Възстановяването на Европа се сблъсква с три основни риска - безработица, ниска ефективност и липса на структурни реформи, ще обяви пред финландския парламент президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Речта му бе публикувана на сайта на банката.

Драги признава, че икономическата прогноза на еврозоната е „помрачена от многобройни рискове".

Президентът на ЕЦБ възнамерява да каже, че възстановяването на еврозоната „вероятно ще бъде помрачено освен от високата безработица, но и от ненатоварените промишлени мощности, затова е нужна да се направи корекция на баланса. Още повече, че инфлацията във валутния съюз е на много ниско равнище".

"Видяхме, че инерцията на растежа в еврозоната през лятото намаля и икономическите перспективи за региона са потиснати от редица влошаващи се показатели. Освен това, най-новите прогнози за публичния и за частния сектор са ревизирани в посока надолу. Нашите очаквания по отношение на умереното възстановяване през следващите години, все още са непроменени, което се отразява в нашата монетарна политика, в подобрените финансови условия и постигнатия напредък по отношение на структурните реформи и фискалната консолидация. Но възстановяването вероятно ще бъде засенчено от висока безработица, значителното неизползване на потенциала и от необходимите корекции на баланса", отбеляза в речта си Драги.

Речта му идва в момент, когато се дискутира дали ЕЦБ трябва да стартира програмата за количествените улеснения като Съединените щати, за да се стимулира икономическият растеж в еврозоната.

БВП на валутния съюз нарасна с 0,2% през третото тримесечие, сочат данните на Евростат, докато БВП на Германия, най-голямата икономика в еврозоната, се повиши само с 0,1%. Германската икономика все пак успя да избегне техническата рецесия.

Инфлацията в еврозоната ще остане много ниска, през октомври беше 0,4%. В светлината на неотдавнашния рязък спад на цените на петрола, както и на преобладаващите фючърси на енергоносителите, инфлацията се очаква да остане на сегашните ниски нива през следващите месеци, преди да започне да се увеличава постепенно през 2015 г. и 2016 г.

Марио Драги определи европейският валутен съюз като "незавършен" и затова трябва да бъде подсилен чрез по-мащабен надзор над икономическата политика на страните членки.

В същото време, ние сме изправени пред постоянна вяла парична и кредитна динамика, дори ако темпът на растеж на някои основни макропоказатели се подобрят през последните месеци, каза Драги.

Той отбеляза, че 18-те държави членки на еврозоната са постигнали споразумение да не се спасяват взаимно чрез фискални трансфери, така че те трябва да намерят други начини проблемите на една страна да не засегнат останалите.

Президентът на ЕЦБ призова за „общ суверенитет" върху икономическата политика и настоя за по-твърд годишен преглед на Европейския съюз върху националните бюджети. Според Драги това е начин лошата политика на една страна да доведе до икономически проблеми в други държави, предупреждава Марио Драги в речта си пред финландския парламент, публикувана на сайта на ЕЦБ.