България навлезе в решаващ етап от своето почти двудесетгодишно усилие да замени лева с еврото. На 4 юни 2025 г. Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентните си доклади, които потвърдиха, че страната покрива всички технически изисквания за членство – ключов момент в процеса, започнал със създаването на валутния борд през 1997 г. и присъединяването към ERM II през 2020 г. Очаква се Съветът ECOFIN през юли да фиксира окончателния курс, след което левът ще бъде заменен на 1 януари 2026 г., а Българската народна банка ще участва като наблюдател в Управителния съвет на ЕЦБ още от есента.

Най-деликатният маастрихтски критерий – инфлацията – в момента изглежда овладян. Националната статистика отчете годишен ръст на потребителските цени от 3,7 % за май, без месечно изменение, а дванадесетмесечната средна стойност на хармонизирания индекс (HICP) се задържа точно на референтните 2,8 %. Данните на ЕЦБ дори показват 2,7 % за април, поставяйки България под ограниченията. Майското покачване се дължи главно на по-скъпите свежи храни и туризъм, докато енергията и транспортните услуги продължават да действат дезинфлационно. Пикът на следвоенния ценови шок вече е зад гърба ни: в края на 2023 г. инфлацията беше над 6 %, а през 2022 г. надвишаваше 14 %.

Фискалната рамка остава една от най-силните в Европейския съюз. Консолидираният бюджет приключи 2024 г. с дефицит, равен на 3 % от БВП – законовата горна граница от Маастрихт – а публичният дълг се задържа на 24,1 % от БВП – второ най-ниско равнище в ЕС след Естония и далеч под тавана от 60 %. Това дава на правителството комфорт да изтегля постепенно антикризисните мерки, без да подкопава стабилността на валутния борд. Средносрочната фискална траектория предвижда дефицитът да се свие към 2,2 % от БВП до 2028 г., а комбинацията от умерени разходи и растящи приходи създава благоприятна среда за поддържане на ценовата стабилност.

Позитивната макрорамка вече се отразява на капиталовия пазар. На 12 юни водещият индекс SOFIX прескочи историческата граница от 1000 пункта за първи път от 2008 г., движен от рали в технологичните емитенти „Shelly“ и „Сирма“, чиито акции поскъпнаха с над 40 % за месец. След години на ниска ликвидност и слаб международен интерес, борсата отчита среднодневен оборот над три милиона лева, а спредовете „bid–ask“ се стесняват, което подсказва, че чуждестранни фондове започват да изграждат позиции в очакване на конверсията. На вторичния дългов пазар спредът между левовите десетгодишни държавни ценни книжа и германските Bund-ове се сви под 80 базисни пункта – най-ниското равнище от 2021 г.

Банковият сектор, който още през 2020 г. беше включен във „взаимно тясно сътрудничество“ с Единния надзорен механизъм, запазва капиталова адекватност от 21 % и рекордна възвръщаемост на собствения капитал от 13 % за 2024 г. При въвеждане на еврото отпада остатъчният валутен риск, а задължителните резерви ще се преизчислят при по-ниска норма, което освобождава ликвидност за кредитиране. Очакването е, че това – в комбинация с по-ниски лихви по държавния и корпоративния дълг – ще насърчи емисиите в евро и ще намали зависимостта от финансиране в щатски долари.

Икономическият растеж остава устойчив – 2,4 % през 2024 г. и прогноза за 2,7 % през 2025 г., подкрепен от възстановяващо се вътрешно потребление и рекордни постъпления от туризъм. Външнотърговският баланс се подобрява благодарение на по-евтината енергия и разрастващия се износ на ИТ услуги, докато чуждестранните инвестиции – макар и концентрирани в недвижими имоти и офшорна аутсорсинг активност – доближават 3 % от БВП, най-висок дял за последното десетилетие.

Вътрешнополитическата сцена обаче остава крехка. Популистки формации и президентът Румен Радев настояват за референдум, а целенасочени кампании в социалните мрежи разпалват страхове от „ценовa шокова терапия“. Проучванията показват, че приблизително половината от гражданите са скептични към еврото. Аргументите срещу приемането – свързани главно с инфлация и загуба на монетарен суверенитет – се подклаждат от дезинформация за опита на Хърватия. Реалните данни обаче сочат, че въвеждането на еврото в Загреб през 2023 г. добави едва около 0,3 процентни пункта към инфлацията, ефект, който бе неутрализиран до края на същата година. При валутен борд, какъвто България поддържа вече 27 години, цените така или иначе се движат в тясна корелация с еврото, което предполага още по-минимален шок.

Пред инвеститорите се очертава трилитров сценарий. Базовият, и най-вероятен, включва окончателно одобрение от ECOFIN през юли, фиксиране на конверсионния курс 1,95583 лв./€ и плавен преход с двуседмичен двоен паричен оборот. При този сценарий инфлацията остава под 4 % до края на годината, а бюджетният дефицит се свива до 2,8 % благодарение на по-ниски лихвени разходи и автоматични стабилизатори. Позитивният вариант предполага бързо възвръщане на инвестиционен рейтинг „A–“ от поне една водеща агенция и допълнителна компресия на спредовете по корпоративния дълг с около 30 базисни пункта. Най-неблагоприятният вариант би съчетал скок в цените на петрола с предизборна фискална разхлабеност, което би избутало инфлацията над 5 % и потенциално би отложило приемането за 2027 г., макар вероятността за подобен развой да остава ниска.

В заключение, съчетанието от стабилна макроикономическа среда, дисциплинирана бюджетна политика и пазарни очаквания показва, че България е по-близо от всякога до еврозоната. Следващите шест месеца ще бъдат тест за способността на политиците да удържат инфлацията и популисткия натиск, но също така представляват уникална възможност за капиталовия пазар да се ребалансира и да привлече траен институционален интерес. Ако този прозорец бъде използван умело, страната може да се присъедини към общата валута със здрави публични финанси, умерени цени и подсилена конкурентоспособност, давайки на инвеститорите стратегическа отправна точка за растеж в цяла Югоизточна Европа.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазар.