Капитал

С помощта на БАН ГЕРБ вдъхва нов живот на АЕЦ "Белене". "Не е ядрена физика", гласи популярният израз, когато някой иска да покаже, че нещо е елементарно. Да извадиш доклад, който да оправдае построяването на ядрена централа, оказва се, също не е толкова сложна задача. Това е изводът след представянето на прословутия доклад на БАН за необходимостта и икономическата полза от строителството на АЕЦ "Белене" в четвъртък (16 ноември). В него се казва, че централата може да бъде финансово жизнеспособна при определена цена на тока в следващите 2 десетилетия, таван на разходите от 10.5 млрд. евро, ниска лихва и участие на държавата.

Още с това, че представянето на ключовия документ се забави спрямо първоначално обявените срокове (по проект докладът трябваше да излезе края на септември), се появиха догадки за "игри" с многото заложени параметри, които да вдъхнат живот на проекта. И наистина, докато в първоначалния и междинния проект на доклада (с които "Капитал" разполага и описа) се казваше, че изграждането на атомната централа е финансово нежизнеспособно, в окончателния вариант тази съществена позиция е претърпяла коренна промяна.

Жизнеспособен само с държавата

При по-ранните варианти на доклада са били тествани над 90 комбинации с различно разпределение на дяловете между инвеститорите (включително държавата), разнообразни прогнозни цени за електроенергията до 2087 г. и т.н., но "заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен".

Сега обаче икономистите, ръководени от проф. Александър Тасев, твърдят, че са открили възможни комбинации, при които поне на теория си струва да има втора АЕЦ. В тези комбинации има едно основно изискване - участието на държавата. Без нея по думите на Тасев проектът няма да има икономически и финансов смисъл.

Накратко това, което учените са установили като необходим минимум, са прогнозни разходи за централата от 10.5 млрд. евро, съотношение на привлечения и собствения капитал от 70 към 30 или дори 80 към 20, лихва от под 5%, както и цена на тока през 2040 г. от порядъка на 84 евро за мегаватчас. И без да е специалист, човек може да си даде сметка колко условности има в тази задача. А при каквато и да е промяна на един или повече от тези параметри крайната сметка излиза на червено.

"Да се прогнозира пазарната цена на електроенергията в толкова дълъг период е непосилно начинание. Ние сме използвали различни методи и практики, които са утвърдени в Европа и от Световната банка, но въпреки това трябва да си даваме сметка, че когато дойде съответното време, цените вероятно ще са други", застрахова се проф. Тасев.

Според разчетите на БАН към 2020 г. се очаква мегаватчас електроенергия да струва 57 евро, а около 2028-а, когато би могла да заработи АЕЦ "Белене", тарифата вече ще е 68 евро. През 2040 г. трябва да се повиши до 84 евро на мегаватчас. Тенденцията, казва Тасев, е такава, но има пазарен риск, който не може да се предвиди.

Що се отнася до участието на държавата, проф. Тасев обясни, че няма значение точно с колко процента ще се включи тя. Важното е, че без нея (и по-конкретно без държавните гаранции) заемният капитал ще бъде по-скъп. В случая идеята, която бе потвърдена и от присъствалата на събитието министър на енергетиката Теменужка Петкова, е платеното досега оборудване за централата да бъде включено като апортна вноска в бъдеща проектна компания. А стойността на това оборудване по експертни оценки е 1.17 млрд. евро.

Така при вариант от 70% заемен капитал, или 7.35 млрд. евро от общо 10.5 млрд, частният инвеститор ще трябва да осигури почти два милиарда евро собствени средства. Откъдето пък може да пресметнем, че при така структурираната проектна компания държавното участие ще е малко над 37 процента. Разбира се, възможни са и други схеми според това какъв частен интерес ще има към реализирането на "Белене".

Според по-ранните изчисления на БАН обаче при нормална очаквана възвращаемост за частния инвеститор приходите от експлоатацията на АЕЦ "Белене" няма как да покрият вложените пари.

