Енергетиката е част от националната сигурност със съответните геополитически, икономически и социални измерения. Това означава, че управлението на активите й и контролът на процесите в системата трябва да бъдат подчинени, освен на пазарните принципи и на обществения интерес, заяви Драгомир Стойнев от трибуната на Народното събрание по време на дебатите за поискания вот на недоверие от страна на ГЕРБ.

Според министъра на икономиката и енергетиката инвестициите, предимно на чуждестранни капитали, са навредили на този интерес.

"Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, договорите за приоритетно изкупуване на енергия от ВЕИ-производители, продажбите на остатъчните дялове на държавата в Електроразпределителните дружества не само наруши баланса и пазарните принципи, но и постави под риск сигурността на цялата енергийна система", категоричен е енергийният министър, цитиран в разпространено до медиите прес съобщение от Министерство на икономиката и енергетиката.

Стойнев припомни, че в началото на мандата на сегашното правителство миньорите и синдикатите заплашваха с протести, тъй като бяха притеснени от намаляващата работа в мините и ниската цена на въглищата, както и изложените предпоставки от тогавашния председател на ДКЕВР Евгения Харитонова за увеличение на цените на електроенергия от 1 юли 2013 г от 20% до 40%.

"Не можах да си затворя очите и за консултантски договори за над 4 милиона евро за разделянето на НЕК и ЕСО и ги прекратих, както прекратих някои порочни практики за източване на дружествата чрез договори за студен резерв, договори за "непредвидени загуби в системата" и договори за транзитна електроенергия", заяви енергийният министър.

"Всеки един от тези проблеми в енергетиката всъщност отваряше големи стратегически теми - за ангажиментите ни като страна-член на Евросъюза за реформи и либерализиране на енергийния пазар, за натрупаните с годините дисбаланси - производствени, ценови, регулаторни, които рефлектират върху микса, формиращ цената на електроенергията, за липсата на последователност при реализирането на големите енергийни проекти, за начина, по който се управляват енергийните дружества", коментира Стойнев, като обеща стратегията за развитие на енергетиката да е готова до юни.

На големите енергийни проекти министърът гледа единствено и само през призмата на националния интерес и то не само заради вероятността от повтарянето на газовата криза от 2009 г., но и заради липсата на каквито и да е действия за диверсификация на доставките.

„България има интерес да развива, както газовата си инфраструктура, така и ядрената си енергетика, ако иска енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, социална стабилност и геополитическа тежест в дългосрочна перспектива. Истеризирането на отношенията с ЕК и излишното политизиране на проектите няма да ни доведат до добро", категоричен бе министър Стойнев. Той допълни, че сегашните отношения Русия-Украйна-ЕС са обтегнати, но това в дългосрочна перспектива ще се промени.

„Дали обаче ние трябва да мълчим и чакаме развръзката безучастно, без да отстояваме интереса си?", риторично попита министърът на икономиката и енергетиката.

За „Южен поток" той бе категоричен, че проектът е стратегически и европейски и българското правителството държи на него въпреки оказвания натиск. „Смятаме, че въпреки изострянето на тона разговорите между ЕК и Русия ще продължат", заяви Стойнев и добави: „Всички дейности и промени в нормативна база в България ще бъдат правени в съответствие с европейското законодателство и практики."

Стойнев подчерта, че договорените само в рамките на няколко месеца условия по проекта „Южен поток" са много по-изгодни за страната ни от основата, при която са стартирали преговорите . "Годишната лихва по заема бе намалена от 8% на 4,25%. Българският енергиен холдинг (БЕХ) реално ще може да задържа част от разпределените му дивиденти още от годината на достигането на пълния капацитет на Газопровода, което се очаква да стане през 2018г. За всяка от годините до пълното изплащане на заема дружеството ще може да задържа за себе си 20 % от разпределените му дивиденти, а с останалите - ще обслужва заема си към ОАО Газпром, при срок за погасяване на заема от 22 години. След изплащането на заема към ОАО Газпром, БЕХ ще получава пълния размер на дивидентите си. Държавата не дава никакви гаранции по заема в съответствие с междуправителственото споразумение", обясни министър Стойнев. Той посочи, че е определено стандартното за проектно финансиране: съотношение привлечен към собствен капитал 70/30, докато при предишното управление не е съществувала такава договореност.

"Приходите в „Мини Марица изток" за първото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. нарастват с 30% - от 99,5 млн. лв. на 129 млн. лв.", подчерта министърът на икономиката и енергетиката и веднага допълни, че при встъпването му в длъжност миньорите и синдикатите са били притеснени, защото са нямали работа. "Те бяха в стачна готовност, заради политиката, която водеше предишното управление. В момента в държавните мини всички работят и регулярно получават своите заплати", каза още Стойнев.

Той продължи с нападките към предишните управляващи: „Долна лъжа е, че се теглят кредити, за да се плащат заплати. Това са два овърдрафта, които не се ползват за плащане на месечни възнаграждения. С инвестиционен кредит не може да се плащат заплати". Като пример за доброто състояние на държавното дружество министър Стойнев даде рекордния добив на въглища през месеците октомври и декември 2013.

Относно „Химко" Драгомир Стойнев заяви, че вече има заявен инвеститорски интерес, а приходите от продажбата ще се върнат в НЕК, БЕХ и НАП. Според министъра заводът се е подготвял за скрап, което е било част от водената политика на предишното управление. „Не можем с магическа пръчка да поправим всичко, което вие съсипахте за 3,5 години. Източването на дружествата е било с една основна цел - те да бъдат приватизирани, но мога да заяви категорично, че, докато аз съм министър, те ще останат държавни", каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.

Очаквайте още подробности от дебата в Народното събрание по внесения от ГЕРБ вот на недоверие към правителството заради енергетиката