Източник:  www.darikfinance.bg

Има един прост факт, повечето страни в западния свят не изкарват дори приблизително толкова пари, колкото харчат. Ето защо те взимат назаем. С милиарди? По скоро говорим за трилиони. И ако съществуват опасения относно неустойчивостта на националните дългове, това не е нищо ново, нито фактът, че вече не можем да спрем увеличаването на задлъжнялостта. Някои ще кажат, че това е просто въпрос на финанси. Други го превръщат в морален проблем и изтъкват, че трупайки дълг сега, обричаме на банкрут нашите деца и внуци.

Граф Лоурънс Котикоф е от вторите. Той е професор по икономика от Бостънския университет, един от икономическите съветници на президента Рейгън и съавтор на книгата "Сблъсъкът на поколенията: спасение за нас, нашите деца и нашата икономика", пише The Financialist.

Пред Credit Suisse Котикоф говори за нашите престъпления срещу следващите поколения, илюзията с финансовите отчети на правителствата и глупостта, която обрича финансовото ни бъдеще.

Според Котикоф, ние водим война срещу нашите собствени деца. И най-лошото е, че я печелим. Това е война за финансиране на дефицита и все по-голяма консумация на по-възрастните хора, за сметка на следващите поколения. Пенсионирането се превръща в заемане на платена, дългосрочна длъжност. Това е изключително несправедливо към нашите деца, внуци и правнуци. Ние ги натоварваме с държавен дълг, който на практика се простира във вечността.

Когато физическите лица или фирми не са в състояние да плащат сметките си, те изпадат в несъстоятелност. Но когато страните не са в състояние да плащат сметките си, те напечатват нови пари или с готовност взимат назаем от други държави, които са готови да го направят, смята Котикоф.

САЩ са прекрасен пример за това. Американското правителство дори не е в състояние да прогнозира в дългосрочен план натрупването на дълг. Това е Понци схема, тъй като всички взимат пари назаем, които нямат намерение да върнат.

Проблемът дори не е официалният държавен дълг. Ако прибавим имплицитните задължения към социалното осигуряване и здравеопазването, фискалната пропаст в САЩ става много по-дълбока от тази, в която и да е друга страна по света.

Американското правителство разполага с 202 трилиона долара по-малко, отколкото са необходими за финансиране на всички ангажименти, които е поело към данъкоплатците, отчита Котикоф.

Повечето индустриализирани страни се намират в подобна мрачна ситуация. Пенсионните им системи не са по-различни от пирамидални схеми, които растат в продължение на десетилетия. В един момент обаче те са обречени да рухнат, когато някое от следващите поколения откаже да плаща наследените дългове.

През 60-те години на XX век обикновеният човек на 60 годишна възраст в САЩ е харчел средно две трети от това, което са харчели 30-годишните. Сега той харчи с 50% повече.

За да запълни фискалната пропаст, американското правителство ще трябва незабавно и трайно да повиши данъците с 57% или да намали публичните разходи с 37%. И да осъществи радикални реформи в системите на здравеопазването и социалната сигурност.

Сега американската средна класа е обречена. Същността на американската мечта е, че децата ще живеят по-добре от родителите си. Все по-често американската мечта се превръща в кошмар. Това е предвидима катастрофа, но трябва да се предприемат необходимите стъпки, за да бъде предотвратена, смята Граф Лоурънс Котикоф.