Снимка: iStock

Последните няколко години извадиха на преден план един парадокс, който все по-често се обсъжда и от професионални участници на пазара: българските сини чипове изглеждат евтини спрямо глобалните индекси, но това „евтино“ не се превръща автоматично в очевидна възможност. Сравнението между SOFIX и S&P 500 е особено показателно, защото сблъсква два напълно различни типа пазарна логика — локална, концентрирана и нисколиквидна срещу глобална, дълбока и доминирана от очаквания.

На ниво оценки разликата е недвусмислена. SOFIX се търгува при съществен дискаунт спрямо S&P 500 по почти всички класически мултипликатори. Средните P/E нива в индекса остават в диапазон, който дори след силните ръстове през последните години е характерен за value пазари, а не за растежни. При банките и част от индустриалните компании този дискаунт е още по-изразен. В същото време S&P 500 отразява пазар, в който цената не е функция толкова на текущата печалба, колкото на очакваната скалируемост, технологичната доминация и способността за монетизиране на нематериални активи.

Тук е важно да се направи разграничението, което често се губи в публичния дебат. Ниските оценки в SOFIX не са резултат от липса на бизнес качество. Данните за нетни маржове, възвръщаемост на капитала и ръст на печалбите при част от водещите емисии показват, че фундаментът е реален. Дискаунтът идва от други фактори — ограничена ликвидност, по-висок регионален риск премиум, липса на системен институционален интерес и невъзможност за мащабиране на капитала без влияние върху цената.

S&P 500, от своя страна, е пазар на очакванията. Високите оценки се поддържат от дълбока ликвидност, постоянни входящи потоци от пасивни стратегии и глобална роля на индекса като референтен актив. Това прави пазара изключително ефективен в нормални условия, но и по-чувствителен към промяна в наратива — особено когато става дума за лихви, растеж и регулаторен натиск върху технологичния сектор.

Когато преминем от статично сравнение към динамично — чрез стрес тест — разликите стават още по-ясни. При умерен глобален risk-off сценарий, в който очакванията за печалби се коригират надолу, S&P 500 обикновено реагира с рязка компресия на мултипликаторите. Причината не е толкова спадът в печалбите, колкото излизането от crowded позиции и пренастройването на очакванията. SOFIX, при подобен сценарий, има по-малко „въздух за изпускане“. Пазарът вече е дисконтирал значителна част от риска, което води до по-ограничени спадове в цените, въпреки че ликвидността остава структурен проблем.

При сценарий на рязко понижение на лихвите, интерпретирано като сигнал за икономическо забавяне, S&P 500 отново е по-уязвим. Растежните сегменти, които доминират индекса, страдат от едновременно понижение на очакванията за растеж и преоценка на риска. За SOFIX това е по-неблагоприятен сценарий, особено за банковия компонент, но дори тогава ефектът е по-скоро на ерозия на печалбите, отколкото на срив в оценките.

Истинският тест и за двата пазара остава системният шок. В условия на ликвидна криза корелациите се изравняват, а разликите между „евтино“ и „скъпо“ временно губят значение. И SOFIX, и S&P 500 могат да понесат тежки спадове, но механизмът е различен. При S&P 500 ударът идва от деривати, ливъридж и принудителни разпродажби. При SOFIX рискът е в отсъствието на купувачи и разширяването на спредовете. Разликата не е толкова в дълбочината на спада, колкото в последващото възстановяване — глобалният индекс се възползва от мащаба и бързото завръщане на капитала, докато локалният пазар разчита на по-бавни и фрагментирани потоци.

В този контекст става ясно защо сравнението „SOFIX срещу S&P 500“ не е въпрос на това кой е по-добър пазар, а какъв тип риск поема инвеститорът. S&P 500 предлага качество, ликвидност и глобална експозиция, но на цена, която предполага устойчив растеж и стабилни очаквания. SOFIX предлага реални активи, по-висока текуща доходност и потенциал за ограничен re-rating, но срещу риск от неликвидност и по-бавна реакция при стрес.

Заключението е по-скоро поведенческо, отколкото числово. SOFIX не е растежна история и не е заместител на глобален индекс. Той е пазар на стойността, цикличността и доходността, в който възвръщаемостта идва бавно и неравномерно. S&P 500 е пазар на очакванията и мащаба, където доходността е по-гладка, но и по-чувствителна към промяна в макронаратива. Разликата между двата не е в това кой ще „победи“, а в това кой как се държи, когато средата се промени.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.