Проф. Иван Ангелов*

Причините за нарастващите миграционни потоци сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва - между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще подхранва нарастваща икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, отбедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите.Икономическата миграция може да бъде ограничена до символичен минимум само когато се постигне относително изравняване на качеството на живота в различните континенти, държави и региони вътре в държавите. Това обаче не се очертава като реална възможност през близките десетилетия.

Политическите причини се изразяват във външни интервенции, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави. Главните миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват.

През последните десетилетия се повиши ролята в миграционните процеси на т.н. натрапчиви „износ на демокрация" и „защита на гражданските права" в някои страни в Африка, в Близкия и Средния изток. Известна е „Арабската пролет" (Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия, а преди това в Ирак, Афганистан, Сомалия и други страни. В повечето от тези държави имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега диктатури в Саудитска Арабия и нейните съседи. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след намесата стана още по-лошо.

Войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия сега са главните източници на имигранти към Европа, следвани от Тунис, Алжир, Мавритания, Йемен, Сомалия, Еритрея, Етиопия и други страни на юг от Сахара.

Така наречената световна общност знае всичко това, и дори много повече, защото сама участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни процеси. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на миграцията към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на сегашната мащабна миграционна трагедия, тя разходва милиарди долари и се занимава с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с причините за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди бежанци. Над 2500 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и СреднияИзток и Европа. А ръководителите на ЕС умуват по квотите за разпределение на имигрантите по страни, за саздаването на някакви центрове за разпределение в гранични държави на общността или извън територията на ЕС, за предварителна регистрация и подбор на мигрантите и все не могат да се споразумеят. Между държавите в които може би ще има такива центрове се споменават България и Сърбия.

Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който бедстващите хора могат да намерят в Европейския рай и броят на участниците в миграционните потоци расте. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, полицейският произвол и нападенията на самозвани въоръжени банди в тези страни ще тласкат все повече хора да търсят спасение в Европа. А обещанията на германското правителство, че ще приемат едва ли не всички пристигнали мигранти, засилват амбициите на бедстващите африканци, араби и азиатци за поемане на трудния и рискован път към лелеяната земя.

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на експлоатацията на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестици и други методи. Милиони бедни хора без образование и квалификация от тези страни сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи високи жизнени стандарти. Засега никой не казва справедливо ли е това или не. Аз смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Допускането на такъв тип икономическа и друга миграция ще има ужасни, трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната стабилност.

Европейските народи навярно ще реагират на това. Предишните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Откакто възникна тази миграционна катастрофа чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието и бъдещите опасности за Европа. Миграцията е част от стратегията за обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което ги прави непобедими в бъдещата световна икономическа, политическа и военна конкуренция. Ако пък го разбират се страхуват да го назоват на глас. Все повече страни членки на ЕС вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не могат да разчитат на Брюксел.

Според Евростат на 1 януари 2014 г. живеещите в ЕС-28, родени извън ЕС са били 33,5 млн. души или около 6,7% от населението на общността. Най-много са били те в Кипър - 22,3% от населението, в Австрия - 16,6%,Ирландия - 16,1%, Швеция - 15,9%, Белгия - 15,8%, Испания - 12,8%, Великобритания - 12,5%, Германия - 12,2%, Франция - 11,6% и т.н. Най-малко са били имигрантите в Румъния - 1,1% от населението, в България - 1,5%, Полша - 1,6%, Словакия - 3,2%, Унгария - 4,5% и т.н. По други данни през 2014 г. около 20% (16,3 млн. души) от населението в Германия имат имигрантско минало. От януари 2014 г. до сега горните числа са повишени чувствително. А този процес се ускорява. Според надеждни източници Германия очаква поне 800 хил. нови бежанци тази година. Всичко това ще дестабилизира европейските държави и ще влошава живота на европейските граждани. Европа ще става все по-безпомощна в конкуренцията с Америка и с другите световни икономически гиганти.

Как могат да се овладеят нарастващите миграционни потоци от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа, а също и в самата Европа? Според сериозните прогнози през следващите десетина години 10-15 млн. души ще напуснат страните си и ще се отправят към Европа. Много е вероятно тези прогнози да бъдат превишени.

1. Прекратяване на инспирирани отвън граждански войни, с изпращане на наемници, с дейности за сваляне на легитимни правителства. Народите на тези държави да се оставят да развиват свои форми на демокрация в съответствие с техните национални традиции, ценностни системи и култури. Освен най-бързото, това е и най-доброто решение на настоящата миграционна трагедия.

2. Радикално дългосрочно решение може да се постигне чрез мащабни програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие на най-бедните африкански, близко- и средноизточни страни;ограничаване експлоатацията на тези страни чрез неравноправна световна търговия, кредитиране, преки чуждестранни инвестиции; оказване на по-големи помощи за ограничаване на растящото икономическо неравенство, на престъпността и корупцията; за подобряване на здравеопазването и образованието; развитие на инфраструктурата; създаване на нови работни места с достойно заплащане; за преодоляване на вътрешните икономически, социални, етнически, религиозни и други конфликти. При оказване на такава помощ не трябва да се натрапват политически, социални, културни и други модели, които противоречат на вековните традиции и националните култури на тези народи. Разбиранията за демокрация, човешки права, справедливост и други нравствени и културни измерения на съвременните ислямски и други религии, се различават съществено от американските и европейските. Досегашните действия на световната общност чрез ООН, Световната банка, МВФ, СТО, ЕС и други подобни не помагат ефикасно на тези народи. Сериозни анализи показват, че това, което се отнема от тях чрез неравноправна търговия, кредитни отношения, ПЧИ и други подобни механизми, превишава онова, което им се дава като международна помощ. В резултат на това световната бедност и неравенството растат тревожно. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц напоследък с голяма тревога бие камбаната за тези проблеми. Те присъстват все повече и на дискусионния форум в Давос. Ако се постигне действително НОВ СПРАВЕДЛИВ СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН РЕД, който подобрява живота на тези хора, те няма да се стремят отчаяно към Европа или Америка, а ще предпочитат да живеят и работят със семействата и близките си в своите страни.

3. Масирани миграционни потоци към Западна Европа могат да се очакват скоро и от страните от Западните Балкани, от Украйна, Молдова, Грузия, а също и от ромските общности в Източна Европа и близките страни. ЕС не е готов да се справи и с това предизвикателство. Той е изправен пред решаване на собствените си демографски проблеми - ниска раждаемост и намаляване на населението и на работната сила. Това ще наложи „внос на население и работна сила". Как тази потребност ще се съчетава с бъдещия натиск на имигранти, който навярно ще превишава нуждите и абсорбционния потенциал на Западна Европа? ЕС не може да направи много за успокояване на напреженията в Африка, в Близкия и Средния Изток. ЕС обаче може и трябва да направи много повече в Западните Балкани, в Украйна, по положението на ромските общности в Източна Европа. Той обаче не го прави.

В 21 век такива престъпления срещу човечеството не могат да се прощават! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Тези хора напоследък все по-често предприемат произволно военни действия, икономически и други санкции, като нарушават най-безцеремонно устава на ООН, пренебрегват Съвета за сигурност на ООН и правилата на Световната търговска организация. Нямаме право да мълчим! Мълчанието сега е равносилно на съучастничество!

*Анализът е публикуван в седмичника на Софийската търговско-промишлена палата Търговски вестник