"Най-добрият вариант за държавата"

"От анализа на БАН стана ясно едно: най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата", заяви министър Петкова. Тя обаче побърза да се застрахова и обясни, че е необходима "широка дискусия" по темата, както и консенсус между всички парламентарни партии. "Трябва да действаме бързо, но не бива да прибързваме", заяви тя в отговор на въпроса кога биха могли да се случат обсъжданията и да се стигне до решение.

Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) доклад трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, за да възобнови изграждането на ядрената централа, която точно управляващата днес партия спря преди пет години и половина. Дали и как това ще се случи, предстои да видим.

Иначе окончателният доклад на БАН за оценката на електроенергийния сектор у нас, част от който са и данните за "Белене", ще бъде готов на 31 март 2018 година. Той обаче няма да е обществено достъпен. Дори външни експерти няма да имат достъп до него, за да направят алтернативна оценка на информацията. Вместо това ще бъде публикувано резюме с избрани данни, чиято цел, изглежда, ще е да убеди публиката в необходимостта от нови енергийни мощности. Впрочем още отсега учените от академията на науките обявиха, че след двадесет години ще ни трябват поне 1500 МW базови мощности, тъй като някои от ТЕЦ-вете ще бъдат изведени от експлоатация заради по-високите екоизисквания.

С нов завод в Плевен за 30 млн. евро "Малтери суфле" ще утрои производството. Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти с инвестиция за 30 млн. евро. Новите мощности ще заработят през есента на 2019 г., с което общият капацитет на предприятието ще достигне 50 хил. т малц годишно. Това е повече от потреблението вътре в страната и затова компанията ще търси да развие износ към съседни държави. Новият завод няма да доведе до утрояване на персонала в Плевен, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано, стана ясно при представянето на проекта в сряда. Компанията ще засили фокуса си и върху въвеждането на нови сортове ечемик и работа със земеделците, за което е било създадено отделно дружество.

Нови технологии

Бъдещият завод за малц на българското дружество на групата "Малтери суфле" ще е разположен на площадката на бившето "Плевенско пиво", чиито сгради бяха разрушени преди три години. Строителството се планира да започне през пролетта и да продължи около година и половина, така че новата мощност ще влезе в експлоатация през есента на 2019 г. "Той ще работи с последните най-модерни технологии, за да отговорим по-добре на европейските норми и изискванията на нашите клиенти в областта на защитата на околната среда", посочи прокуристът на дружеството Оливие Жофроа.

С изграждането на новия завод производството ще нарасне от сегашните 15 хил. т на 50 хил. т малц годишно, като ще се преработват 63 хил. т пивоварен ечемик. "Увеличението с повече от три пъти на продукцията ни ще породи и повече заетост за фирмите, които работят с нас", добави Жофроа. По думите му обаче броят на заетите в самата компания няма да нарасне пропорционално на ръста на капацитета заради автоматизация на процесите.

От "Малтери суфле" ще търсят специалисти, защото технологията ще е различна. Сега работниците извършват много ръчни операции, а компанията поема ангажимент да обучи настоящия персонал, за да работи той и в новия завод. "Ние купуваме ечемика от български земеделци и продаваме 90% от продукцията си на български производители, така че сме интегрирани в местната индустрия. Много внимаваме в политиката си по отношение на работните заплати. Познаваме добре пазара на труда и това ни помага в набирането на нови служители", заяви Жофроа.

Пазари

Със сегашния си капацитет от 15 хил. тона годишно "Малтери суфле" осигурява близо половината от местното потребление на малц, като 90% от продукцията му е за българските производители на бира, а останалото се изнася. Компанията работи с големите пивовари в страната (Molson Coors, Carlsberg, Heineken), както и с няколкото местни производители на бира, като не доставя малц единствено на търновската "Болярка", която има свой завод за суровината. Допълнително в страната се внасят над 16 хил. т малц, което по думите на Жофроа показва, че има възможност за растеж. От компанията посочиха още, че търсят да развият също износ към Турция и Гърция. "Нямаме конкретни планове, но ако се появи възможност за големи сделки, естествено, ще се възползваме", коментира той за "Капитал."

