силната динамика на приходите и подобряващата се рентабилност, все още се оценява значително по-предпазливо. Причините са ясни – по-малък мащаб, по-висока цикличност, по-ограничена ликвидност и географска концентрация. Но именно това създава асиметрията. Ако Legrand трябва да оправдае високите си мултипли чрез години на безупречно изпълнение, Шелли трябва единствено да продължи това, което вече прави – органичен растеж, разширяване на продуктовото портфолио и навлизане на нови пазари.

С други думи, рискът при Legrand е риск от разочарование. Рискът при Шелли е риск от изпълнение.

Защо сравнението е важно за българския инвеститор

Това сравнение не цели да внуши, че Шелли ще стане „следващият Legrand“. Целта е да покаже нещо по-важно – че Шелли оперира в същия структурен мегатренд, но от по-ранен етап на цикъла и с различен инструментариум. Докато Legrand капитализира електрификацията и автоматизацията чрез индустриален мащаб, Шелли го прави чрез софтуерна гъвкавост и директна връзка с потребителя.

За инвеститор, който вече държи български „сини чипове“ и търси компании с реален растежен профил, Шелли представлява рядка комбинация – локално листната компания с глобален продукт и глобален пазар. В същото време Legrand остава отличен ориентир за това как пазарът ценообразува зрял, висококачествен бизнес в същия сектор.

Точно тук е „черешката на тортата“: ако Legrand е доказателството как изглежда крайното състояние на този тип бизнес, Шелли е залогът за пътя дотам. И в контекста на вече преоценените български сини чипове, подобна асиметрия става все по-ценна.

В крайна сметка това е същността на целия материал – не да се избира между „българско“ и „чуждо“, а да се разбере къде по веригата на стойността се намира всяка компания и каква цена плаща пазарът за нейното бъдеще.

*Данните за Шелли Груп са от Infostock.bg

Сравнението между Shelly Group и Legrand разкрива не просто разлика в мащаба, а сблъсък между два различни финансови модела и етапи от корпоративния цикъл. Shelly оперира като концентрирана история на растеж, при която сравнително скромните приходи за деветмесечието на 2025 г. от 175.8 млн. лв. генерират нетна печалба от 35.9 млн. лв., което автоматично поставя нетния марж над 20%. Това не е типично за хардуерна компания и подсказва бизнес с висока добавена стойност, силен продуктов контрол и ограничени слоеве на посредници. В същото време пазарната капитализация над 1.1 млрд. евро означава, че пазарът вече дисконтира продължаващо ускорение на този модел и малко място за оперативни грешки.

Legrand, от своя страна, демонстрира финансова логика, в която абсолютните стойности доминират над относителните. Приходи от 9.39 млрд. долара и нетна печалба от 1.22 млрд. долара изглеждат „по-бавни“ само на повърхността, защото нетният марж около 13% е постигнат в много по-капиталово интензивна и циклично изложена среда. Тук рентабилността не е резултат от експлозивен растеж, а от мащаб, оптимизация и дългогодишна дисциплина, което обяснява защо пазарът приема по-нисък P/B от 4.57 като напълно достатъчен, за разлика от двуцифрения коефициент при Shelly, където нематериалните очаквания са водещи.

Разликата в маржовете също носи поведенчески сигнал. По-високият оперативен марж на Shelly от над 24% говори за компания, която все още е в фаза на разгръщане и извличане на максимална ефективност от тесен продуктов фокус, докато Legrand със своите около 18% показва стабилност в среда, където диверсификацията по региони и сегменти неминуемо „изяжда“ част от маржа, но в замяна редуцира риска. Това се отразява и в доходността за акционерите – при Shelly дивидентът е символичен, защото капиталът остава вътре в растежната история, докато при Legrand дивидентната доходност над 1.7% е част от балансиран, зрял финансов профил.

Пазарното поведение през последната година подсилва тази картина. Покачване от над 86% при Shelly е типично за компания, в която наративът за бъдещето доминира над текущите числа, докато ръстът от около 36% при Legrand изглежда като резултат от постепенна преоценка на стабилен бизнес в среда на структурна електрификация и дигитализация. Историята тук не е в това кой има по-добри показатели днес, а в това как пазарът възнаграждава скоростта и очакванията при едната компания и устойчивостта и предвидимостта при другата, оставяйки риска да се прояви в различни форми и моменти от цикъла.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.