Президентът на ЕЦБ Марио Драги се втурна да помага от Франкфурт на страните изпаднали в криза. През това време в Давос германският канцлер Ангела Меркел поиска от същите страни по-голяма фискална дисциплина. И двамата имат право, обобщават онлайн изданието на вестник Zeit.

Това, че еврозоната трябва да бъде реформирана е безспорно. Но в същото време е ясно, че могат да се спасят само икономиките, които отбелязват ръст. Това са двата полюса, които определят дебата за кризата на еврото в продължение на четири години. Персонализирани те са на германския канцлер Ангела Меркел и на Марио Драги.

Драги отново „купи" време в четвъртък на страните в криза. На пресконференция във Франкфурт той говори за рисковете от дефлация и слабата конюнктура в еврозоната. Президентът на ЕЦБ обясни защо централната банка ще купи държавни облигации, като подчерта, че ще бъдат извадени по 60 милиарда евро на месец, за да се помогне на икономиката на страните от валутния съюз.

В същото време на 540 километра на юг в швейцарския Давос германският канцлер Ангела Меркел седеше на подиума по време на Световния икономически форум и говореше за европейска солидарност, бюджетна дисциплина и необходимите структурни реформи. Ултрахлабава парична политика за едни държави и железни икономии за други.

Критика на двете стратегии има в изобилие. Драги прекрачи неговия мандат, казват поддръжниците на Меркел. Той поставя във висока степен на риск държавите, които са изпаднали в криза и не могат да изпълнят задължението си да консолидират своите бюджети. Противниците на Меркел пък критикуват: Суровият диктат за спестовност на немците може да повиши разходите по кризата, а дори и да ги влоши. Социалната дезорганизация на Южна Европа може да им послужи като доказателство.

Кой има право? Никой - или може би в краен случай и двамата? Едно нещо е сигурно: Марио Драги изпълнява задачата си, когато купува държавни облигации. Той иска да постигне целта на ЕЦБ от двупроцентната инфлация и да даде отново възможност за растеж. За целта обаче той използва много спорни средства в Германия, като иска едно облекчение, нищо повече.

От икономическа гледна точка, еврозоната все още не е добре, така че курсът за спестяване не води до допълнително влошаване на несигурното положение. Просто еврозоната се нуждае от по-голям растеж. Към този момент тласък би могъл да бъде даден само от страна на централната банка,  или чрез публични инвестиции. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се опитва да стимулира инвестициите с неговия милиарден пакет.

Ако ЕЦБ не може да реши проблема с кризата, то тя поне може да го отслаби. В дългосрочен план еврозоната се нуждае от по-голяма дисциплина при домакинствата и задължителни структурни реформи.  Това повтаря самият Драги като мантра в продължение на месеци. Ангела Меркел заяви в Давос: „Ако сега не можете да управлявате своето домакинство, не знам какво ще се случи, когато лихвените проценти поемат нормалните си стойности."  В своето предупреждение тя е права.

Драги предостави в четвъртък на правителствата от еврозоната облекчение за втори път, но те трябва да решат проблемите си сами.