Земеделски фокус

Появата на новия завод се очаква да доведе и до развитие на земеделието чрез производство на ечемик в региона на Плевен. Причината е, че компанията търси суровини на местно ниво и най-близо до инсталациите си. "Малтери суфле" работи директно със земеделците, които отглеждат ечемик за производството. "Още преди пет години с помощта на нашите агрономи въведохме нови много качествени сортове пивоварен ечемик. Сега компанията ни реши да създаде отделна фирма, която да се занимава само с агрономство и земеделие - "Суфле агро България", каза Жофроа.

Справка в Търговския регистър показва, че новото дружество е регистрирано в началото на тази година със 700 хил. лв. капитал и едноличен собственик Soufflet Agriculture. Предметът на дейност е търговия на едро със селскостопански продукти, зърнени фуражи и др.

Временно решение с пътя

Новата инвестиция на компанията в Плевен беше под въпрос заради лошото състояние на пътя до завода, което силно затрудняваше транспортирането на суровина и готова продукция. По думите на Жофроа в момента състоянието на пътя е доста по-добро от миналата пролет, когато дружеството заплаши да се откаже от проекта там. Кметът Георг Спартански уточни, че община Плевен е вложила в частичен ремонт около 50 хил. лв. от предвидените в бюджета средства за пътни ремонти. След две години обаче по пътя годишно ще преминават по 4500 тежкотоварни камиона и затова ще е нужен нов път. "Знаем, че това изисква голям ресурс и ще разчитаме на външно финансиране и на помощ на национално ниво", обяви Жофроа, а кметът се ангажира, че след старта на новите мощности ще се търсят целеви средства от правителството за ремонт на пътя, което не изключва ангажимента на община Плевен за текущото му поддържане.

Сега

Каракачанов обяви шамарена война на мигрантите. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов смята, че всеки, който види бежанец да прескача оградата по българо-турската граница, трябва да го върне обратно. "Аз, ако бях там, този щях да го върна обратно с два шамара", така коментира той пред Би Ти Ви вчера кадри от документалния филм на депутата от БСП Елена Йончева за оградата по границата. Повод за гнева му бе показаното незаконно, но бързо и лесно преминаване на съоръжението със стълба.

Каракачанов се възмути, че трима души - Йончева, шофьорът й и операторът, са наблюдавали нелегалното преминаване и не са направили нищо, за да го спрат. "Добре, не може ли да вземе една пръчка и да го върне обратно?", попита министърът. "Те обаче го снимат и после идват и казват: "Ми, тя оградата не функционира. Ми, добър ден! Само не виждам таблата с кафето и с локума", разпали се министърът. Забележката на водещия, че Йончева не е Динко от Ямбол, прочул се с прогонването на мигрантите по границата, министърът парира с думите: "Като не е Динко, е нормален гражданин".

Самата Йончева твърди, че се е обадила на Гранична полиция, но е чакала над 20 минути, преди някой да пристигне и да арестува нелегално преминалите границата.

Каракачанов призна, че нелегални преминавания има, но според него това е нормално, защото няма стена в света, която да не може да се прескочи със стълба. Съоръжението все пак изпълнявало задачите си, защото забавяло преминаването. Военният министър призна, че част от видеонаблюдението в района на оградата не действа, тъй като не се поддържа. Именно неработещите камери са сред най-сериозните проблеми, защото граничните полицаи няма как да видят кой и кога се приближава, освен ако не са на място. Незаконни преминавания в участъците, в които има войска, не се регистрират, обясни министърът.

Заканата на военния министър за раздаване на шамари бе разкритикувано от правозащитници, с които "Сега" се свърза. "Подобен вид неща аз смятам, че са отвъд словото. Някои неща приличат на слово, но не са", заяви адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация".

