България подкрепя спасителния план за Гърция, но няма да заделя финанси за него. Това е окончателното решение на правителството. Това каза в парламента премиерът Бойко Борисов.

Той уточни, че въпреки че България е част от механизма, това не ни задължава да отпуснем пари.

„Ако анархията в Гърция не бъде овладяна, тя се превръща в пряка заплаха за България - и за бизнеса, и за финансите, миграционния натиск, и заради контрабандата", подчерта премиерът от парламентарната трибуна. Той и финансовият министър Владислав Горанов обясниха на депутатите резултатите от заседанието на ЕКОФИН.

По думите на Борисов, страната ни е получила пълни гаранции от Европейската комисия, че няма да бъдем засегнати пряко от кризата в Гърция.

„Страхът на всички е, че дори давайки тези 7 млрд. евро, независимо че гръцкият парламент прие всички условия на кредиторите, вече не са така възторжени от победата си, надявам се и тези, които им ръкопляскаха да са разбрали какво си причиниха, дали изобщо ще могат да ги изпълнят", обясни министър-председателят.

Той изчете текста, който защитава страните членки извън еврозоната, приет заради България. Борисов напомни стъпките до постигането на решението за мостово финансиране, както и първоначалната позиция на страната, като изтъкна, че решението страната ни да не "спъва" Гърция е свързано с желанието на държавата ни за добросъседски отношения, с гаранциите, че страната ни няма да бъде засегната, както и с опасенията, че без това решение ситуацията в Гърция би продължила да се влошава, а това ще е пряка заплаха за България.

Премиерът Бойко Борисов посочи още, че няма да е европейско, ако България остане единствената страна в Европа, която да провали съседа си. Той се обърна към депутатите за разбиране при гаранциите, направени за България, да бъде показано добросъседството на страната ни. „А съседите ни, ако имат доблест, да се извинят за обидите, които изпратиха към нас", каза премиерът.

След приемиера финансовият министър Владислав Горанов обясни, че България няма да е пречка за отпускането на мостови заем на Гърция в размер на 7,160 млрд. евро при категорично записани нормативни гаранции, че българската държава и другите държави - членки на ЕС, които не са членове на еврозоната, в случай на неблагополучно развитие в Гърция, няма да бъдат пряко финансови засегнати. По думите на Горанов, допълнителните компенсации към европейския бюджет ще бъдат направени или предоставени от страните от еврозоната.

„След тези категорични и скрепени със закон гаранции българското правителство смята, че няма пречка и риск да задействаме този механизъм и България да се присъедини към положителното решение на Великобритания и на другите страни извън еврозоната за осигуряване на мостовото финансиране, преди задействането на третия спасителен пакет за Гърция", каза още Горанов и повтори, че страната не поема финансов риск, подкрепяйки използването на този механизъм за мостово финансиране.

Министърът на финансите заяви, че България ще подкрепи за последен път използването на този механизъм, какъвто е и ангажиментът на Европейската комисия - с промяна на регламента, на чиято база работи механизмът. „Целта е никога повече държави от еврозоната да не могат да го използват като инструмент за подкрепа, преди това да е съгласувано със страните извън еврозоната и преди гаранции, че те няма да бъдат въвлечени във финансова подкрепа за държави от еврозоната", обясни Владислав Горанов.

По-рано в сутрешния блок на БНТ и вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че България няма да плаща за гръцката криза: „До момента никой не е искал и не е посмял да иска ангажиране на България с финансови средства за Гърция, но дори това да стане, отговорът ще бъде "Не!"

Дончев обясни, че в Брюксел има предложение да се ползват средства от така наречения "стар фонд" - това е Европейският фонд за финансова стабилност, където има останали малко над 13 милиарда евро. Според вицепремиера, причината да се ползват средства от стария фонд, а не от новия, в който има над 700 милиарда евро, е в провилата. За ползването на каквито и да е суми от новия фонд са необходими определени процедури в държавите-членки, включително и ратификация през парламентите, което отнема време.

Томислав Дончев бе категоричен, че държавата ни е съгласна да се предприемат мерки за финансиране на Гърция, стига да не се натоварва финансово България. „Ние не бихме били против да се ползва един или друг вече създаден и работещ европейски механизъм, стига това да не означава натоварване на страни извън еврозоната и специално - на България, с допълнителни плащания".

Той посочи и причините, поради които отговорът на България ще бъде отрицателен за финансова помощ за южната ни съседка. „Първо, такава е позицията на правителството, което не е без значение. На второ място, никой не е в състояние да обясни на която и да е категория български гражданин, че по някакъв начин трябва да се ангажира с допълнителни плащания - нито на пенсионер, нито на работещ в системата на МВР, нито в държавната администрация, нито в армията и т.н."

По думите на вицепремиера, солидарността в ЕС предполага този, който е по-богат, да помага на този, който е по-беден. „Солидарността не е по-бедният да помага на по-богатия. Това не е солидарност. Това е нещо друго, като не съм сигурен каква е правилната дума", уточни Дончев.

Той посъветва хората в Гърция да приложат малко „българизация" и да не я използват като заплаха. „Малко българизация не би попречила на южната ни съседка", каза той. За Дончев големият проблем на Гърция не е това, което дължи, а това, че продължава да трупа дълг. „И този проблем е за всички", подчерта вицепремиерът.