В икономическата психология на българина съществува един устойчив парадокс: докато инфлацията обезценява парите, държани на сигурно, масовият потребител предпочита да губи стойност бавно, но предвидимо, отколкото да поеме риска на непознатото.

За поредна година депозитите остават най-предпочитаната форма на съхранение на стойност, въпреки че доходността от тях е далеч под инфлационните нива. Този феномен не е случаен. Както отбелязва в студиото Наталия Петрова, изпълнителен директор на Конкорд Асет Мениджмънт: „Българинът предпочита да инвестира в нещо, което му е познато. Депозитът е един от продуктите, на които българинът вярва, защото депозитът е в банка“. Доверието в банковата система е високо, защото тя е разбираема, докато капиталовите пазари често остават в зоната на мистиката. Другата котва на сигурността са имотите или както ги описва Петрова: „Това, което може да се пипне, знае се къде е“.

Въпреки доминиращата предпазливост, статистиката разкрива зараждаща се промяна в поведението. Наблюдава се отчетливо съживяване на интереса към взаимните фондове, като пенетрацията спрямо депозитната база вече достига 4%. Това може да изглежда като малък процент, но в абсолютна стойност говорим за сериозен капитал.

„Имаме 4 милиарда лева, които са вложени в български взаимни фондове“, подчертава Петрова. Още по-интересно е вътрешното разпределение на този капитал. Противно на очакването за пълен консерватизъм, когато българинът веднъж преодолее бариерата на входа, той става по-смел. „Инвеститорите предпочитат все повече и алтернативи, които са по-високорискови, тъй като процентът, който е вложен в инвестиции с акции е над 60%“, обяснява експертът. Това показва, че профилът на типичния инвеститор се изменя – от пасивен спестител към търсач на реална доходност.

Фундаменталният проблем обаче не е липсата на капитал, а липсата на увереност. Изследване на European Securities and Markets Authority (ESMA) от 2025 година хвърля светлина върху корена на проблема. Оказва се, че хората не се страхуват толкова от самия пазар, колкото от собствената си некомпетентност. „Хората се страхуват не толкова от пазара, а се страхуват от това да не направят грешка при инвестицията си“, цитира данните Петрова. Статистиката е стряскаща: „60% от българите и румънците отговарят: "Аз не инвестирам на капиталовия пазар, защото не го разбирам"“. За сравнение, в Полша този процент е под 40%. Проблематиката е ясна – бариерата е ментална. „Проблематиката е не в това, че те нямат пари, не в това, че нямат достъп до пазара, а в това, че има едно неразбиране към продуктите“, обобщава Наталия Петрова.

Тук навлизаме в ролята на образованието като икономически фактор. Финансовата култура не се появява във вакуум; тя се изгражда на няколко нива. Според ръководителя на Конкорд, „изначално още от училище трябва да се започне с работата по финансовата грамотност“, но отговорността е споделена между семейството, университетите и дори медиите, които „не следва само да опростяват нещата, трябва да ги обясняват“. Законодателната рамка също трябва да бъде улесняваща, „тя трябва да бъде рамка, а не тежест“, за да не отблъсква начинаещите. Целта на тези усилия е да се даде възможност на всеки да взема информирано решение, преценявайки риска и ползите за себе си.

В крайна сметка, борбата с инфлацията е невъзможна само с дефанзивни стратегии. Както Наталия Петрова категорично заявява, инфлацията е „най-големият враг на нашите спестявания“. Капиталовите пазари са инструментът, който реагира най-бързо на промените в конюнктурата.

„Капиталовите пазари са първите, които реагират на всяка една новина... Дори информацията още преди да е станало събитието“. Да се стои настрана от тях заради страх от неразбиране е стратегия, която гарантира спокойствие днес, но обедняване утре. Българинът бавно осъзнава това, преминавайки пътя от депозита до фонда, но скоростта на тази промяна ще зависи изцяло от това колко бързо обществото ще спре да се страхува от грешките си.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.