"Аз не мога да направя сериозен коментар, защото ще стане трагично", каза адвокат Михаил Екимджиев. Според него управляващите са си разпределили ролите - ГЕРБ разиграват театър за наивници с предлаганото отпадане на давността за приватизационните сделки, а патриотите - театър на абсурда. "Очевидно примерът, който се дава от вицепремиера, е, че в България всички правни и икономически проблеми трябва да се решават с шамаросване. Това показва какво е отношението им към правото, към върховенството на закона. Но, от друга страна, има принцип, че когато един човек може да работи само с чук и пирон, той вижда във всеки проблем само пирона. Така че, когато човек може да работи само с шамари, а не с главата си, очевидно това са достъпни за него средства", заяви той.

Филмът на Йончева ядоса и другия заместник на Бойко Борисов - Валери Симеонов. Според него, дори подкопана от дъждовете, оградата е доказала здравината си. "За мен доста комичен беше кадърът, заснет недалеч от Малко Търново, с огромната яма под висящия във въздуха участък на оградата и Вие, в дъното на дупката, щастливо размахваща ръце към оператора. Не мога да си обясня Вашата радост и възторг, когато, напук на Вашите твърдения, оградата висеше във въздуха непокътната, запазила своята механична цялост и показваща своята здравина и устойчивост", написа той във "Фейсбук". И предположи, че уволнен служител е подал информацията на Йончева.

"Сред шофьорите и гражданите, които са ми помагали в това разследване, няма уволнен служител от Гранична полиция. Относно свидетеля, който се съгласи да даде информация във филма: той е настоящ служител в Гранична полиция, човек с много опит", отговори няколко часа по-късно Йончева.

Затягане

Глоба от 500 до 1000 лв. ще грози нарушителите на правилата за достъп до стратегически зони и обекти, имащи значение за националната сигурност, като оградата по българо-турската граница. Това приеха окончателно вчера депутатите с промени в Закона за МВР, предложени от правителството. Ако нарушението е "маловажно", санкцията може да бъде само 50 лв. Не става ясно обаче какво се разбира под "маловажно".

Обектите и дейностите, които са от критично значение за държавата, са изредени в списък, съставен от Министерския съвет. През октомври т.г. кабинетът "Борисов" добави там и преградното съоръжение с аргумента, че това "ще допринесе за опазване на неприкосновеността на държавната граница и недопускане на случаи на изтичане на информация за способите и методите на опазване".

Новата санкция беше предложена между първо и второ четене на законопроекта от зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. В мотивите си той обяснява, че целта е "превенция срещу нерегламентиран достъп на лица до обособените стратегически зони на временните възпрепятстващи съоръжения за осъществяване на граничен контрол в граничната ивица, както и обезпечаване на неговата охрана".

Правомощия

Бяха разширени и правомощията на Гранична полиция. Нейните служители вече ще могат да извършват оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цяла България. Досега можеха да действат в 30-километровата гранична зона, граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, граничните реки и др., но не и във вътрешността на страната. Управляващите не представиха мотиви за тази промяна, но най-вероятно мярката е свързана с мигрантите, навлизащи нелегално в страната.

Свалянето на тавана на плащания в брой до 5000 лв. отново се провали. Опитът на финансовото министерство да ограничи разплащанията в брой поне до 5000 лева отново претърпя неуспех след неочакван обрат при гласуването в парламентарната бюджетна комисия вчера. При второто четене на пакета данъчни промени за 2018 г. свалянето на прага от сегашните 10 000 лв. на 5000 лв. не получи достатъчна подкрепа. Против наред с опозицията гласуваха и депутатите от "Обединени патриоти" - коалиционния партньор на ГЕРБ.

Единствения коментар по темата направи народният представител от ДПС Йордан Цонев. "Текстове, които вече сме отхвърлили, моля ви, не ги внасяйте в следващите 6 месеца. Ако искате да проверите дали имаме шизофрения - не сме болни", обърна се той към депутатите от ГЕРБ.

