Снимка: iStock

Според ново проучване, медта е "най-добрия единичен индикатор за представянето на акциите през последните 18 месеца". Сентиментите на пазара на мед показват, че цените на акциите би следвало да са със 7% по-ниски от тези, при които се търгуват в момента, пишат анализатори от Capital Economics.

Напрежението от търговската война и края на цикъла на повишаване на лихвените проценти на Фед, са лоши новини за акциите, твърдят други експерти.

"Цените на медта сигнализират, че продажбата на фондовите борси могат да продължат. Червеният метал е най-добрият водещ индикатор за акциите през последните 18 месеца и показва предупредителен знак за рисковите активи като цяло", според анализатора Том Есай, основател на Sevens Report Research, цитиран от Business Insider.

"До края на 2018 г. медта отразяваше слабото представяне на фондовите пазари, като прекъсна връзката си след това. През януари медта поевтиняваше, разграничавайки се от представянето на финансовите пазари", пише още Есай.

Началото на 2018 г.:

Цената на медта се разграничи от движението на фондовите пазари, малко преди изключително силното повишение на волатилността и едни от най-големите разпродажби на борсите в историята.

По-късно през 2018 г .:

Медта бе разпродадена рязко през лятото, в среда на възстановяване на пазарите. Волатилността се върна отново на пазарите на акции през четвъртото тримесечие.

В началото на 2019 г .:

Медта поскъпна на фона на оптимизма за намиране на търговска сделка между САЩ и Китай и добрите корпоративни печалби. Малко след това щатските индекси достигнаха нови исторически рекорди.

"Посочваме всички тези случаи, защото през последните 18 месеца, нито един друг водещ актив, или индикатор от медта не ебил по-добър предвестник за движението на акциите, както по отношение на повишението им, така и за спада им", добавя Есай.

Цените на медта са под натиск през последните седмици, тъй като забавянето на китайската икономика и нарастващото напрежение между САЩ и Китай, изпратиха дългосрочните позиции на инвеститорите в мед, до най-ниското ниво за четири години, според Рос Страчан, старши анализатор в Capital Economics.

"Вероятно спадът в позициите на инвеститорите би бил в съответствие с цените, които могат да паднат до около 5 600 долара за тон, вместо да останат близо до 6 000 долара", пише той, обръщайки се към цените на лондонската борса за метали.

Това предполага спад от около 7%. И, според Есей, това би било лоша новина за фондовия пазар, който стана свидетел на нова волатилност, след като президентът Доналд Тръмп обяви миналата седмица, че САЩ ще увеличат тарифите на китайски стоки на стойност 200 млрд. долара. Няколко дни по-късно Китай отвърна с повишаване на тарифите за 60 милиарда щатски долара.

През последните осем месеца фондовият пазар почти не се е придвижил на някъде. Разбира се, през четвъртото тримесечие имаше голями продажби, тъй като инвеститорите се притесняваха от възможността за по-нататъшно увеличение на лихвените проценти и последвало възстановяване, когато стана ясно, че това няма да се случи. Проблемът е, че фонът се влошава.

"Докато перспективите за липса на сделка между САЩ и Китай пряко влияят на рисковите настроения, увеличението на тарифите ще бъде допълнителна тежест за американските компании и ще повлияе на бъдещите приходи," заявиха анализатори от Fitch Solutions Macro Research. "Въпреки че все още е възможна сделка, това неотдавнашно решение увеличава рисковете за световната търговия и растеж, влошава рисковите настроения и тежи финансовите пазари."

Разбира се, всичко това се случва и в момент, когато цикълът на затягане на монетарната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед) приключи. Централната банка е повишила лихвените проценти девет пъти от края на 2015 г., тъй като се опитва да нормализира баланса си след излизането си от Голямата рецесия.

"Сред някои инвеститори има схващане, че затягащият цикъл на Фед вече е оценен в американски акции", заяви Франсоа Трахан, стратег на UBS, в неотдавнашно писмо към клиентите. "Тази идея може да се окаже голямата разочароваща изненада на тази година", допълва още той.

Според анализаторите на UBS, напълно е възможно щатските индекси да станат свидетели на корекция от 10%, през тази година.

"Накратко, отнема цели две години, за да могат промените в курса на федералните лихви да бъдат напълно отразени в растежа на БВП", добави Трахан. "Най-малкото това е била историческата динамика, преди процентът на лихвите да достигне нула в края на 2008 г. Най-важното е, че няма причина да смятаме, че днес тези връзки ще бъдат по-различни."

Още по темата:

Експерт: Пазарът на IPO-та ще се охлажда

UBS: Инвестирайте парите си на фондовите пазари!

Евро-долар - приключи ли спадът?