Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

От началото на 2015 г. Законът за енергетиката (ЗЕ) претърпя четири промени и още една предстои да бъде приета през юли. Изменения не е имало единствено през януари, вероятно защото е прекалено студено, и през април, вероятно заради пролетната умора. Нищо, че енергетиката е силно инертен сектор, в който нищо изненадващо не се случва от днес за утре, и в основната предпоставка за добрата му работа е стабилността и прогнозируемостта. Явно законотворците не са наясно с това, нищо че Комисията за енергийно и водно регулиране изрично го е записала в последното си ценово предложение.

Последните предложения за промени в закона включват създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система", който ще се пълни от три източника. Първият е налице и в момента - приходите от търговия с въглеродни емисии, както и от статистически прехвърляния на енергия от ВЕИ[1]. Новото, не само в закона, но и като подход за разрешаване на общонационални и икономически проблеми, е възможността фондът да приема дарения. Независимо от екзотичния подход, по-голямо внимание привлича третият приходоизточник на фонда - вноски в размер на 5% от ежемесечните приходи от продадената електроенергия от производителите без включен ДДС. Средствата на фонда ще се използват за покриване на текущия дефицит в НЕК от изкупуването на електроенергия по преференциални цени, което ще позволи намаляването на сега предложената цена за задължения към обществото от 40,21 лв./МВтч.

На пръв поглед това решение изглежда като опит за разпределянето на разходите за преференциалното изкупуване на електроенергия върху всички - потребители и производители. Това обаче е илюзорно. Подобна идея създава възможности за злоупотреби и неравнопоставено отношение към производителите, чиято електроенергия се изкупува от НЕК за регулирания пазар. В законопроекта за изменение и допълнение е записано, че тези вноски се признават за целите на данъчното облагане, но не е ясно дали КЕВР ще ги признае за регулаторни цели и ако да, дали ще е за всички компании. С други думи законът налага нов данък за всички производители, но КЕВР решава дали това ще се отрази върху крайните им цени или не и дали ще е за всички. Ако не е за всички, това би било дискриминация и решението на комисията, но не и данъкът, може да бъде обжалвано - опитът от предходни години показва, че ще падне в съда.

На свободния пазар обаче няма регулирани цени и всеки допълнителен разход може да се очаква да бъде прехвърлен към крайните потребители. С други думи след въвеждането му може да се очаква цените на свободния пазар да се повишат. С колко точно е трудно да се каже на този етап заради ... регулирания пазар. Две от компаниите, които доминират на свободния пазар - НЕК и АЕЦ, имат квоти и за регулирания пазар. Ако регулаторът не отрази новият данък в цените на тези дружества за регулирания пазар, те ще работят на загуба (още по-голяма, отколкото досега), което означава, че те ще потърсят компенсация от свободния пазар (както досега). Това може да се отнася както за новите договори за закупуване на електроенергия, така и за вече действащите, какъвто прецедент има от началото на 2014 г. С други думи, въпреки че изглежда като тежестта да се понася от всички - потребители и производители, това не е така. Сметката ще платят крайните потребители, т.е. тези, които са на свободен пазар в момента, а в бъдеще - домакинствата и небитовите потребители.

Нещо повече - това, че държавата има право да въведе нов данък, не означава, че може да го прави както си поиска. Решение № 13 по конституционно дело № 1/2014 г., което отмени 20% "такса" върху приходите на фотоволтаични и вятърни централи, потвърждава това. В решението пише: „Формалното спазване на конституционните изисквания е недостатъчно, когато със закон се въвеждат допълнителни финансови задължения за гражданите при нарушаване същността на тези задължения" (Решение № 4/2013 г. по к.д. № 11/2013 г.)". В Решение № 4/2013 г. пише, че „конституционният принцип за правовата държава по чл. 4, ал. 1 означава наличието на ред и правила при упражняването на властта, като целта на законодателната дейност е да се ръководи не от случайния фактор и силата на властта, а от духа и разпоредбите на Конституцията". Измислянето на фонд и приемането на разпоредбите за създаването му за по-малко от две седмици изглежда да клони по-скоро към случайния фактор, отколкото към реда и правилата.

Друга притеснителна поправка е възможността НЕК да изкупува електроенергия по свободно договорени цени с цел осигуряване потреблението на крайните снабдители. В сегашния ценови период, а и според ценовото предложение на КЕВР, технологичните разходи[2] на ЕСО и крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про) по цена на АЕЦ за регулирания пазар, която е 29,03 лв./МВтч. Цената на АЕЦ за свободния пазар е над 60 лв./МВтч., което означава, че ако НЕК се възползва от новата си възможност, крайните снабдители ще отчетат загуби, тъй като регулаторът е предвидил по-ниски разходи. Това, че НЕК има възможност, означава ли, че ще го направи и по какъв начин ще се отрази тази възможност на регулираните приходи на ЕРП? Като не може да се предвиди, най-вероятно това ще се отрази като загуба за дружествата, която могат да се надяват да бъде компенсирана в следващи ценови периоди, което все не се случва.

Като цяло последните два месеца законодателната власт (промените в ЗЕ през юни и юли) и изпълнителната власт (приемането и поправките на Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници) се упражняват върху провеждането на политика в сектора и пречат на работата на уж независимия регулатор. Клетвите за стабилизиране на сектора очевидно не помагат, тъй като освен думи са необходими и дела, а политиците в България не могат да се откажат от този лесен електорален трик - евтин ток сега, а като дойде сметката, тогава ще му мислим. Сметката обаче отдавна е дошла и всички на масата се поглеждат срамежливо и се опитват да убедят кръчмаря, че не са изпили две кани с вино, а една.

[1] Виртуално прехвърляне на произведена електроенергия от ВЕИ от една страна в ЕС към друга

[2] Технологичните разходи „са разходите на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос, разпределение и съхранение" (§ 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ) и включват потреблението на електроенергия за собствени нужди, загуби и кражби.