През лятото финансовият министър Владислав Горанов предложи от 2018 г. прагът за плащане в брой да бъде свален на 3000 лв., а през 2019 г. - до 1000 лв. с мотива, че това е мярка за ограничаване на сивата икономика. Предложението тогава не получи подкрепа дори и сред част от депутатите от ГЕРБ, защото ограничавало свободата на хората да избират дали да се разплащат в брой или по банков път. След това бе отхвърлен и коригираният вариант прагът да стане 5000 лв. Той все пак бе наложен при първото четене на законопроекта с аргумента, че и в другите страни от ЕС има ограничения за кешови плащания в рамките на 2000 - 3000 евро.

Обрат претърпяха и други две данъчни промени, минали на първо четене. Данъкоплатците ще продължат да ползват 5% отстъпка върху данъка за довнасяне. Това ще стане, ако подадат годишната си данъчна декларация по електронен път до 31 януари и платят налога. "Трябва да има стимули хората да плащат данъците си по-рано", обясни шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Максималният размер на отстъпката обаче вече няма да е 1000 лв., а 500 лв. Предложението за премахване на отстъпката бе по настояване на НАП, откъдето обясниха, че хазната започва да търпи все повече загуби, тъй като расте броят на хората, които декларират доходите се електронно. Оказа се обаче, че за миналата година по този начин данъкоплатци са си спестили общо 1.4 млн. лв., като 97.5% от тях са ползвали отстъпка до 500 лв., а 2.5% - между 500 и 1000 лв.

Депутатите от бюджетната комисия отхвърлиха и първоначално гласуваната разпоредба едноличните търговци и самоосигуряващите се да подават данъчни декларации само онлайн. Мотивът е, че голяма част от самонаетите нямали персонален идентификационен код и не било редно да се задължават да посетят офисите на НАП, за да го получат. От приходната агенция обясниха, че поради мерките за сигурност на информацията няма как да издадат ПИК без лична среща.

От догодина се затяга режимът за регистриране на фирмите по ДДС при достигане на оборот от 50 000 лв. Срокът за регистрация вече ще е 7, а не 14 дни. Промяната се прави най-вече заради търговските обекти по морските курорти, които само за два месеца правят този оборот, но за да избегнат регистрацията и плащането на данък, бързо сменят собствеността си.

Ограничения

Промените в Закона за кредитните институции спешно минаха на първо четене в бюджетната парламентарна комисия. Те са изработени от БНБ, но бяха внесени от депутата Менда Стоянова, с което бе заобиколена възможността за общественото им обсъждане. Според мотивите разпоредбите трябва да парират избягването на ограниченията банките да кредитират свързани с тях лица. Предлага се разширяване на кръга свързани лица, като се включват лица с пряко и непряко дялово участие в банките, лица, които упражняват контрол върху банки, и нейни акционери, лица, които съжителстват с акционери. Разширява се и обхватът на ограниченията за сделки, които могат да се извършват със свързани лица. Голяма част от разпоредбите обаче ще се разпишат в отделни наредби на БНБ. "Даваме възможност банковият надзор субективно да решава и да прави каквото си иска", заяви вчера депутатът от ДПС Йордан Цонев. Според него подобни законови разпоредби не съществували в нито една европейска държава.

Стандарт

Разходите за сметки скочиха с над 12%. Разходите на домакинствата за плащане на сметки за ток, вода и отопление са нараснали с над 12% за година. А разходите за обзавеждане и поддържане на дома са скочили с 41%, сочат данните на НСИ. Така общите разходи за дома са се увеличили с 20,3% до 187 лв. на месец.

Оказва се, че разходите за поддържане на жилището нарастват над два пъти по-бързо от доходите на хората, които за година са се увеличили с 9,4%. Месечният доход на едно домакинство в страната е средно 1091 лв., което прави по 477 лв. на човек, сочат данните на НСИ за периода от юли до септември. Сумата е доста малка, при положение че средната заплата вече надмина 1064 лв. Но доходите в домакинството се разпределят между всички членове. Така дори един от съпрузите да взима висока заплата, ако в семейството има дете, пенсионер или безработен доходите на човек падат значително.

