Българската фондова борса преживява рядък момент на „преоценка на самочувствието“ – не като лозунг, а като измерима промяна в поведението на участниците. Две седмици след като акциите на БФБ започнаха да се котират официално в евро, пазарът изглежда сякаш е прескочил обичайната си януарска летаргия и е влязъл в нова фаза на внимание, оборот и увереност.

Димитър Георгиев от „Елана трейдинг“ описва началото на 2026 година като най-силното, което помни в професионалната си практика: „Това са двете най-силни седмици като начало на годината по мой спомен.“ Контрастът спрямо предишни години, според него, е почти драматичен – вместо „скучни“ първи дни с малък брой сделки, сега виждаме „невероятна еуфория, безпрецедентна еуфория“, подплатена от факти: „Оборотите и броя сделки са над три пъти по-големи от обичайните… Близо 20% ръст имаме на Sofix за по-малко от 10 търговски сесии.“

Евро котировките сами по себе си не създават стойност, но могат да изтрият „невидими триения“ – валутен риск за част от инвеститорите, усещането за периферност, сложността на сметките и преводите, онова дребно неудобство, което в реалността често е граница между „ще го направя“ и „някой ден“. Георгиев го формулира просто и силно: за българи, работещи в чужбина, собствената им страна вече не е „някъде там далеч“ и „треторазреден пазар“, защото е „лесно, евтино, бързо и на практика почти безплатно… да преведеш евро и да си купиш… без да носиш валутен риск и без да имаш транзакционни разходи“. Това е важен детайл: промяната в „достъпността“ понякога отключва промяна в „идентичността“ – от наблюдател към участник.

Най-задаваният въпрос, който Георгиев получава, е дали в този ръст вече се виждат чуждестранни инвеститори. Отговорът му е едновременно честен и показателен за ранната фаза на цикъла: „Няма официална статистика… всичко, което казвам е на база мои наблюдения.“ И тези наблюдения сочат, че двигателят засега е вътрешен: „Изцяло този ръст според мен се движеше от български индивидуални инвеститори, както нови, така и съществуващи.“

„Проведох пет поредни разговора… всеки с инвеститор с шестцифрена сума в евро, който ме пита: "Дай ми сметка, превеждам – какво да си купя."" В същото време, Георгиев признава неприятна константа: „Не виждам участие от български институционални инвеститори. Те отново стоят и гледат отстрани.“ Под повърхността на еуфорията това е ключов сигнал: когато дребните и средните капитали започнат да настояват, а институционалните останат пасивни, пазарът се движи бързо, но остава чувствителен към настроенията. 

Ликвидността, традиционната „болка“ на БФБ, в разговора е преобърната от дефект във възможност. Георгиев използва метафората за чашата бидейки наполовина пълна и добавя една по-дълбока теза: ниската ликвидност исторически е раждала асиметрия, защото е позволявала ниски оценки да се задържат при реално добри бизнеси.

„Комбинацията от ниска ликвидност и ниски пазарни оценки… при 10–20 български компании създаваше прекрасни възможности за инвестиции“, казва той. Това е логика на малките пазари: те наказват безразличието, но възнаграждават познаването. Интересното е, че Георгиев не остава в теорията. Той твърди, че подобрението вече се вижда в микроструктурата – „реален пазарен оборот с реално търсене и предлагане“, „плътен спред“, бързо възстановени оферти „купува/продава“ след първоначалното „заличаване“ при валутната промяна. Тези детайли са същината на доверие: ликвидността не се „обявява“, тя се преживява.

Оттук разговорът естествено стига до банковия сектор – старият парадокс на БФБ: банки в благоприятна среда, но оценявани „като че ли“ са в неблагоприятна. Георгиев вижда предпоставки за преоценка след включването в рамката на банковия съюз и защитава тезата си с ясна икономическа механика: банките се финансират почти „на нула“ чрез депозитната база, реализират „приятен лихвен марж“, добавят приходи от такси, а икономиката расте. Той стига и до по-широката рамка – България като догонваща икономика с проста и ниска данъчна система, която дава „невидим, постоянен тласък“. В този контекст оценките се превръщат в история за време: „Price to book value е най-важният коефициент“, казва Георгиев, и отбелязва, че публичните банки вече правят силни ръстове, но „пак са свръхевтини спрямо аналози“.

Втората ос на разговора е „пътеката на Запад“ – двойното листване. „Бях скептичен… Сега развявам бялото знаме и признавам, че абсолютно грешах“, казва той за двойното листване на „Сирма“ в Германия. Вижда го като механизъм, който носи „европейска оценка“ и ликвидност познати вече от случая „Шелли“. Същественото е и институционалното признание: Георгиев поздравява БФБ за сегмента „Евробридж“ и изрично подчертава ролята на регулатора и конкретни фигури, защото според него именно конструктивният диалог е променил невидимата променлива – доверието. Когато доверието расте, малкият пазар престава да е „проблем“, започва да е „предимство“ за тези, които го познават.

Накрая Георгиев влиза в територията на практичното – идеята за портфейл на БФБ. Той говори и за по-широка кауза – повече участие на жени и финансова независимост – като напомня, че пазарите не са само числа, а култура.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.