Снимка: Flickr/Gideon Benari

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти през 2020 г. и да започне да плаща лихви по депозитите осем месеца след това, смятат икономисти в проучване на "Блумбърг".

Повишенията на лихвите може да започнат през септември следващата година и лихвите по депозитите да се повишат до 0.25%  до края на 2020 г. от -0.4% в момента. Не се прогнозира промяна в паричната политика на ЕЦБ на заседанието ѝ следващата седмица.

Банкерите от централна банка направиха голяма стъпка този месец като намалиха месечните покупки на активи до 15 млрд. евро (17 млрд. долара). Стойността на изкупените облигации ще достигне до безпрецедентната сума от около 2.6 трлн. евро в края на годината, а лихвите отново влизат във фокуса на вниманието.

Някои от представителите на банката вече публично обсъждат стратегиите за комуникация не само по отношение на първата стъпка по прекратяване на политика на отрицателни лихви, но и по отношение на следващата - темпа на увеличение.

„Досега насоките на ЕЦБ относно бъдещето се фокусираха само върху момента на първото увеличение на лихвите, но когато лятото на 2019 г. приближи, регулаторът ще трябва по-активно да насочи пазарните очаквания по отношение на това колко бързо ще нарастват лихвите в средносрочен план“, заяви Кристиян Тоедман, икономист в Dekabank във Франкфурт.

Какви са рисковете за икономиката на еврозоната

Италианската бюджетна криза се изкачва до първото място в списъка с опасения на участниците в проучването, тъй като доходността по италианските облигации се покачва, а официалните представители на Европейския съюз изразяват недоволството си от плановете за увеличаване на разходите.

„Политическата ситуация в Италия е най-големият риск за икономиката на еврозоната, но не е ясно какво може да направи ЕЦБ по въпроса“, коментира Асад Зангана, икономист в Schroder Investment Management в Лондон.

Според анализаторите напрежението на търговския фронт носи рискове по отношение на бъдещото развитие на икономиката в световен мащаб. Макар че еврозоната не е пряко засегната от конфликта между САЩ и Китай, то двустранните мита заплашват да разрушат световните вериги за доставки, да забавят темпа на разширяване на китайската икономика, като така може да пострада и търсенето по целия свят.

„Засега е разумно да се мисли, че лихвите ще се повишат през септември следващата година, но повишаването на доходите в еврозоната не успява да се трансформира в по-висока инфлация, а и все още не е напълно ясно как ще се отразят проблемите в търговията и Brexit“, обобщават икономистите, анкетирани от "Блумбърг".

По време на заседанието си през септември ЕЦБ подчерта нарастващия протекционизъм, уязвимостта на развиващите се пазари и волатилността на капиталовите пазари като основни рискове в текущата ситуация. Беше понижена и прогнозата за икономическия растеж за 2018 и 2019 г.

С гарантирането на инвеститорите, че завръщането към нормалната парична политика ще следва постепенен подход, ЕЦБ посочи, че няма да се откаже от всички инструменти, въведени след финансовата криза. Един от инструментите, които могат да бъдат запазени, са целевите дългосрочни операции по рефинансиране, които ще осигуряват на банките финансиране най-малко и през цялата 2020 г.

Още по темата:

Инфлацията в еврозоната се ускори над целта на ЕЦБ

Търговското напрежение забави ръста на промишлената активност в еврозоната

2,2% ръст в БВП на еврозоната и ЕС през второто тримесечие на 2018 г.

Търговският излишък на ЕС достигна до 6,9 млрд. евро през юни