В резултат на изпреварващото увеличение на разходите за сметки и за обзавеждане, вече 17,7% от всички разходи на домакинствата отиват за дома.

Но най-голямото перо в семейния бюджет е прехраната, за която отиват средно 317 лв. на месец, или над 30% от всички разходи. Сериозен ръст от 17,6% има и при разходите за транспорти съобщения, което също изпреварва увеличението на доходите. За да могат да се справят в тази ситуация българите увеличават с по-бавни темпове разходите си за храна, свободно време и здраве. За свободното си време домакинствата дават средно по 66 лв. на месец, което е дори по-малко от плащаните от тях осигуровки.

По отношение на източниците на доходи, най-голям ръст от близо 30% има на парите, които се печелят от самостоятелна заетост. Това показва, че има раздвижване на микро фирмите и при хората със свободни професии. Все още обаче доходите от самостоятелна заетост са само 7,7% от всички пари в семейния бюджет. Доходите от заплати за година са нараснали с 10%.

Чуждите инвестиции паднаха с над 27%. Преките чужди инвестиции в страната за периода януари-септември 2017 г. възлизат на 744,2 млн. евро, като са по-малко с 281,3 млн. евро (27,4%) спрямо същия период на миналата година, сочат данните на БНБ. Само за месец септември чуждите инвестиции нарастват с 10,4 млн. евро, при намаление от 99,2 млн. евро за септември 2016 г.

Привлеченият дялов капитал (парични и апортни вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с имоти) възлиза на 56,1 млн. евро за първите девет месеца на 2017 г. Той е по-малък с 570 млн. евро, или с 91% спрямо привлечения дяловия капитал за същия период на миналата година. Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в имоти са 8,5 млн. евро, при 60 млн. евро година по-рано. Това е спад с 86% и показва сериозния отлив на чужденците от пазара на имоти. По страни, най-голям дял в инвестициите в имоти имат Русия (4,1 млн. евро, 48,2% от общия размер), Германия (1 млн. евро, 1,7%) и Украйна (0,9 млн. евро, 11% от общия размер за периода).

Реинвестираната печалба от чуждестранни компании в български дружества възлиза на 28 млн. евро, при 314,3 млн. евро година по-рано.

Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори е в размер на 660 млн. евро, при 85 млн. евро за деветте месеца на миналата година.

Най-големите нетни преки инвестиции в страната за периода януари-септември са от Холандия (749,3 млн. евро), Швейцария (100,4 млн. евро) и Турция (74,4 млн. евро).

Преките инвестиции на български компании в чужбина за деветте месеца са 175 млн. евро, при 184,2 за същия период на миналата година.

Монитор

Депутатите подкрепиха закона срещу вторичния грабеж на КТБ. Поправките в Закона за банковата несъстоятелност, които са насочени срещу вторичното ограбване на КТБ, бяха подкрепени при разглеждането им на първо четене от правната комисия в НС. Промените бяха внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Текстове бяха подкрепени със 7 гласа „за", нито един против и 4 „въздържали се". Зад закона застанаха от ДПС, ГЕРБ и Воля, а социалистите се въздържаха, „заради липсата на становища на министерства".

Целта на този законопроект е да се върнат в масата по несъстоятелността неправомерно заличените обезпечения от страна на квесторите на КТБ, обясни Хамид след заседанието на комисията и уточни, че така те са лишили от ефективно изпълнение и спиране на разграбването на активите на банката. По думите му често при т.нар прихващания се появяват трети фирми - бушони, които нямат нищо общо с целия процес и накрая прибират вземанията.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов пък обясни, че аргументите за подкрепа на законопроекта са свързани със създаването на правни инструменти за възстановяване интереса на държавата. След фалита на трезора явно имало нужда от спешно коригиране на закона. По думите му той не трябва да отлежава дълго, така че бил готов след приемането му в зала на първо четене да го внесе за становище и в Съвета по законодателство към НС. Вече е поискано такова и от финансовото министерство.

