Цените на петрола се понижиха в петък, като спаднаха от многогодишния си връх, достигнат в предишната сесия, заради появилите се алтернативни доставки на суровината, които да заместят наближаващия спад на предлагането на пазара, заради санкциите на САЩ срещу Техеран, които ще ограничат износа на ирански петрол.

Съединените щати планират отново да въведат санкции срещу Иран, който произвежда около 4 процента от световните доставки на петрол, след като се отказа от споразумение, постигнато в края на 2015 г. за ограничаване на ядрената програма на Техеран,а в замяна бяха премахнати санкциите на САЩ и Западна Европа.

Възобновяването на санкциите от САЩ идват при затягане на петролния пазар, поради силното търсене, особено в Азия, след като най-големият износител - Саудитска Арабия, и най-големият производител - Русия, полагат усилия от началото на 2017 г. да ограничат добивите на петрол, за да стабилизират пазара и да повишат цените.

Към 9,30 часа българско време фючърсите на европейския вид петрол Brent спаднаха с 16 цента или с 0.21 процента, до 77.31 долара за барел, след като Brent скочи до 78 долара в четвъртък, което е най-високата цена от ноември 2014 г.

В същото време фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) поевтиняха по-слабо - с 6 цента или с 0.08 процента, до 71.30 долара за барел, след като в четвъртък също достигнаха рекордна цена от 71,89 долара за барел, най-високата от ноември 2014 г. насам.

Много анализатори очакват значително покачване на цените на петрола, тъй като пазарът се приспособява към приближаващите санкции на САЩ срещу Иран, от които силно ще бъде засегнат износът на ирански петрол при повишеното търсене на суровината, особено в Азия.

"Очакваме, че през октомври, когато ще започнат да действат с пълна сила санкциите срещу Иран (тогава изтича 180-дневния срок според законодателството на САЩ за сключените преди налагане на санкциите договори - бел. ред.) износът на ирански петрол ще се понижи с 500 000 барела на ден и в крайна сметка ще спадне с 1 милион барела през първото тримесечие на следващата година", прогнозират от американската инвестиционна банка Jefferies.

Съществуват обаче и възможности други доставчици от Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) да увеличат добивите си си, за да компенсират спада на иранския износ.

"Вниманието на пазарните участници сега е съсредоточен върху способността на ОПЕК и други производители като Русия да реагират на предстоящото ограничаване на доставките след ограничаване на иранския износ", коментират анализаторите на новозеландската банка ANZ. Според  тях, инвеститорите все по-често поглеждат към Кувейт и Ирак като производители с най-добри възможности бързо да повишат добивите си в отговор на евентуалния спад на иранския износ.

От банката Jefferies смятат, че ОПЕК "има капацитет да замени иранския износ", но предупреждават, че "дори и физическото предлагане да се поддържа, пазарът ще бъде изправен пред постоянна несигурност, заради ограничените резервни обеми за краткосрочни доставки.

Извън ОПЕК, растящото производство на суров петрол в САЩ може да помогне да бъде запълнен недостигът на ирански петрол. И това е възможен вариант, тъй като миналата седмица САЩ достигнаха рекорден дневен добив от 10,7 милиона барела. Това е с 27 процента повече от средата на 2016 г. и означава, че производството на суров петрол в САЩ е все по-близко до това на най-големия производител - Русия, където се добиват около 11 млн. барела на денонощие.