Ката се имат предвид размерите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и очакваните приходи, няма как дефицитът в НЕК да бъде покрит, тъй като размерите му са много големи, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика в интервю за Агенция „Фокус”.

Според него това, което не обясниха достатъчно ясно вносителите на законопроекта е, че всъщност няма никаква разлика дали вноската от 5% от ежемесечните приходи на всички производители на електроенергия, както и на вносителите на електрическа енергия, която се използва за битово потребление ще бъде включена направо в цената на тока на дребно или не.

Производителите така или иначе ще прехвърлят този допълнителен разход, който трябва да направят върху крайните клиенти. Това предстои на свободния пазар.

За регулирания пазар предстои да видим точно как ще бъдат третирани тези приходи, но в последствие, когато потребителите на сега регулирания пазар, също излязат на свободния пазар, ще платят тази цена.

Това изземване на приходи не се плаща от производителите. Те просто ще го прехвърлят върху крайната цена на клиентите. Той помага на НЕК, но по никакъв начин не помага върху цялостното състояние на сектора, още по-малко на промишлеността, категоричен е Стайков.

Средствата отиват само към НЕК и затова няма как да има неправомерно харчене, но може да има неправомерно събиране на средствата. Някои производители или вносители да не дължат съответните вноски, което е своеобразна вратичка.

Производителите, които търгуват на свободния пазар – това са „Марица Изток 2”, АЕЦ „Козлодуй” и НЕК, те формират почти цялата част от търгуваната електроенергия там. Те автоматично ще прехвърлят този допълнителен разход върху клиентите, смята Стайков.

Освен това, ако допълнителният разход не бъде взет предвид за регулаторните цени, тоест КЕВР не включи този допълнителен разход в крайните цени на регулирания пазар, това означава, че компаниите, работещи там, ще натрупат загуби.

Две от тези три компании, които работят едновременно на регулиран и на свободен, ще прехвърлят тези загуби на свободния пазар, както правят и в момента.

Ако можем да очакваме някакво увеличение в рамките на тези 5 % в цената на „Марица Изток 2”, то за АЕЦ „Козлодуй” и НЕК увеличението ще бъде още по-високо, защото те трябва да компенсират, освен загубата на приходи от свободния пазар, загубата на приходи и от регулирания, ако регулаторът не ги признае за регулаторни цели.

Създава се още един канал за кръстосано субсидиране, какъвто има в момента. АЕЦ „Козлодуй” например продава по регулирана цена 29.03 лв. за мегават час на регулиран пазар, а на свободния пазар праговете започват от 60 лв. Тази голяма разлика просто няма как да се аргументира, посочва Стайков.

По думите му няма абсолютно никаква разлика дали ще се наложи една по-висока такса „Задължение към обществото” или тя ще е по-ниска, но заедно с нея ще има и някакъв дължим разход от страна на производителите, който ще рефлектира в по-висока цена.

В крайна сметка потребителят на свободния пазар не го интересува как точно са разпределени отделните такси, а го интересува крайната цена, а тази крайна цена просто нараства по един или друг начин.

Създаването на такъв фонд и законодателните инициативи през тази година показват, че нито можем да говорим за регулаторна независимост, нито за ясна политика в този сектор, която да разреши или поне да положи началото за разрешаването на проблемите в сектора. По-скоро продължаваме да виждаме доста сериозна политическа зависимост от страна на регулатора и решение на парче. Гледа се единствено текущата година, тоест това, което предстои, някак си да се стабилизира ситуацията, да не се срине всичко изведнъж и продължаваме агонията, предупреждава Калоян Стайков.