От ДПС пък заявиха, че са готови текстове да бъдат прецезирани, стига да не се губи време, защото „актив по актив си заминават всеки ден".

От Фонда за гарантиране на влоговете също подкрепиха законопроекта и всяка мярка, която подпомагала попълването на масата на несъстоятелността на трезора. Същото становище изразиха и самите синдици на КТБ. По думите на Ангел Донов това ще улесни работата им и ще им помогне да съберат повече средства, защото сега дори и да спечелят делата за цесиите, няма към кого да предявят претенции. Така занапред те щели да могат да подават молба в имотния регистър и така обезпеченията и ипотеките да бъдат вписани отново. Донов разкри няколко примера и обясни, че често длъжникът, на който се прехвърлят вземанията, са кухи фирми. Така по думите му нито вложителят си взима парите, нито кредитът се погасява и този длъжник - „хитрец", се превръща в кредитор. „Който е излъгал кредитори и вложители, няма да е кредитор по договора за цесия", каза още той.

„Смятам, че г-н Христо Иванов не може да има отрицателно становище, след като нищо не направи по този казус докато беше министър", обясни пък Цонев, а поводът бе, че само „Да(й), България" е пратила позиция по закона до правната комисия.

По-рано през деня премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ ще подкрепи законовите промени и обясни, че ако партията не направи това, ще излезе че има нещо общо с "този грабеж".

Поправките предвиждат да се обявят за недействителни всички фиктивни прихващания, цесии и прехвърляния, по които няма действителни плащания. Другите предложения са за обявяване за нищожни на заличаването на всички обезпечения и ипотеки от страна на квесторите, както и да се увеличи от 2 на 5 години срокът, в който синдиците да предявят искове срещу трети лица за разграбването имущество.

Новите пенсионери намалели с близо 6000 за година. С 5863 са намалели новите пенсионери през деветмесечието на годината спрямо същия период на 2016 г. От началото на годината до края на септември в заслужена почивка са излезли 63 988 души, докато за същия период на 2016 г. новите пенсионери са били 69 851, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

Основната причина за по-малкия брой новоотпуснати пенсии е ръстът на изискуемата възраст и осигурителен стаж с по 2 месеца. Тази година, за да излязат в заслужен отдих дамите от най-масовата трета категория труд трябва да работят до 61 г. и да имат натрупан 35,4 г. трудов стаж.

Мъжете пък ще могат да напуснат трудовия пазар след като навършат 64 г. при условие, че имат 38,4 г. осигурителен период.

Значителен спад има и при пенсиониращите се военни, полицаи и служители на ДАНС. За деветмесечието на годината

1526 служители под пагон са излезли в заслужена почивка, докато през същия период на миналата година броят им е бил 6294 или 4 пъти повече.

Основна причина за спада на прекъсналите служба униформени е промяната на условията за пенсиониране. През 2016 г. за служителите на силовите ведомства беше въведена и пенсионна възраст. Така за да излязат в заслужен отдих тази година служителите под пагон трябва да имат не само 27 г. осигурителен стаж, 18 г. от които в системата, но и да са навършили поне 53 г.

Лек спад има и при новоотпуснатите инвалидни пенсии. За деветте месеца на тази година заради болежки преждевременно в пенсия са излезли 20 846 души, което е с 286 по-малко спрямо същия период на 2016 г. Така в края на септември получаващите инвалидна пенсия у нас достигат 458 990 души.

Средният размер, който са получавали прекъсналите работа заради болежки, е бил 241,43 лв. 360,18 лв. пък е била средната сума на тези, които са излезли в заслужена почивка след достигане на нужните пенсионна възраст и стаж. Пенсиониралите се униформени пък са вземали средно по 604,29 лв., показват данни на НОИ.